Решение № 931 от 20.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. В., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110113317 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „А.Ф.“ ЕООД /с предишно наименование „М.Б.“ ЕООД/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.К.“ № ***, срещу В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ №***, ет.***, ап.***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 295.14 лв., представляваща компенсаторна неустойка за прекратяване на сключения между страните Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ******2019 г. по вина на лизингополучателя, дължима на основание чл. 15.5 от Общите условия към договора, която сума е предмет на заповед № *****2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. *****2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

В исковата си молба ищецът А.Ф.“ ЕООД излага, че на *****2019 г. между страните е сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността. В изпълнение на задълженията си е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил „Мitsubishi“, модел „Space Star“ , след което му е предоставил ползването, за което е съставен и съответен приемо-предавателен протокол . Поддържа, че автомобилът е оценен на 3000 лв. Лизингополучателят е заплатил самоучастие /първоначална вноска/ в размер на 700 лв. Размерът на финансирането е 2300 лв. Договорен е срок от 48 месеца, изтичащ на 15.04.2023 г., за погасяване на сумата на месечни вноски. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41.16%, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 98.38 лв. Твърди, че лизингополучателят е преустановил плащания по договорения погасителен план. Последното плащане в размер на 1

190 лв. е постъпило на 22.04.2021 г., като е послужило за погасяване на вноските до № 22 с падеж 15.02.2021 г. и част от вноска № 23, с падеж:

15.03.2021 г. Към 12.05.2021 г. неплатени са вноски № 23 по погасителния план, както и вноска № 24, с падеж 15.04.2021 г. Посочва, че предвид неплащането на дължимите суми в срок, е отправил изявление за разваляне на договора, връчено на лизингополучателя. Излага, че последният е предал лизинговият актив на 12.05.2021 г., за което е съставен протокол. Поддържа, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което счита, че има правен интерес от воденето на настоящия иск. Твърди, че съгласно уговореното между страните в чл. 15.5 от Общите условия към договора, която клауза намира за действителна, ответникът му дължи неустойка за прекратяване на договора по негова вина в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 295.14 лв., дължима еднократно към датата на прекратяване на договора. Счита за несъстоятелно възражението на лизингополучателя, че неизпълнението се дължало на „форсмажор Covid 19“, доколкото допуснатото неизпълнение и прекратяване на договора е от 2021 г.

– далеч след изтичане на действието на ЗМДВИП. Посочва, че претендираната неустойка е компенсаторна и има за цел да обезпечи изпълнението на поетото от ответника задължение за плащане на лизинговите вноски, както и да обезщети вредите, които биха настъпили от неизпълнението на това задължение, съответно да санкционира за неизпълнението неизправната страна. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът В. К. Р., редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Заявява, че има сключен договор за финансов лизинг с „М.Б.“ ЕООД, който е бил прекратен. Посочва, че не разбира защо получава текстови съобщения на мобилния си телефон от „amigoleasing.bg“, че му се начислява такса за заведено дело в размер на 50 лв. Счита, че прекратяването на договора за лизинг не е по негова вина.

Твърди, че до датата 28.10.2019 г. всичко е наред, като различното и притеснителното за него било писмо от 28.10.2019 г., в което се казвало, че месечната вноска по договора за лизинг е все още просрочена, което ще доведе до подаване на информация в Централен Кредитен Регистър и влошаване на кредитната му история. Не отрича, че е забавил с няколко дни вноската, но останал шокиран от тона и отправените заплахи. Поддържа, че с настъпването на пандемията от СОVID-19 финансовите му затруднения се задълбочили. Посочва, че много от институциите се опитали по някакъв начин да облекчат финансовата агония на клиентите си, но не и ищцовото дружество. Излага, че преди да извърши превода на сумата 190 лв. на 22.04.2021 г. е провел телефонен разговор със служител на „М.Б.“ ЕООД, при който обяснил, че е в затруднено финансово положение, че от 01.02.2021 г. в последствие на кризата от COVID-19 е безработен, но до ден ще внесе част от просрочената сума, като в рамките на няколко дни ще изравни просрочието.

Изненада за него настъпила през следващата седмица, когато му се обадило лицето Христо Георгиев Георгиев и ултимативно му заявил, че до няколко дни ще дойде да изземе превозното средство от адреса му или ако иска може да го закара до офиса на ищцовото дружество. Посочва, че така се стигнало до прекратяването на договора и до попълване на приемо-предавателния протокол. Счита, че по никакъв начин не се е отнасял безотговорно към 2 изпълнението на задълженията си по договора и не е инициирал прекратяването му. Би се съгласил да понесе вина по чл. 15.5 от ОУ, само ако „М.Б.“ ЕООД беше проявил поне малко съпричастност, както постъпили другите фирми, организации и институции. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В проведеното открито съдебно процесуалният представител на ищеца – юрк. К.К., депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът се явява и се представлява лично. Поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № *****2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № *****2023 г. по описа на ВРС, XLVI състав, срещу длъжника В. К. Р. за заплащане на посочените в заповедта суми, включително тази, предмет на настоящото производство.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника. С разпореждане № ****2023 г., съобщението за което е получено на 13.09.2023 г., на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящата искова молба е подадена чрез куриер на 13.10.2023 г., тоест в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

За основателността на така предявения иск е необходимо в производството ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е била налице валидна облигационна връзка по силата на сключен договор за финансов лизинг от *****2019 г. със задължително придобиване на собствеността; че е изправна страна по договора, а именно, че е предоставил на лизингополучателя ползването на лек автомобил „Мitsubishi“, модел „Space Star“; че действието да договора е било прекратено по вина на лизингополучателя – неплащане в срок и в цялост на дължими по договора лизингови вноски, в това число че валидно е изявил волята си за прекратяване /разваляне/ действието на договора, като е уведомил за това надлежно ответника; наличието на валидна клауза за неустойка по чл. 15.5 от Общите условия към договора, съответно какъв е размерът на претендираната неустойка.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че между „М.Б.“ ЕООД /със сегашно наименование „А.Ф.“ ЕООД/ и В. К. Р. има сключен договор за финансов лизинг от *****2019 г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, както и че в изпълнение на задълженията си по договора лизингодателят е предоставил на лизингополучателя ползването на лек автомобил „Мitsubishi“, модел „Space Star“.

Не е спорно и че действието на сключения между страните договор за финансов лизинг е било прекратено именно поради неплащане в срок и в цялост на дължими по договора лизингови вноски. Това обстоятелство 3 изрично се признава от ответника в отговора на исковата му молба.

Потвърждава се и от обстоятелството, че срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение за сумата 124.15 лв., представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по договора от *****2019 г., дължими за периода 15.03.2021 г. – 13.05.2021 г., срещу коя сума длъжникът изрично в молбата си от 04.08.2023 г. по ч. гр. д. № *****2023 г. по описа на ВРС, 46 състав, е посочил, че не възразява.

От приложеното към исковата молба уведомление от 27.04.2021 г. за прекратяване на договор за лизинг № *****, връчено на лизингополучателя, видно от положения подпис върху същото, се установява, че лизингодателят е изявил надлежно волята си за прекратяване на сключения между страните договор за финансов лизинг, позовавайки се именно на неизпълнението на задълженията на ответника за заплащане на дължимите суми и на основание чл. 13.5 от Общите условия, която разпоредба предвижда, че лизингодателят има право да прекрати договора в случай на забава в плащането на лизингова вноска с повече от 5 дни.

Изрично в уведомлението е посочено, че към датата на прекратяване на договора дължимите лизингови вноски са в размер на 196.76 лв. – обстоятелство, неоспорено от ответника.

Не е спорно, а и от представения приемо-предавателен протокол от 12.05.2021 г. се установява, че лизингополучателят е върнал на лизингодателя процесния лек автомобил, предмет на договора за лизинг.

Съгласно разпоредбата на т. 15.5 от Общите условия, при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски. В случая дължимата лизингова вноска е в размер на 98.38 лв., видно и от погасителния план към договора за лизинг, като размерът на неустойката възлиза на 295.14 лв.

Съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че прекратяването на облигационното правоотношение между страните е настъпило именно по вина на ответника, който не е заплатил в цялост и в срок дължими от него лизингови вноски.

Ирелевантно в производството е обстоятелството дали ищцовото дружество е проявило „съпричастност“ към лизингополучателя, предвид твърдените финансови затруднения. Бъдещо несигурно събитие е изложеното от ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание, че ако с няколко месеца са били отложени нещата от страна на лизингодателя, е нямало да се стигне до тук.

Независимо от обстоятелството, че сключеният договор за финансов лизинг представлява абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, т. 15 ТЗ, съдът намира, че служебно дължи произнасяне относно валидността на процесната неустоечна клауза.

Съгласно задължителните разрешения, дадени в тълкувателно решение № 1/2009 г., постановено по тълк. дело № 1/2009 г. по описа на ВКС, ОСТК, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно 4 значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.