Решение № 4759 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4759 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Наталия Г. Халачева Въззивно гражданско дело № 20261100506890 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по подадена от Т. С. П., ЕГН ********** чрез пълномощника си М.Д.П., ЕГН ********** жалба срещу действията на ЧСИ, рег. № 844 на Камарата на ЧСИ - С.Я., изразяващи се в отказа на ЧСИ да прекрати образуваното изпълнително дело 1720/2023 г. В жалбата са наведени твърдения, че посредством вписан отказ от наследство от 2023 г. Т. С.

П. се е отказала от наследството на своя починал син П.Д.П., като същата не е придобивала качеството на наследник и не носи отговорност за неговите задължения. Поддържа се, че имотите и средствата, които са обект на принудително изпълнение, са лична собственост на Т. С. П., придобити по наследство от нейните родители, а починалият П.Д.П. не е бил собственик на тези имоти и не е страна по сделките с тях. Предвид което се иска от съда да отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, както и действията на ЧСИ по отношение наложените запори върху банковите й сметки.

Депозирани са и мотиви на ЧСИ на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и материалите в кориците на изпълнителното дело по допустимостта и основателността на подадената жалба приема следното:

Пред ЧСИ С.Я. е образувано изпълнително дело № 20238440401720 по искане на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 срещу Т. С. П., ЕГН **********, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 21.04.2023 г. от СРС, 125 състав, на основание подлежащо на предварително изпълнение решение, постановено по ч.гр.д. № 18724/2023 г. на СРС, 125 състав, с което Т. С. П. е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 следните суми: 25 953,69 лв., представляваща главница за периода 05.07.2022 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07. 04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1758,27 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2022 г. до 02.03.2023 г., сумата 982,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.07.2022 г. до 28.03.2023 г., както и държавна такса в размер на 573,89 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2029,50 лв.

С молбата за образуване на изпълнително дело от 19.06.2023 г . на съдебния 1 изпълнител са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискано проучване на имуществото на длъжника, налагането на запор на разкритите банкови сметки на последния в посочените в молбата банки, запор на трудовото му възнаграждение, възбрана на откритите недвижими имоти, извършването на опис и продажба на имуществото на длъжника, както и налагане на запор върху движимите вещи открити в дома на последния.

С разпореждане от 19.06.2023 г. на ЧСИ е постановено образуване на изпълнителното дело, прието е възлагането на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, постановено е връчване на ПДИ, постановено е извършване на справки и налагане на запор.

Изпратени са запорни съобщения до търговски банки и НОИ - ТД - София град за запор върху пенсията на длъжника Т. С. П..

С писмо от 27.07.2023 г. НОИ е уведомил ЧСИ, че размерът на получаваната от Т. С. П. пенсия е под размера на минималната работна заплата с оглед нормата на чл. 446 ал.1 от ГПК не могат да се правят удръжки по наложения запор.

ПДИ е връчена на длъжника на 15.09.2023 г., като с нея последният е бил уведомен за дължимите по изпълнителното дело суми, както и за наложените запор на банковите сметки, открити в „ОББ“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „ЦКБ“ АД, както и запор върху пенсията й.

С молба от 12.10.2023 г. длъжника Т. С. П. е представила копие от Съдебно удостоверение за вписан отказ от наследство по № 1953/06.10.2023 г., с което се е отказала от наследството оставено от П.Д.П., като с оглед представения документ е поискала прекратяване на изпълнителното производство. С разпореждане от 16.20.2023 г. ЧСИ е оставил молбата без уважено, тъй като Т. С. П. е длъжник по посочения изпълнителен лист, а не конституиран такъв въз основа на наследство.

На 13.05.2026 г. и 04.06.2026 г. по делото са депозирани молби с вх. № 54646 съответно № 62426 от М.Д.П., пълномощник на длъжника - Т. С. П., с които се иска да се прекрати изпълнителното производство и да се отмени насрочения за 01.07.2026 г. опис на недвижим имот и да се вдигнат наложените запори. С разпореждане от 04.06.2026 г. молбата му е изпратена за становище на взискателя по делото, а на молителя е разяснено, че частният съдебен изпълнител не е компетентен да се произнесе по искането, доколкото то представлява материално правен спор.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, редовна е по форма, съдържание, изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 3 от ГПК и следва да се разгледа по същество като процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение, разрешава то да бъде упражнено, овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието.

Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК предоставя на длъжника в изпълнителното производство правната възможност да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати производството или да приключи изпълнението.

В нормата на чл. 433, ал. 1 от ГПК са посочени лимитативно хипотезите, при които ЧСИ прекратява изпълнителното производство. Заявените твърдения в жалбата не попадат в приложното поле на нито една от тези хипотези /1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите 2 авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 от ГПК; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 и чл. 440 от ГПК; 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка/.

Твърденията, изложени в жалбата попадат в приложното поле на чл. 433 ал. 2 от ГПК, съгласно която изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Видно от доказателствата, ангажирани в рамките на изпълнителното производство, същото е образувано въз основа на изпълнителен лист за събиране на задължения по договор, сключен с „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, като данни, същите да са заплатени по делото липсват. При наличие на непогасени задължения, обективирани в изпълнителен титул липсва основание за ЧСИ да приключи изпълнението.

Наведените от жалбоподателката Т. С. П. трърдения за извършен от нейна страна отказ от наследството на своя починал син П.Д.П. са неонователни.

Процесуалната легитимация в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист, като взискател може да бъде лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник.

В случая е налице изпълнителен титул - изпълнителен лист, издаден на годно изпълнително основание, който не е обезсилен по съответния ред. Самият изпълнителен лист задължава съдебния изпълнител към безусловно съобразяване с изпълнителния лист.

Съдебният изпълнител не разполага с възможност да прави преценка относно материално правните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, както и надлежните страни по него, извън случаите на чл. 429 от ГПК. При тези твърдения длъжникът разполага с възможността да оспори изпълнението по реда на чл. 439 от ГПК. Евентуалният положителен съдебен акт по такъв иск е основание за прекратяване на изпълнителното производство.

При висящо изпълнително производство, налагането на запор върху банкови сметки и вземания за пенсия е допустим принудителен способ. Вън от заявеното искане за вдигане на същите, в жалбата не са наведени други твърдения. Само за пълнота на мотивите и въпреки липсата на заявени твърдения, видно от двете поредни писма на НОИ, цитирани по-горе в рамките на настоящото решение, запорът върху личната пенсия на жалбоподателката Т. С.

П. е съобразен с императивната разпоредба на чл. 446 ал.1 от ГПК, установяващ размера на несеквестируемо имущество.

По изложените съображения жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, СГС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ДЕЙСТВИЯТА НА ЧСИ - С.Я., с рег. № 844 и район на действие СГС, по изп. дело № 20238440401720 г., изразяващи се в отказ да приключи изпълнението по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4