Протокол № 676 от 03.04.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 676 гр. Сливен, 03.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна К. Д. при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА и прокурора Д. Ш. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Д. Наказателно дело от общ характер № 20252230201375 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

За РП-Сливен, редовно призована, се представлява от прокурор Д. Б..

Подсъдимият с пор. № 2, редовно призован, се явява лично и се представляват от адв.

П. Т. от АК-Сливен, надлежно упълномощен.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Подсъдимият: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Делото е във фаза на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства по делото.

Адв. Т.: Няма да соча други доказателства по делото.

На основание чл.283 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото всички писмени материали, съдържащи се по ДП № 412/2025 г. по описа на ОД-МВР-Сливен, които ще се ползват при постановяване на присъдата.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по писмените доказателства от досъдебното производство.

Адв. Т.: Нямам възражения по писмените доказателства от досъдебното производство.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на УСТНИТЕ

С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:

ПРОКУРОРЪТ: Г-жо председател, поддържам повдигнатото обвинение от РП – Сливен, така както е внесено в съда. От събраните в хода на ДП доказателства, както и в съдебното производство, считам че безспорно се установи, че на посочената в обвинителния 1 акт дата 16.03.2025 г. подсъдимия е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение, а именно това по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 предл. 1 вр. чл. 28 от НК. От свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И. Д. Я., В. Ю. И.а и М. Т. и съпругата на подсъдимия В. Ж. К., която не се възползва от правото си по чл. 119 от НПК, както и от изготвените видео техническа експертиза се доказа, че на посочената дата подсъдимият е управлявал процесното МПС. Отзовалите се на място свидетели Х. С. и М. А., макар да не са възприели пряко управлението на МПС от страна на подсъдимия, те също потвърждават този факт, доколкото подсъдимият е твърдял пред тях, че той е управлявал лекия автомобил. Двамата свид. Х. С. и М. А. са предупредили подсъдимият К., че ще бъде тестван в РУ - Сливен за употреба за алкохол и наркотични вещества. Свидетелят Т., Я. и К. потвърждават, че подсъдимия се е качил на лекия автомобил Фолксваген с рег. номер СН 3995 АХ и е потеглил към РУ - Сливен, но не следва да бъде приета за достоверна теорията на подсъдимия, че по пътя за РУ - Сливен е спрял до дома си, отишъл е до тоалетна в която се бавил около 10 минути и там употребил наркотично вещество, което имал в себе си, а след това се отправил пеша заедно със съпругата си до полицейското управление. Той и свидетелката В. К. поддържат тезата, че са спирали до дома си и че е отнело общо около 30 минути цялото предвижване до РУ Сливен. Този факт се оборва от показанията на останалите свидетели Т., Я. и Т. които сочат, че в рамките на 10-15 минути всички са били на място в РУ – Сливен, а не както самия подсъдим потвърждава, че той и съпругата му са били в сградата на РУ - Сливен преди пристигането на свид. Т. и семейството му. На следващо място от показанията на свидетелката К. и свидетелят А. се установява, че подсъдимият пристигнал в РУ - Сливен с автомобила си, а не пеша както той твърди. Там той се е съгласил да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, което действие също следва да се цени, като доказващо неговото управление на МПС. Подсъдимият е дал доброволно кръвна проба за изследване за употреба и поради това и чл. 6, ал. 10 и чл. 15 ал. 6 от Наредба 1 от /2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози имено резултата от химико токсикологичното изследване обективиран в химико токсикологичната експертиза на ВМА, изпълва следващият обективен признак на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 предл. 1 вр. чл. 28 от НК, а именно употреба на наркотични вещества. В тази връзка е безпредметно да коментирам начина и условията при които подсъдимия е бил тестван с техническо средство Дръг тест.

Изготвената експертиза е приета в хода на съдебното следствие без възражения, поради което заключението й следва да се цени изцяло при постановяването на съдебния акт, съобразявайки това заключение РП - Сливен е повдигнала обвинение за установеното наркотично вещество в кръвта на подсъдимия, а не в урината му, тъй като както се изясни от вещите лица самата експертиза, а и съдебното заседание амфетамина е матаболит на метамфетамина. Освен това от показанията на вещото лице Г. Симеонова в хода на съдебното следствие се установи безспорно, че периода на употреба на наркотичното вещество е в период от 36 до 46 часа преди вземане на кръвните проби т.е. не е възможно подсъдимият да е употребил наркотик непосредствено преди да се яви в РУ - Сливен и тази употреба да бъде отчетена в техническото изследване. Тези негови твърдения следва да се приемат за защитна теза, която не е потвърдена от събраните доказателства по делото.

Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя и от изготвените и приети в настоящия съдебен състав видео техническа, комплексна, фоноскопна и оценителна експертиза. Видно от изложеното до тук и събраните по делото доказателства несъмнено и непротиворечиво се установяват обстоятелствата включително в предмета, а именно извършено престъпление с участието на подсъдимият К. в него и виновността му. Считам, че в настоящия случай не са налице, нито смекчаващи, нито отегчаващи вината обстоятелства. Поради това, моля уважаемия съд да постанови осъдителна присъда с която да признае подсъдимия М. И. И. – К. със снета по делото самоличност за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 предл. 1 вр. чл. 28 от НК и да му наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на една година, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 2 000 лева или равностойността в евро 1022 евро и 58 цента. На осн. чл.

343б, ал. 5 от НК, моля съдът да осъди подсъдимия да заплати равностойността на МПС послужило за извършване на престъпление в размер на 3187,97 лева или 1629,98 евро. На 2 сон чл 343г от НК, моля да наложите наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години. Доколкото настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане ви моля на осн. чл. 68, ал. 1 от НК да постановите отделно изтърпяване на наложеното наказание по НОХД № 833/2023 г. по описа на СлРС в размер на 4 месеца лишаване от свобода при общ режим. Предлагам приобщените веществени доказателства: 3 бр. оптични носители да бъдат оставени на съхранение по делото до изтичане срока на деловодното му съхранение, след което да бъдат унищожени, като вещи без стойност. Моля съда да присъди направените в хода на ДП разноски общо в размер на 1239,74 лева /633,87 евро/ в тежест на подсъдимия.

Адв. Т.: Г-жо председател, в качеството си на защитник на подсъдимия М. И. И. - К. ще изложа съображенията на защита, поради които считам, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, както изисква чл. 303, ал. 2 от НПК. За да бъде ангажирана наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение прокуратурата следва да докаже кумулативно управление на МПС от подсъдимия, употреба на наркотично вещество също, че е употребил и че употребата е била към момента на управлението, установено по надлежния ред. Съгласно чл. 16 от НПК, всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия. В настоящото производство тези елементи не са доказани по несъмнен начин, липса на доказателства за управление под въздействие към релевантния момент. Безспорно по делото е установено, че тестът за наркотични вещества е извършен не на място на предполагаемото управление, а по късно в РУ - Сливен. Самите полицейски свидетели заявяват, че не са видели лично подсъдимия да управлява автомобила, че лицата са били поканени да се явят в РУ, че не са ги придружавали и са ги чакали пред РУ - Сливен. Тези обстоятелства са потвърдени в съдебното следствие, следователно между предполагаемото управление и извършването на теста съществува времеви интервал през които подсъдимия не е бил под контрол на органите на МВР, предвижвал се самостоятелно и е имал възможност за всякакво поведение, което не е обект на доказване. Това според защитата е фатален доказателствен дефицит за обвинението, а именно липса на причинно времева връзка между управлението и употребата. Експертизата установява наличие на вещество в кръвта и в урината, но същата не установява момента употреба, също не установява дали употребата е преди, по време или след управлението, също така не установява и степен на повлияване на подсъдимия. В съдебната практика на ВКС е категорична, че при престъпления по чл. 343б от НК е необходимо да се установи, че употребата е към момента на управление, а не по принцип наличие в организма, има богата практика в тази връзка.

При наличие на времеви интервал между управление и проба без непрекъснат контрол от полицията на проба, обвинението остава недоказано. Недоказаност на управлението по несъмнен начин нито един от полицейските служители не е възприел лично управлението на МПС от подсъдимия, не е спрял автомобила в движение и не е извършил и проверка на водача на място. Информацията за управление идва единствено от трети лица, участници в конфликта. Това са косвени доказателства, които не могат да заместят пряко възприятие при наказателен процес с такъв стандарт на доказване. при наказателен процес с такъв стандарт на доказване. Съществено процесуално значение на факта, че теста не е извършен на място, макар че органите на реда са имали възможност да извършат проверката на място, да ограничат движението на лицето, да осигурят непрекъснат контрол, но това не направено.

Рискът от този пропуск не може да се прехвърли върху подсъдимия. Наказателния процес не допуска осъждане въз основа на предположения. Много важен факт за подсъдимия, който не е отказал тест съдействал е на органите на реда, дал е кръвна проба, също и не е предприемал укриване, а това поведение е типично за лице, което не съзнава да извършва престъпление. На следващо място принципа във съмнение е равно в полза на обвиняемия.

По делото съществуват съмнения относно времето на употребата връзка с управлението, факта та управление към релевантния момент и непрекъснат контрол от полицията.

Обвинението не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимия управлявал МПС след употреба наркотични вещества към момента на управлението. Следователно липсва обективната страна на престъпния състав. Относно експертизата оспорваме я изцяло химико токсикологична експертиза, като следва да не бъде кредитирана, тъй като страда от съществени вътрешни противоречия и доказателствени дефицити. При първоначалното имуно - аналитично изследване кръвната проба е отрицателна, а последващият инструментален анализ установява минимална концентрация именно 17 нано грама на мл., 3 близка до аналитичния праг, като тук няма експертна оценка на значимост и това да е оказала някаква връзка с психотропното въздействие на подсъдимия. Липсва и обективна възможност за определяне на момента на прием и неговата връзка с управлението на ППС, като вещото лице е направило правно необоснован извод за доказана употреба, надхвърлящ компетентността на експертизата. Допълнително наличието на вещества в урината доказва единствено предходен контакт, но не и актуално въздействие, а при практически отрицателна кръвна проба не може да се приеме реалната употреба към инкриминирания момент, поради което експертизата не покрива стандарта за доказване и не може да обоснове ангажиране на отговорност. Ето затова моля уважаемия съд да признае подсъдимия К. за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Наказателното право е най строгата форма на държавна принуда, като то не допуска присъди основани на вероятности, а в настоящия случай има предположение, но няма доказателства извън разумното съмнение, именно затова моля да оправдаете подсъдимия.