Определение № 143 от 16.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. София, 16.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600185 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440 НПК вр. глава 22- ра НПК.

Образувано е по жалба на адв. Н. Д. - защитник на осъдения М. Р., срещу определение от 14.01.2026г., постановено по нчд № 8635/25 на СГС, НО, 33-ти състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказание лишаване от свобода.

С жалбата се заявяват доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Подържа се, че са налице всички условия на закона за условно предсрочно освобождаване на молителя. Прави се оплакване, че съдът не е взел предвид характера на престъплението, останало във фазата на опита, както и липсата на вредни последици.

Твърди се, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Като аргумент се посочва и влошеното здравословно състояние на детето на осъдения, което се нуждае от специфични грижи. Сочи се като довод, че ако целите на наказанието не са изпълнени, то това не се дължи на поведението на молителя, а на недостатъчна работа на пенитенциарната администрация. Защитникът моли да се съобрази и краткият остатък на наказанието.

Намира, че при предсрочно освобождаване съдът може да прецени налагане на пробационна мярка. Прави искане да се отмени определението и постанови условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата и доказателства по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и е допустима за разглеждане. По същество е неоснователна.

И собственият анализ на въззивната инстанция на данните по делото показва, че не са налице основанията на закона за условното предсрочно освобождаване.

Становищата на затворническата администрация за основанията за предсрочно освобождаване на молителя М. Р. са последователно отрицателни.

Вярно първостепенният съд е съобразил, че М. Р. понастоящем изтърпява наказание 1 лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца, наложено по одобрено споразумение по нохд № 3552/25 на Софийски районен съд за престъпление по чл. 195, ал.

1, т.3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК. М. Р. е постъпил в Затвора София на 17.06.2025г., с начало на изтърпяване на наказанието 30.09.2025г. Към 14.01.2026г. е изтърпял от наказанието: фактически – 11 месеца и 12 дни, от работа – 1 месец и 17 дни, всичко 1 година и 29 дни и остатък – три месеца и 1 ден.

Вярно решаващият съд е приел, че е налице само първата и формална предпоставка на закона, а именно – осъденият е изтърпял фактически не по-малко от половината от наказанието. Обоснован е изводът на съда, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне и с това не са изпълнени всички условия на закона за предсрочно освобождаване.

Така, съгласно становище на началника на Затвора целите и задачите заложени в плана на присъдата не са постигнати, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена.

Дефицитите на проблемните зони не са преодолени, рискът от вреди и рецидив е с непроменени стойности.

Съгласно доклад на ИСДВР поведението на осъдения в затвора е добро. Не е награждаван. Наказан е със Заповед № 777 от 24.11.2025г. Тъй като няма данни за влизането в сила на заповедта и с оглед възражение на защитата, че е обжалвана, правилно първият съд я е изключил от обхвата на доводите си.

Съгласно доклада, както и от приложената преписка е видно, че осъденият е назначен на работа със заповед от 14.10.2025г. като „***“ във фирма „Морски дар“. Към администрацията се отнася с уважение. Оценката на риска от рецидив и вреди е със средни стойности – 74т. Продължават да съществуват проблемни зони за осъдения. Те произтичат от неговото съдебно минало – той е неколократно осъждан и изтърпява наказание лишаване от свобода за пореден път. При това положение съдът не се съгласява с довода на защитата за ниската степен на обществена опасност на престъплението, за което е осъден М. Р..

Аргументите за това, че е налице опит не се отразяват на опасността на престъплението, тъй като то е извършено, освен друго, и при специален рецидив – повторност. Оттук се извличат и по-високите критерии, на които осъденият следва да отговори, за да се приеме, че се е поправил.

Проблемна зона у осъдения е липсата на критично отношението към криминалното му поведение. Той не приема отговорността за него, не признава вина, не разбира мотивите за извършване на престъплението и не осъзнава жертвата. Счита присъдата за завишена. Не се наблюдава мотивация за промяна на криминално поведение. Невинаги признава правата на другите.

Проблемна зона са и уменията за мислене, тъй като осъденият не разпознава проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин. Не осъзнава последствията от действията си. Рискът от вреди е среден за него, за обществото и за персонала. За осъдения не е изпълнен принципът на прогресивната система, режимът на наказанието му не е заменен с „лек“. Целите на наказанието по чл. 36 НК не са постигнати. Корекционната работа следва да продължи.

Видно от писмо на управителя на „Морски дар“ ЕООД, осъденият изпълнява възложените му трудови задачи със старание, което удовлетворява работодателя.

Следователно, за осъдения са налице данни за добро поведение, което обаче не е свързано с цялостно поправяне, а същинските проблемни зони продължават да са налице.

Неоснователен е доводът на защитата, че първият съд не съобразил краткия остатък на наказанието. В случая този срок се явява ирелевантен, тъй като не е свързан с настъпване на желаните процеси на промяна у осъдения. Доводите на жалбата за специалните нужди на детето на лишения от свобода нямат отношение към условията на закона, които изискват осъденият да се е поправил. Критериите за такава преценка не са от хуманен характер.

2

Доводите на жалбата за липса на достатъчно корекционна работа на затворническата администрация с осъдения се оценяват като декларативни и ирелевантни. Законът се интересува не от работата на администрацията, а от това дали у осъдения са налице реални корекционни резултати.

По тези съображения, определението като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.01.2026г., на СГС, НО, 33- ти състав, постановено по нчд № 8635/2025 на СГС, с което е оставена без уважение молба на осъдения М. М. Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3