Решение № 353 от 29.09.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Стара Загора, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветислава Стайкова при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова като разгледа докладваното от Цветислава Стайкова Административно наказателно дело № 20265530200651 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ***, ЕГН: **********, чрез адв. С. П., от АК Пловдив, срещу Електронен фиш серия К № 8331525/24.10.2023 г., издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката намира издадения електронен фиш за неправилен и незаконосъобразен. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения, липса на индивидуализация на мястото на нарушението, недоказаност на приложимото ограничение и иска отмяна на санкционния акт.

В откритото съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. П., в която излага съображения за недоказаност на нарушението. Моли за отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По делото с административнонаказателната преписка е постъпило писмено становище към от упълномощен процесуален представител, с което се иска обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 24.10.2023 г. лек автомобил марка/модел *** с рег. ***, се движел по Път I-5. В 18:30 ч. с автоматизирано техническо средство TFR1-M 657, позиционирано в с. Бъдеще, на Път I-5 до хран. м-н „EFES“ към гр. Стара Загора, била засечена скорост на движение на автомобила 75 км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч).

Лекият автомобил бил собственост на ***

Въз основа на така посочените данни бил издаден ЕФ серия К № 8331525/24.10.2023 г., издаден от ОД на МВР – Стара Загора с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

От разпечатка от паметта на техническо средство се установява, че на процесната дата – 24.10.2023 г. в 18:13 часа с посочени точни координати на местоположението е засечена скорост на движение от 78 км/ч., като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.

От писмо от Директора на ОПУ Стара Загора се установява, че точката с указаните координати N:43.30000 и E: 25.66667 не попада в границите на населено място с. Бъдеще.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: ЕФ серия К № 8331525/24.10.2023 г., свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство; справкa от АИС АНД относно връчване и обжалване на ЕФ серия К № 8331525/24.10.2023 г. удостоверение от Български институт по метрология за одобрен тип средство за измерване посочено във фиша; протокол за проверка на техническото средство; протокол за използване на АТСС; Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-172 от 29.02.2016 г.; Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.; писмо от Директора на ОПУ Стара Загора и др.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приложени по делото и цитирани по-горе, тъй като те са информативни, непредубедени, достоверни и разкриват релевантни за спора факти. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. В приложения снимков материал се констатира едно единствено заснето движещо се в посоката на заснемане МПС и отчетен толеранс – от 78 на 75 км/ч., а от полученото писмо от Директора на ОПУ – Стара Загора се установява, че посочената в него точка на измерване не се намира в границите на населено място. Представени са и надлежни доказателства за преминат технически преглед и за използването на техническото средство. Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и по арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, не се налага подробното й обсъждане.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство 2 районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Посочени са териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в населено място; посочена е установената скорост на движение на процесното МПС (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3км/ч), както и максимално разрешена скорост на движение за населено място. В този смисъл са налице всички изискуеми реквизити на електронния фиш.

Въпреки това, настоящият съдебен състав счита, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, тъй като административното нарушение вменено на жалбоподателката по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП не е доказано от наказващият орган, с оглед тежестта на доказване върху него, по надлежният ред. Това е така, тъй като в хода на производството от писмо от директора на ОПУ Стара Загора се установиха по безспорен начин началото и краят на населеното място, местоположението на поставените табели Д11 и Д12, както и че точката с указаните координати N:

42.30000 и Е: 25.66667, където е заснето нарушението, не попада в границите на населено място с. Бъдеще. Този факт означава, че на посоченото място не е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч. Съгл. разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП разрешената скорост за движение на автомобили от категория В извън населено място е 90 км/ч, поради което установената скорост от 75 км/ч на процесния автомобил не превишава разрешената.

Поради изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателката*** на процесната дата да е превишила разрешената максимална скорост в населено място.

Административнонаказателното обвинение не е доказано, при което електронния фиш следва да бъде отменен.

Предвид изхода на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение е основателно, по аргумент на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. По делото са приложени списък за разноски договор за правна защита и съдействие, видно от които на адв. П. е заплатен хонорар в размер на 205 евро, който е в минималния размер, съгл. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа и не се явява прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес и обема осъществената защита. Поради това възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно и в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски в пълен размер.

3

При този изход на делото, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на деловодни разноски се явява неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 8331525/24.10.2023 г., издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

1, т. 3 от ЗДвП на ***., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР на Стара Загора да заплати на ***, ЕГН:

**********, сумата от 205 евро, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4