Определение № 52459 от 30.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52459 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110136450 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Н. В. срещу „..“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи вземанията, предмет на изпълнителен лист от 01.04.2011 г., издаден в хода на ч.гр.д. № 53575/2010 г. по описа на СРС, 45 състав, поради погасяването им по давност.

Ищцата твърди, че в хода на ч.р.д. № 53575/2010 г. по описа на СРС, 45 състав, срещу нея била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 12.11.2010 г., по силата на която при условията на солидарност следвало да заплати на кредитора „..“ ЕАД следните суми: 12 541,76 лв. – главница по договор за банков кредит № ..11.06.2007 г., ведно със законната лихва за забава от 05.11.2010 г. до изплащане на сумата; 6289,53 лв. – лихва за забава за периода от 20.09.2009 г. до 04.11.2010 г.; 755,63 лв. – разноски. По силата на посочената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в полза на кредитора бил издаден изпълнителен лист от 01.04.2011 г. Въз основа на посочения изпълнителен лист срещу ищцата било образувано изпълнително дело № 548/2011 г. по описа на ЧСИ .. с рег. № 861 при КЧСИ. На 15.11.2016 г. между „..“ ЕАД и ответника бил сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по изпълнителния лист били прехвърлени в полза на „..“ ЕООД, съответно цесионерът бил конституиран като взискател по изпълнителното дело. Ищцата твърди, че считано от 26.02.2018 г. не били предприети изпълнителни действия за събиране на процесните вземания. Сочи, че впоследствие изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ ../2021 г., като отново не били предприети изпълнителни действия по молба на взискателя. Твърди, че производството по изпълнително дело № 1582/2021 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Излага доводи, че вземанията по изпълнителния лист от 01.04.2011 г. били погасени по давност, считано от 26.02.2023 г.

В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи изпълнение на вземанията по изпълнителния лист от 01.04.2011 г., поради погасяването им по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага доводи относно недопустимост на предявения иск. Прави изрично признание на иска, като счита, че разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищцата, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски, прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно правилата за разпределение на тежестта на доказване по чл. 154, ал.1 1 от ГПК, ищцата следва да докаже правния си интерес от търсената защита.

Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че вземанията по издадения срещу ищцата изпълнителен лист от 01.04.2011 г. по ч.гр.д. № 53575/2010 г. по описа на СРС, 45 състав, са погасени по давност.

Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъдат оставени без уважения исканията на ищцата за служебно изискване на ч.гр.д. № 53575/2010 г. по описа на СРС, 45 с-в, както и на изп. дело № 1582/2021 г. по описа на ЧСИ .., тъй като имат за цел установяването на факти, които са отделени като безспорни по делото.

Без уважение следва да бъде оставено искането на ответника за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК, тъй като същите не са необходими за правилното решаване на правния спор.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 26.01.2026 г. от 11 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 186 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК.

УКАЗВА на ищцата, че на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, разполага с възможност да поиска прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно признанието на иска от ответника.

ДА СЕ ВРЪЧАТ НА СТРАНИТЕ преписи от настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2