Решение № 16190 от 09.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16190 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110134560 по описа за 2022 година Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу Д. М. С. обективно и кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата в размер на 2 540,55 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва от 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 451,93 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 23.08.2021 г.

1

В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответникът потребител, с абонатен номер ******, на топлинна енергия за битови нужди, при което между него и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ е обвързал потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Потребителят не бил заплатил дължимата цена за продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г., върху които суми дължал и обезщетение за забава. Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в предвидения за това срок от ответника.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно 2 призован, се представлява от юрисконсулт К., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Д. М. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже 3 възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 51163/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.2 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства. Въпреки това съдът с протоколно определение от 11.07.2023г. е оставил искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение без уважение по мотиви, изложени в определението.

От приетите по делото договори за продажба на недвижим имот, обективирани в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46/20.11.2011г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 139/11.12.2003г. се установява, че собственик на топлоснабдения имот е лицето Елица Христова Желязова, която на 14.12.2016г. е сключила с ответника Д. С. договор за наем. В чл. 4 от договора страните са договорили, че сключват договора за срок от 14.12.2016г. до 14.12.2017г., като е видно, че на 14.12.2016г. ответникът е подал заявление – декларация за откриване на партида.

4

Уговорено е в договора, че в случай, че договора не бъде прекратен до падежната дата се счита продължен за срок от още една година. Приета е и декларация, подписана от собственика Е.Ж., нотариално заверена, с рег.3217/12.12.2016г. на Нотариус В.П., с № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, с която тя е дала съгласието си наемателят Д. С. да бъде купувач на топлинна енергия. По делото е приет и Анекс към договора за наем, от който е видно, че страните са се договорили договора за наем да бъде прекратен, считано от 15.06.2019г.

От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 06.02.2002г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/, са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта е упълномощено конкретно лице да подпише договор с /ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелни обекти в СЕС, включително и техните правоприемници. От името на ЕС е сключен договор № 1171/19.02.2002г. с /ФИРМА/, като обстоятелството, че именно /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно счетоводство“ не е спорно между страните.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на 5

ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или 6 топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

В конкретиката на случая, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия, в рамките на процесния период, по следните съображения: Съгласно т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и 7 топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Фактологията по настоящия случай съдът намира, че се субсимира в горепосочената хипотеза. Налице е в рамките на процесния период сключен между ответника, като държател на имота, със съгласието на собственика договор за продажба на топлинна енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства по количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на нейната цена, поради което съдът намира, че тези факти също са безспорни между страните, поради което не следва да ги обсъжда по същество.

По гореизложеното главният иск следва да бъде уважен.

Не се оспорва и акцесорната претенция, поради което и с оглед процесуална икономия тя не се обсъжда по същество, като съдът намира, че и тази искова претенция подлежи на уважаване.

Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца 8 в заповедното производство следва да му бъдат присъдени разноски в пълен размер от 109,85 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 59,85 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Или общо разноски в размер на 259,85 лева, в исковото производство.

Така мотивиран, Съдът,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от /ФИРМА/, ЕИК */****** срещу Д. М. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

422 от ГПК, че Д. М. С. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 2 540,55 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва от 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 451,93 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 23.08.2021 г.

ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК */******, сумата 9 в размер на 109,85 лева, деловодни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК */******, сумата в размер на 259,85 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лицепомагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 10