Решение № 774 от 03.12.2020, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 774 гр.Плевен, 03.12.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Ралица Маринска при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 816 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 389 от 16.06.2020 г., постановено по НАХД № 188/2020 г., Районен съд- Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 476228-F514806/11.11.2019 г на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, с което на „ЕТ "ДАНИ-96-Й. Х.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.. Червен бряг, обл. Плевен, ул. "Маркова Могила" № 1, представлявано от управителя Й. Н.

Х. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП- В.

Търново, офис Плевен, представлявана от гл. юрисконсулт Ц.Г., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Твърди се, че по делото безспорно е доказано нарушението, изразяващо се в това, че въззивният жалбоподател като задължено лице по смисъла на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е отпечатал дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалното устройство за всеки ден, през който фискалното устройство са регистрирани продажби, което нарушение е констатирано при извършена проверка на 24.09.2020 г.

Оспорват се мотивите на първостепенния съд за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното НП, изразяващо се в неконкретизиране на нарушената хипотеза на чл.39, ал.1 от Наредбата, което е довело до накърняване правата на въззивния жалбоподател.

Касаторът твърди, че с оглед посочване в НП и на разпоредбата на § 21, ал.2 от Наредба Н- 18/2006 г., осъщественото нарушение е конкретизирано в достатъчна степен, тъй като горната разпоредба вменява в задължение на търговските субекти до привеждане на ФУ в съответствие с новите изисквания да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на фискалното устройство за всеки ден, през който във ФУ са регистрирани продажби, в което именно се изразява допуснатото нарушение.

Оспорват се и доводите на първостепенния съд, че в АУАН и оспореното НП са посочени едновременно разпоредбите на чл.39, ал.1 от Наредбата и чл.188, ал.4 от ЗДДС, които според РС въвеждат различни задължения за лицата, стопанисващи търговски обекти и се сочи, че никъде в акта или НП не е посочена като нарушена разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС, а на същата е налице позоваване само в НП и то като препращаща норма към относимите административнонаказазващи разпоредби.

В заключение е направено искане да бъде отменено въззивното решение.

Постъпило е възражение от ответника по касационната жалба „ЕТ "ДАНИ-96-Й. Х.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

"Маркова Могила" № 1, представлявано от управителя

Й. Н. Х., в което се излага становище, че решението на РС е правилно и законосъобразно по посочените в него съображения. Твърди се, че в разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС, на която се е позовал административнонаказващия орган са налице девет отделни хипотези и неконкретизирането им е довело до накърняване правото на защита на нарушителя. Твърди се нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в неконкретизиране на нарушените законови разпоредби. Освен това се сочи неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, тъй като по отношение на ответника е наложена санкция в размер като за физическо лице, а в АУАН и НП същият е посочен като търговец, с оглед което се твърди нарушение на чл.27, ал.1 от ЗАНН.

С оглед горното е направено искане да бъде отхвърлена като неоснователна касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. Г., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и прави искане да бъде отменено обжалваното решение, респективно да се потвърди оспореното НП.

Ответникът по касационната жалба не се представлява в

ОСЗ.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на РС- Плевен е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Първостепенният съд е обсъдил бланкетно събраните гласни доказателства, не е анализирал събраните писмени такива и при липса на същински доказателствен анализ е посочил, че фактическата обстановка, отразена в АУАН се установява от събраните доказателства.

За да отмени оспореното НП първостепенният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ съдържа две предложения, обективирани в т.1 и т.2, но в АУАН и НП липсва конкретизация на кое от предложенията базирал заключението си административнонаказващият орган, за да приеме, че е налице нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място е посочено, че в

АУАН и НП е налице позоваване едновременно на разпоредбите на чл.118, ал.4 от ЗДДС и чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ , които обаче касаят различни задължения за лицата, стопанисващи търговски обекти и неизпълнението на всяко от тях съставлява самостоятелно нарушение. Предвид горното съдът е достигнал до извода, че в конкретния случай не е ясно за неизпълнение на кое задължение е санкциониран жалбоподателя, което е довело до ограничаване правото му на защита.

Касационният съдебен състав не е съгласен с така изложените доводи и намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати посочените от РС- Ч. Бряг нарушения.

В АУАН и в процесното НП описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ, във вр. § 21, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълване на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ. Първостепенният съд изобщо не е обсъждал § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата в решението си, а всъщност именно горната норма вменява задължението на търговеца, което не е изпълнено и във връзка с което са издадени АУАН и обжалваното НП.

Неоснователни са и съображенията, изложени във връзка с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Позоваване на въпросната разпоредба е налице единствено в оспореното НП и то в частта му, касаеща правното основание за наложената санкция, а не като част от квалификацията на осъщественото нарушение. Горната разпоредба съставлява правното основание за издаване на Наредба

№ Н-18 от 2006 г. на МФ и в т.1-9 всъщност е регламентирано нейното съдържание.

Ето защо няма как да се приеме, че с позоваването на нея или поради неконкретизиране на точка/точки от ал.4 е допуснато нарушение на правата на въззивния жалбоподател /каквото твърдение се съдържа в подаденото от него възражение/.

Неоснователни са и доводите от подаденото от ответника по касационната жалба възражение, свързани с незаконосъобразност при налагане на санкцията. Въззивният съд изобщо не се е занимавал с вида, размера и законосъобразността на наложената санкция, поради което касационният съдебен състав не е в състояние да осъществи инстанционен контрол по този аспект на съдебния акт. Все пак и с оглед твърденията на ответника в представеното възражение следва да се посочи, че основанието за налагане на санкцията са разпоредбите на чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, което изрично е посочено в НП. Последното изречение на чл.185, ал.2 ЗДДС гласи : „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“ Разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която очевидно препраща разпоредбата на ал.2 в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, предвижда имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., в които граници е и наложената по отношение на ответника по касационната жалба санкция като ЕТ.

При тези съображения настоящият съд няма как да приеме за основателни доводите на РС- Ч. Бряг, по които е постановена отмяна на оспореното НП. В същото време настоящият състав намира, че първостепенният съд не е изпълнил задължението си да мотивира надлежно съдебния си акт, поради което касационната инстанция не е в състояние да извърши пълноценен контрол на оспореното съдебно решение. Липсва доказателствен анализ, въз основа на който да е направена преценка дали отразената в АУАН фактическа обстановка е достоверна. Не са изложени мотиви, свързани с компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган. Изложените правни изводи са непълни, а тези, които съдът е извел са незаконосъобразни. И не на последно място, липсват мотиви, свързани със законосъобразността, правното основание и размера на наложеното наказание, в който смисъл са налице оплаквания от въззивния жалбоподател, на които не е отговорено с решението на първостепенния съд.

Липсата на доказателствен анализ, както и правни изводи, обосновани със събраните по делото доказателства, изложени доводи, касаещи компетентността на органа, издал АУАН и тази на административнонаказващия орган, както и за съставомерността на нарушението, респ. вида и размера на наложеното наказание представлява пълна липса на мотиви в оспорения съдебен акт. Недопустимо е отговор на поставените от жалбоподателя въпроси, както и мотиви, свързани със законосъобразното провеждане на административнонаказателното производство, да бъдат изложени едва с касационното решение.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че Районен съд- Червен бряг е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, което се изразява в немотивиране на същото по надлежния ред, което в съдебната практика се приема за пълна липса на мотиви. Горното представлява основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Червен бряг, при което следва да се съобразят посочените по- горе обстоятелства.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 389 от 16.06.2020 г., постановено по НАХД № 188/2020 г. по описа на Районен съд – Червен бряг.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Червен бряг, при което да се съобразят указанията, дадени в обстоятелствената част на решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/