Решение № 1859 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1859 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100505597 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20138035/19.03.2025 г., постановено по гр. дело № 18687/2021 г. по описа на СРС, 52 състав, е уважен предявеният от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286 срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 осъдителен иск с правно основание чл.

411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 156,44 лв., представляваща останала непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ по преписка № 470419202021538 за причинени вреди на л. а. „Мини Купър С“ с рег. № ****, вследствие на настъпило в гр. София застрахователно събитие – ПТП от 16.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2021 г. до окончателното плащане, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 610 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 25005082/07.04.2025 г. от ответника ЗД „Бул Инс“ АД с изложени доводи за неговата неправилност, тъй като първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Оспорва да е доказана вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, както и в чия лента е настъпил ударът и кой от двамата водачи е навлязъл в насрещната лента за движение, твърдейки, че свидетелските показания са противоречиви. В тази връзка посочва, че без да е установен механизмът на настъпване на процесното ПТП е налице невъзможност да се направи извод кой от двамата водачи е 1 действал противоправно, както и да се приложи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Счита, че всеки един от тях е допринесъл в равна степен за настъпване на процесното ПТП, поради което изплащайки 1/2 част от дължимото застрахователно обезщетение, претенцията на насрещната страна следва да се счита за изцяло удовлетворена. Заявява, че приложение следва да намери чл. 499, ал. 6 КЗ, съгласно който в случаите, когато не може да се установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички участници, като всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите, за които не носи отговорност. Допълва, че не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, а на основание чл. 202 ГПК следва да го обсъди заедно с останалите доказателства по делото. По изложените съображения отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза и показанията на разпитания свидетел по безспорен начин установяват фактическата обстановка около настъпване на процесното ПТП от 16.05.2020 г. Счита за доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на насрещната страна, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил, заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 782,40 лв., възстановяване от негова страна на сумата от 650,96 лв., както и механизма на процесното ПТП. Позовава се на заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и показанията на разпитания свидетел, установяващи щетите, причинени на л. а. „Мини Купър С“ с рег. № ****, вследствие на поведението на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, който е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. По изложените съображения отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.

Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може 2 въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е нарушена императивна правна норма, за приложението на която въззивният съд следи служебно. Същото е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установи наличието на следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава оспорванията си.

В случая, с оглед твърденията и възраженията на страните в рамките на първоинстанционното производство, настоящият съдебен състав приема за безспорни по делото следните групи обстоятелства: че на 16.05.2020 г. в гр. София, между л. а. „Мини Купър С“ с рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и л. а.

„Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил сумата от 782,40 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз - „Тара кар“ ООД, както и е направил ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25 лв., а извънсъдебно ответникът е възстановил в полза на ищеца сумата от 650,96 лв.

Ето защо, предвид заявените с въззивната жалба оплаквания спорът пред настоящата съдебна инстанция се концентрира върху следните спорни въпроси: какъв е механизмът на реализиране на процесното ПТП, както и по чия вина е настъпило то.

В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 16.05.2020 г., уведомление за щета до застрахователя - ищец от 18.05.2020 г., показанията на разпитания свидетел Д.Г.С., който непосредствено е възприел фактите, за които разказва, доколкото е бил водач на единия от участвалите в ПТПто автомобили, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, първоинстанционният съд е достигнал до правилен краен извод относно настъпването на процесното ПТП при следния механизъм: на 16.05.2020 г., около 17:20 часа, водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** при извършване на маневра на заден ход за излизане от паркинг пред блок 9 в ж. к. „Стрелбище“, удря отпред вляво л. а. „Мини 3

Купър С“ с рег. № ****, вследствие на което му нанася материални вреди в предна лява част (капак, фар, броня и вежда над калника и бронята), след което при опит да го заобиколи му нанася вреди и в задната броня от дясна и лява страна. Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса.

Ето защо, удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието следва да бъдат анализирани с оглед останалите доказателства по делото. Така пред застрахователя – ищец водачът на л. а.

„Мини Купър С“ с рег. № **** е подал уведомление за щета от 18.05.2020 г., в което е заявил, че при маневра за излизане от паркинга пред блок 9 в ж. к. „Стрелбище“ водачът на другия автомобил го удря отпред вляво и сгъва капак, ожулва фар, броня, вежда над калника и под бронята, след което заобикаля автомобила му и удря задната броня от лява и дясна страна, като излиза от паркинга, като това описание на механизма на настъпване на процесното ПТП съответства на този, отразен в схемата към протокола за ПТП от 16.05.2020 г., попълнен от двамата участници в инцидента. В качеството на свидетел по време на разпита си Д.С. също потвърждава, че при извършване на маневра назад за излизане от паркирано място е закачил със задната лява броня на своя автомобил и е допуснал задиране на предна лява част, броня и калник на напречно паркирания друг автомобил, който е бил без водач, поради което протоколът за ПТП е бил съставен на следващия ден, когато водачът му е бил потърсен. В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, настоящият съдебен състав намира, че същите установяват поведението на водача на л. а.

„Фолксваген Пасат“ с рег. № **** по начина, отразен в схемата към двустранния констативен протокол за ПТП от 16.05.2020 г., в който посоката му на движение е описана именно по посочения от свидетеля С. начин, а именно: най-напред при движение назад до настъпване на първото съприкосновение между двата автомобила, а впоследствие при извършване на маневра за заобикаляне на другия паркиран автомобил, по време на която се е стигнало и до последващия контакт помежду им. Нещо повече, при така установения механизъм е изготвено и изслушаното и прието в рамките на първоинстанционното производство без оспорване от страните заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което също е достигнало до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е осъществило процесното ПТП от 16.05.2020 г., приемайки, че същото е настъпило при извършване на маневра на заден ход за излизане от паркинг от страна на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** и опит да заобиколи паркирания л. а. „Мини Купър С“ с рег. № ****, удряйки го най-напред в предна лява част, а впоследствие и в лява и дясна част на задната му броня. В случая, данните, които се извличат от обсъдените по-горе доказателствени източници, обосновават категоричен извод за настъпване на процесното ПТП от 16.05.2020 г. в съответствие с посочения от ищеца в исковата молба начин, като вина за същото, доколкото не се установяват изключващи я 4 обстоятелства, носи единствено застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. **** – Д.С.. С поведението си последният е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при предприемане на маневра за заобикаляне на другия паркиран автомобил, не се е убедил, че няма да създаде опасност за него, извършвайки и съобразявайки се с неговото местоположение. Нещо повече, същият е нарушил и чл. 40, ал. 1 ЗДвП, доколкото първото съприкосновение с напречно паркирания автомобил е настъпило при движение назад, без водачът да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен. В този смисъл неоснователни са изложените с въззивната жалба оспорвания, че по делото не е доказана по категоричен начин вината за настъпване на процесното ПТП от 16.05.2020 г., тъй като съвкупният анализ на ангажираните доказателства води до категоричен извод относно обстоятелствата, при които се е случило то, както и първопричината за него, а именно: поведението на водача на л. а.