Решение № 62 от 03.07.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. ******, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Административно наказателно дело № 20233130200319 по описа за 2023 година Производството се образува след връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-******, съгласно Решение № 1045/17.07.2023 г. по КНАХД № 525/2023 г. на Административен съд-*****, за произнасяне по жалба на „Тоневи-Т“ ООД против Наказателно постановление № 03-2200426/17.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по Труда“-*****, с която на дружеството „Тоневи-Т“ ООД се налага наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева.

В жалбата се излагат подробни доводи за отмяна на наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Моли за уважаването й.

Претендират се разноски. Въззиваемата страна се представлява от своя юрисконсулт, който моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-*****-ТО******, не изпраща представител в съдебно заседание.

Фактически констатации на съда и правни изводи на съда:

По делото се установява, че Р. М. Б. на длъжност старши юрисконсулт към ДИТ и свидетеля Б. А. Д. – инспектор към ДИТ извършват на 12.04.2022 г. проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект – магазин със смесено предназначение, Област *****, Община ******, гр.

******, УПИ XXXIV-305, кв. 6 по плана на гр. ******, СПЗ I I I етап, стопанисван от „Тоневи – Т“ ООД.

При проверката служителите на ДИТ констатират, че работодателят „Тоневи-Т“ ООД допуска до самостоятелна работа лицето С. И. Х. на длъжност „общ работник строителство“ в горепосочения строителен обект 1 без сключен писмен трудов договор.

В деня на проверката на 12.04.2022 г. С. И. Х. попълва собственоръчно декларация по образец, предоставена от ДИт, в която посочва, че е общ работник в строителен обект с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч.

(свидетелят посочва от „8 до 5“, както и че има сключен трудов договор, а не граждански такъв и че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 710.00 лева. Документът носи и подписа на лицето С. И. Х..

Р. Б. в присъствието на свидетеля Б. Д. издава Акт № 03220042/12.05.2022 г. за установяване на административно нарушение за това, че жалбоподателят „Тоневи-Т“ ООД, в качеството му на работодател допуска до самостоятелна работа лицето С. И. Х. да престира труд на длъжност „общ работник строителство“ с определено работно място – строителен обект магазин със смесено предназначение, с определено работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на 710.00 лева, без да се сключен писмен трудов договор. За да достигнат до този извод, служителите на ДИТ установяват по време на проверката, че лицето С. И. Х. подготвя част от застроената площ на магазина със смесено предназначение за полагане на арматура.

Вследствие на горното нарушение, директора на ДИТ, като разглежда административно-наказателната преписка и въз основа на подписаната от С.

И. Х. Декларация, приема, че работодателят „Тоневи-Т“ ООД нарушава чл.

62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, без деанието да представлява маловажен случай, поради което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал.

3 от КТ, налага на дружеството имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.

Съдът възприема своите фактически констатации, след преценка по отделно и в съвкупност, на следните писмени и гласни доказателства:декларация от 12.04.2022 г., попълнена и подписана от С. И. Х.; констативен протокол от 12.04.2022 г.; протокол за извършена проверка № ПР2211914 от 11.05.2022 г.; АУАН № 03-2200426 от 12.05.2022 г.; наказателно постановление № 03-2200426 от 17.06.2022 г.; изцяло от свидетелските показания на св. Б. А. Д.; частично от свидетелските показания на С. И. Х..

Съдът кредитира изцяло приетата по делото декларация, като приема за доказан пълно и главно факта, че С. И. Х. престира труд на 12.04.2022 г. на строителен обект с работодател „Тоневи-Т“ ООД. Самият работник посочва в декларацията, че е с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа трудово месечно възнаграждение, което очертава основните елементи на съществуващо трудово правоотношение с дружеството „Тоневи-Т“ ООД.

Свидетелят Б. Д. посочва ясно, че както свидетеля Х., така и други лица полагат в деня на 12.04.2022 г. арматурно желязо на строителния обект.

Самият свидетел Х. заявява при разпита си в о.с.з., че подписва лично декларацията, в която посочва, че има сключен трудов договор. Показанията на свидетеля в частта, че съдържанието на декларацията не е попълнено от него, не се кредитират от съдебния състав. На първо място, самият свидетел 2 пред съда не заявява категорично и убедително, че не е автор на съдържанието, обективирано в писмения документ – „Мисля, че тя попълни декларация, а аз я подписа. Мисля, че така стана…Почерка сякаш не е мой, аз пиша грозно“. На следващо място, тези показания, според съда, не отговарят на истината, тъй като свидетелят е пряко заинтересован от изхода на делото, бидейки в правоотношение с жалбоподателя, а отделно от това, е видно с просто око, че почеркът и подписът в декларацията принадлежат на едно и също лице, като съдът приема, че са на лицето С. И. Х.. В тази връзка съдът счита, че представеният писмен граждански договор е създаден за целите на настоящия процес, предвид факта, че не е с достоверна дата, както и поради това, че не е представен на място при проверката, а по-късно.

Правни изводи на съда:

Жалбата се подава в срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

Издаденият АУАН в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и в присъствието на нарушителя и един свидетел, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Същият се подписва от съставителя Р. М. Б. и един свидетел – Б. А. Д. и се връчва на нарушителя за запознаване с неговото съдържание.

Наказателното постановление се издава от компетентен орган – директора на ДИТ-*****, който е специално оправомощен за това съгласно заповед № 3-0157/16.02.2022 г., издадена от Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“.

Обжалваното НП се издава в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от съставяне на АУАН.

По съдържание НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите рекзизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение се индивидуализира в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в АУАН и в НП е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Не са налице процесуални нарушения, които да довеждат до ограничаване правото на защита на въззивника.

На следващо място, в наказателното постановление се посочва ясно фактическата част на нарушението – работникът е установен да подготвя част от застроената площ на магазина със смесено предназначение за полагане на арматура, както и разпоредбата в закона, която се нарушава – чл. 62 от КТ, която предвижда, че при трудово правоотношение се сключва трудов договор, който следва да е в писмена форма. Посочва се и чл. 414, ал. 3 от КТ, уреждащ вида и размера на наказанието, което се предвижда.

Съдът приема, че свидетелят С. И. Х. към 12.04.2022 г. има качеството на работник по трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател „Тоневи-Т“ ООД на длъжност “Общ работник в строителството” с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. с месечно трудово възнаграждение от 710.00 лева, макар и тази правна връзка да не е обективирана в писмен договор.

Оттук следва правния извод, че работодателят „Тоневи-Т“ ООД е в 3 неизпълнение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, която посочва, че трудовият договор следва да се сключва в писмен форма.

Нарушаването на чл. 62, ал. 1 от КТ обуславя ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството на основание чл.

414, ал. 3 от КТ, която предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500.00 до 15000.00 лева. Размерът на наложената имуществена санкция от 2000.00 лева е в рамките, посочен в санкцията на нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ, но съдът намира, че е несъразмерен на извършеното нарушение, доколкото по делото няма данни да е извършено от работодателя друго нарушение от същия вид. В този смисъл, съдът намира, че размерът на наказанието следва да бъде определен на минимума – 1500.00 лева.

Наказателното постановление следва да бъде изменено, като се намали наложеното наказание от 2000.00 на 1500.00 лева.

На жалбоподателя се дължат разноски в размер на 125.00 лева за заплатен адвокатски хонорар (от общо сторените 500.00 лева), съразмерно на уважената част от искането, а на въззиваемата страна – 270.00 лева (от максимално предвидените 360.00 лева по Наредбата за заплащането на правната помощ).

Мотивиран от горното съдът,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 03-2200426/17.06.2022 г. от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. *****, с което на "ТОНЕВИ-Т" ООД, ЕИК 201943340, в качеството на работодател, се налага "имуществена санкция", в размер на 2000.00 /две хиляди/лева, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62 от КТ, описано от фактическа страна в обстоятелствената част на постановлението и в акт № 03-2200426 за установяване на административно нарушение, съставен на 12.05.2022 г., като НАМАЛЯВА размера на наложената "имуществена санкция", от 2000.00 /две хиляди / лева на 1500.00 /хиляда и петстотин /лева.

ОСЪЖДА Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. ***** да заплати на "ТОНЕВИ-Т" ООД, ЕИК 201943340 сумата от 125.00 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА "ТОНЕВИ-Т" ООД, ЕИК 201943340 да заплати на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. ***** сумата от 270.00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

***** в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ******: _______________________ 4