Решение № 143 от 05.08.2022, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Ямбол, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. П.а

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500128 по описа за 2022 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по образувано по въззивна жалба на Н. М. Г., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв. Т.С. против Решение №80/21.02.2022 г. по гр.д.№2385/2021 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр.*****, к-с.************ против А.М.Г. с ЕГН ********** от с.*******, общ.**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да се признае за установено в отношенията между страните съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделски земи подписан на 14.06.2016 г. за срок от 10 стопански години, считано от 14.06.2016 г., вписан с вх.рег.№4864/14.06.2016 г., том 4, стр.95, находящи се в землището на с.Иречеково и ЕКАТТЕ 32771, общ.Стралджа, обл.Ямбол по отношение на: Нива с площ от 35.001 дка, от които 33.128 дка - пета категория на земята, а 1.873 дка - шеста категория, в местността „Сусам Търла", съставляваща имот № 130019 по плана за земеразделяне землището на селото; Нива с площ от 11.402 дка, шеста категория, находяща се в местността „Троева чешма", съставляваща имот № 190007 по плана за земеразделяне на селото и Нива с площ от 30.000 дка, от които - 27.880 дка четвърта категория и 2.120 дка -шеста категория, разположена в местността „Тънкото пътче", съставляваща имот № 220022 по плана за земеразделяне в землището на селото, при граници за всеки подробно описани в договора, като неоснователен; ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр.*****, к-с.************ против А.М.Г. с ЕГН ********** от с.*******, общ.**********, иск с правно основание 79, ал.1, във вр. с чл.82 ЗЗД, да бъде осъден А.М.Г. да заплати на Н. М. Г. сумата от 8780.96 лв., представляваща загуба на чист доход /приход от реализация на реколта плюс полагащи се субсидии, намалени с разходите по производството/, претърпяна от ищеца за трите стопански години - 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. в резултат на негово виновно неизпълнение на договорено задължение, поето с договор за аренда между страните, 1 сключен на 14.06.2016 г., вх.рег.№4864/14.06.2016 г., т.4, стр.95, със срок на действие 10 стопански години, считано от 01.10.2016 г. по отношение на три ниви, представляващи ПИ с кадастрални идентификатори № ***, № *** и № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до пълното й събиране, като неоснователен; ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр.*****, к-с.************ да заплати на А.М.Г. с ЕГН ********** от с.*******, общ.********** сумата от 500 лева - разноски по делото.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва изцяло с твърдения, че е незаконосъобразно и неправилно. Въззивникът сочи, че изводът на съда, че и двете стани по делото са неизправни по отношение на задълженията си като страни по арендния договор е правилен, но последващата аналитична и логическа дейност на съда и свързаните с нея правни изводи не могат да бъдат споделени. Излага становище, че в откритото производство по чл.193 от ГПК и извършена и приета без забележки графологична експертиза по безспорен начин е установено, че оспорените подписи са имитирани и не принадлежат на ищеца, като съдът вместо да направи единствено следващите се правилни правни изводи, а именно, че въззивникът е извършил пълно и главно доказване на твърдението си, че ответникът - арендодател е неизправна страна по арендния договор, поради което не може да го развали с едностранно изявление, ЯРС е направил обратното, като е приел, че ответникът, макар и неизправен е упражнил правновалидно своето потестативно право да развали договора и е отхвърлил установителния иск изцяло. Твърди, че изявлението на съда, че е изключил заявленията на жалбоподателя по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ от доказателствата по делото и не ги взема предвид при постановяване на решението, указва на това, че решението е постановено при непълнота на доказателствата.

По отношение на иска с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.82 от ЗЗД, въззивникът твърди, че ЯРС го е отхвърлил изцяло в резултат на превратно тълкуване на част от фактическите обстоятелства по делото - опитът на жалбоподателя извънсъдебно да уреди взаимоотношенията със съконтрагента си, който освен арендодател по договора е и негов брат, съдът неправилно е възприел като отказ от права. Изложено е становище, че съдът неправилно е приел за недоказана твърдяната от въззивника устна договорка да бъде компенсиран в по-късен момент. Предвид гореизложеното по отношение на установителния иск, моли ЯОС да отмени решението в тази част и да постанови решение, с което да приеме, че установителния иск е основателен и да го уважи изцяло или да постанови решение, с което да приеме, че арендния договор е развален само по отношение на имот с кадастрален идентификатор № *** (заявен от ищеца, като последният не е заплатил аренда за него), като за имоти с кадастрални идентификатори №*** и №*** (заявени от ответника и непредадени на ищеца в нарушение на договора) арендният договор не е развален, облигационното отношение съществува и продължава да обвързва страните. По отношение на втория иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД, моли ЯОС да отмени решението и в тази част и да постанови решение, с което да уважи осъдителния иск в размера, доказан от съдебно счетоводните експертизи от 8 780.96 лв. – сума, представляваща вреда от пропуснати ползи, заедно със законната лихва върху нея на основание чл.86 от ЗЗД, считано от предявяването на иска до пълното й събиране. Заявена е претенция за заплащане на сторените разноски в двете инстанции.

По повод жалбата и в предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор от А.М.Г. чрез пълномощника му адв. П.П., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочено е, че изложените от жалбоподателя съображения за неправилност на решението са недоказани. В тази връзка атакуваното решение на ЯРС се явява правилно и обосновано, като въззиваемият е изложил подробни съображения в тази насока, поради което моли ЯОС да отхвърли депозираната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение като законосъобразно. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

2

В о.с.з. въззивника Н. М. Г., редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от адв.Т.С. от ЯАК, която подържа жалбата и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Поддържа и претенция за присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Въпреки поискания от пълномощника на въззивника и съответно предоставен от съда срок за представяне на писмени бележки, такива не са депозирани.

В о.с.з. въззиваемия А.М.Г., редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от адв.П.П. от ЯАК, който подържа заявеното в отговора на въззивната жалба становище за неоснователност на същата и моли за оставянето й без уважение, съответно за потвърждаване на атакуваното решение. Поддържа и претенция за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Допълнителни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Фактическа обстановка по делото е правилно установената от първостепенния съд и е следната:

Не е спорно между страните, че същите са сключили процесния Договор за аренда от 14.06.2016 г., с нотариална заверка на подписите, надлежно вписан в СВп-Ямбол, по силата на който ответника А.Г., в качеството на арендодател, е отдал за временно и възмездно ползване на ищеца Н.Г., в качеството му на арендатор, описаните в договора земеделски земи в размер общо на 76,403 дка, съставляващи три броя ниви, а именно: нива с площ 35.001, в местността „Сусам търла", съставляваща имот №130019 по плана за земеразделяне; нива с площ 11.402 дка, в местността „Троева чешма", съставляваща имот №190007 по плана за земеразделяне; нива с площ 30.000 дка, в местността „Тънкото пътче", съставляваща имот № 220022 по плана за земеразделяне. Договорът е сключен за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2016 г. Договорено е годишно арендно плащане за всяка стопанска година по 10 лева/дка, като е уговорено заплащането да се извършва в срок до 31.10. на съответната стопанска година. Съгласно чл.8 арендодателят е длъжен да предаде недвижимите имоти в състояние, което отговаря на предназначението, за което са арендовани и да осигури на арендатора спокойното и безпрепятственото им ползване.

Съгласно чл.21 от договора страните по него са постигнали съгласие, че процесния договор за аренда на земеделски земи се прекратява при неиздължаване от страна на арендатора на годишното арендно плащане повече от 60 дни след съответните договорени срокове, а в чл.22 от договора, при наличие на виновно поведение на една от страните, водещо до прекратяване на договора, страните се съгласили, че договора се счита за прекратен от датата на получаване на писменото предизвестие от виновната страна.

От представеното по делото уведомление с нотариална заверка подписа се установява, че същото е изпратено от ответника А.М.Г. до ищеца Н. М. Г., като последният е бил уведомен, че процесния договор за аренда се прекратява поради неизпълнение на задължението по него за арендно плащане за повече от три месеца.

Не е спорно, че ответника е собственик на 1/15 ид.част от арендуваните земи, установено и от Нотариален акт №90, том II, рег.№1316, дело №140/25.03.2014 г.

По делото от страна на ищеца са били оспорени представените заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020 г., поради което първоинстанционния съд открил нарочно производство по чл.193 ГПК и в тази връзка допуснал съдебно графологична експертиза.

Видно от заключението на вещото лице подписите на „заявител", положени от името на Н.

3

М. Г. в приетите по делото писмени доказателства - заявления по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ на лист 75 до лист 86 включително в том 1 на гр.дело №2385/2021 год., не са положени от ищеца по делото Н. М. Г.. В.л. сочи, че в случая се касаело за полагане на имитирани подписи, т.е. подписи от друго лице. Поради посоченото ЯРС изключил описаните писмени документи от доказателствата по делото.

По делото е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която ако ищецът Н. М. Г. бе получил ползването и бе обработвал процесните имоти, нетния му доход, получен след приспадане на нормативно признатите разходи би бил в размер на 15 540,80 лева. По искане на ищеца е допусната и изслушана и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която същото е направило два варианта на изчисления. Според първия вариант нетния доход за процесните имоти, за които ЕТ „А.М.Г." е подал заявление за ползване, получен след приспадане на нормативно признатите разходи, е 8 780,96 лева.

Според втория вариант нетният доход за процесните имоти, които не са обработвани от Н.

М. Г., получен след приспадане на нормативно признатите разходи, е в размер на 15 540,80 лева.

Видно от справка от ОД "Земеделие"-Ямбол: нива с площ 35.001, съставляваща имот №130019 (кадастрален №32771-130-019) през стопанската 2016/2017 г. е ползвана от Н.Г., а през стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. - от ЕТ "А.Г."; нива с площ 11.402 дка, съставляваща имот №190007 (кадастрален № 32771-190-007) през стопанската 2016/2017 г. е ползвана от Н.Г., а през стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. от ЕТ "А.Г."; нива с площ 30.000, съставляваща имот №220022 (кадастрален №32771-220022) през процесните стопански години е ползвана от Н.Г..

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2177a8fd-25c1-4837-bd90-d1bae144f697