Решение № 2864 от 28.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2864 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100514866 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 19362 от 28.10.2024г., постановено по гр.д. № 21720, по описа на СРС, 165.състав, е уважен предявеният от М. К. С. срещу Столична Община осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата в размер на 4 900 лева, частично от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на горния край на дясната раменна кост, навяхване на лява колянна става и охлузна рана на дясна подбредрица, настъпили вследствие на инцидент от 23.12.2023г., в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, на ул. ****, изразяващ се в спъване в противоправно поставен антипаркинг елемент на тротоара на улицата, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на М. К. С. на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 95 лева, представляваща обезщтение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на ортопедична шина, необходима за лечение вследствие на инцидент от 23.12.2023г. в гр.

София, ж.к. „Манастирски ливади“, на ул. **** - спъване в противоправно поставен антипаркинг елемент на тротоара на улицата, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на М. К. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1449,80 лева – разноски за произодството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община, чрез процесуалния представител – гл. юрисконсулт М.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати от СРС нарушения на материалния закон, 1 съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Счита, че отделните елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД не са безспорно доказани. Поддържа, че са представени доказателства, от които се установява, че Столична община не е поставила процесните антипаркинг колчета, довели до инцидента, както и че в Общината не са били подавани документи с искане за поставяне на преместваеми обекти (антипаркинг колчета) на мястото, на което се е случил инцидентът. Поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото ищцата е потърсила лекарска помощ два дни след падането. Моли така постановеното решение да бъде отменено. Претендира разноски за производството пред настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът М. К. С., действаща чрез процесуалния си представител – адв. Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Сочи, че механизмът на настъпване на увреждането, както и причинната му връзка с настъпилите вреди е установен в рамките на производството пред първата инстанция, като събраните доказателства безспорно установяват компрометираната част от пътя, което е довело и до падането на ищцата. Поддържа, че в процесния случай отговорността на Общината е гаранционно-обепечителна и е свързана с неизпълнение на задълженията й по поддръжка на пътната инфраструктура в състояние, което да е безопасно за движението на пешеходците. Твърди, че релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно, тъй като инцидентът се е случил на Бъдни вечер, поради което специализираните магазини за закупуване на ортеза не са работили. Моли решението да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ответника за неоснователна по следните съображения.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е производна за възложителя на работата, като възниква доколкото е налице виновно и противоправно 2 поведение на извършителя на работата и зависи изцяло от обема на отговорността на причинителя, която е лична и виновна по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД (в този смисъл т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС). Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вреди, без да е необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането – работник или служител на работодателя. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.

49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения да претендира обезщетение от претърпяното вредоносно деяние срещу „Столична община“ за обезвреждане на претърпените имуществени и неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) Наличие на правоотношение по възлагане на работа; 2) Осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (в този смисъл - ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

За да може да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД следва да се докаже, че бездействието като релевантен факт е обусловено от неизпълнението на конкретно задължение за предприемане на определено активно поведение, което произтича от закона, техническите и други правила и/или от характера на работата, включително и от дадените по надлежния ред устни указания на възложителя.

Между страните не се спори по отношение на обстоятелството, че тротоарът, на който е станал инцидентът, представлява публична общинска собственост по смисъла на чл. 8, ал.

3 ЗП във вр. с § 6, т. 6 ЗДвП. Тротоарите са част от пътното (земното) платно (чл. 5, ал. 2 и § 1, т. 2 ЗП) и съгласно § 7 ЗМСМА и чл. 3, ал. 3 ЗП са публична общинска собственост. По силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП; чл. 31 ЗП и чл. 30, ал. 4 ЗП за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, както и на тротоарите по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, са отговорни общините. Съгласно § 1, т.

12, 13 и 14 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължение за незабавно сигнализиране на препятствията по общинските пътища и улици, във възможно най-кратък срок.

3

Следователно, за Столична община съществува нормативно установено правило за поведение, изразяващо се в задължението за поддържане на общинския път.

Спорни се явяват обстоятелствата относно механизма на настъпване на увреждането и вредите, които то е причинило впоследствие, респ. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат поради несвоевременно потърсена лекарска помощ.

В тази връзка следва да се посочи, че от показанията на свидетеля Ю. Б., очевидец на инцидента, които преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК настоящият съдебен състав намира за последователни, непротиворечиви и възприети непосредствено и кредитира с доверие, се установява, че заедно с ищцата са вървели към паркинг, в тъмната част на денонощието, като по пътя на част от тротоара е имало колче с височина от около 30 см от земята, в което се е спънала ищцата. Същото е било в тъмен цвят, не е било обозначено, нито пък е имало светлоотразителни елементи по него, които да ангажират бдителността на пешеходците. Възможността преместваемият обект да бъде забелязан е била допълнително затруднена и от слабото осветление, което според свидетеля е идвало от съседните блокове.

За установяване вида и характера на уврежданията, както и на механизма на настъпването им в рамките на първоинстанцционното проиводство е изслушано и заключение на в.л. д-р К. Симеонов, което настоящият състав намира за обективно и компетентно изготвено и кредитира с доверие. Според изготвената СМЕ вследствие на падането, ищцата е получила счупване на горния край на дясната раменна кост, навяхване на лявата колянна става, както и охлузна рана в областта на дясната подбредрица. Според вещото лице тези увреждания биха могли да се получат именно вследствие на контакт с твърди тъпи тела.

С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че се доказва настъпването на уврежданията по начина, изложен в обстоятелствената част на исковата молба.

Поради това следва да се разгледа възражението на Столична община, съгласно което същата не е разполагала с каквато и да било информация за поставените преместваеми обекти. Представено като писмено доказателство е писмо № СОА24-ДИ11-2336-2 от 19.06.2024г. на заместник-кмета на Столична община, съгласно което при извършване на справка в отдел „Поддръжка на уличната мрежа“, е установено, че не са намерени доказателства за наличието на несигнализирани препятствия на тротоара и по-конкретно – антипаркинг съоръжения на ул. **** към датата на настъпване на инцидента - 23.12.2023г. В цитирания документ е ангажирано и становище от страна на Столична община, според което процесните антипаркинг елементи не отговарят на нормативните изисквания и вероятно са поставени от живущите с цел предотвратяване на паркирането, както и с цел създаване на проходимост за пешеходците. Извършена е справка и в Дирекция „Управление и анализ на трафика“, според която няма данни за съгласувана схема за антипаркинг елементи на посоченото място, нито за възложен монтаж на такива.