Определение № 3353 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3353 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502914 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Х. М., против Определение №8684 от 15.07.2024 г., постановено по гр. д. №13034/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, осемнадесети гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението по делото, в частта за разноските. Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното определение, като вместо това, съдът остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ.

Ответната страна по жалбата – Г. М. У. не взима становище по жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН

СЪД като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество.

1

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като признал за установено в отношенията между страните, че е нищожна клаузата за неустойка от сключения между страните договор за паричен заем от 01.03.2023г. С оглед изхода спора, право на разноски се пораждат в полза на ищеца, представляван безплатно от адвокат, като районният съд е взел предвид представения договор за адвокатска услуга и е приел, че на адв. С.

Н., следва да се определи възнаграждение за безплатна адвокатска помощ съгласно чл. 38 от ЗАдв. в размер на 374.00 лева.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатското съдействие /в случая сторено в представения договор между адвокат и клиент, находящ се на л.9 от първоинстанционното дело/ се явява достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат-доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. В този смисъл е Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т и Определение № 2371 от 4.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2022 г., I г. о., последното в което е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Ето защо наведените в тази насока доводи на частния жалбоподател, се явяват неоснователни.

Що се касае да оплакванията на частния жалбоподател за злоупотреба с право, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено.

От друга страна като съобрази критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, настоящият съдебен състав намира, че 2 първоинстанционният съд правилно е определил адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на 374 лева, вземайки предвид, както цената на вземането по чл.7 ал.2 т.1 Наредба №1/2004г., така и броя на предявените искове.

Гореизложеното обосновава извода, че първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, поради което същият следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Х. М., против Определение №8684 от 15.07.2024 г., постановено по гр. д. №13034/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, осемнадесети гр. Състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3