Решение № 258 от 10.11.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Тетевен, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20к330100476 по описа за 2025 година

Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,съединен с осъдителен иск за заплащане на задължение по договор за потребителски кредит.

Ишецът излага,че обосновава правния си интерес с дадени указания по ч.гр.д.

№к/2025г. по описа на РС-Тетевен,по което е издадена заповед за изпълнение за вземането,предмет на установителния иск,както и е отхвърлено заявлението в частта за претендираното вземане,предмет на съединения осъдителен иск.

Ищецът твърди,че на 02.10.2023г между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит №щ, при следните параметри:

-Сума на кредита 4000.00 лева

-Срок на кредита 36 месеца

-Размер на месечната вноска 194.78 лева.

-Годишен процент на разходите/ГПР/ 48.77%

-Годишен лихвен процент 41.00%

Общо дължима сума по кредита 7012.20 лева.

Параметри на поискана и закупена допълнителна услуга както следва:

-Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“-1600.00 лева

1

-Възнаграждение за закупена услуга „Флекси“-3080.00 лева.

-Размер на вноската по допълнително закупени услуги-130.00 лева.

Общо задължение-11692.20 лева,общ размер на вноската 324.78 лева,дата на погасяване-10-ти ден от месеца.

Ответникът не е изпълнил задължението си, не е направил нито едно плащане подоговора,няма платена нито една вноска.

На дата 05.11.2024г. ищецът е обявил предсрочната изискуемост на задълженията по договора,като е започнал да начислява лихва за забава.

Моли да бъде постановено решение,с което бъде признато за установено съществуване на вземане на ищеца към ответника в общ размер на 6177.79 лева,от които главница в размер на 4000.00 лева,договорно възнаграждение в размер на 1586.26 лева за периода от 10.11.2023г до 05.11.2024г.,лихва за забава в размер на 461.29 лева ,дължима от 1.11.2023г. до 05.11.2024г.,законна лихва в размер на 130.24 лева,дължима от 05.11.2024г. до 29.01.2025г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1600.00 лева ,представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“,дължимо за периода от 10.11.2023г до 05.11.2024г.,,сумата от 3080.00 лева за закупена услуга „Флекси“,дължимо за периода от 10.11.2023г до 05.11.2024г.,законна лихва в размер на 197.19 лева ,дължима от 05.1.2024г до 29.01.2025 година,както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Моли да му бъдат присъдени разноските по заповедното и исково производство.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК: е депозиран писмен отговор на исковата молба ,в който ответникът моли да бъдат отхвърлени исковете,като неоснователни и недоказани.Развива съображения за недействителност на договора за кредит,при условията на евентуалност-в случай на уважаване на установителния иск за главницата в размер на 4000.00 лева,прави възражение за прихващане със сумата от 3149.36 лева лева,представляваща получена от ищеца сума за възнаградителна лихва в размер на 1379.31 лева, лихва за просрочие в размер на 184.05 лева,такса събиране в размер на 40.00 лева и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1546.00 лева по договора за кредит.

Позовава се на писмени доказателства.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.счетоводната експертиза,съдът приема за установено следното:

Приложен е договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №щ,сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор и Д. М. Д. от щ,Лов.обл.,като длъжник,при следните параметри:

-Сума на кредита: 4000.00 лв.;

2

-Срок на кредита: 36 месеца;

-Размер на вноската: 194.78 лева;

-Годишен процент на разходите (ГПР): 48.77 %;

Годишен лихвен процент: 41.00 %;

Лихвен процент на ден: 0.11 %;

Общо задължение по кредита: 7012.20 лева.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1600.00 лв.;

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 3080.00 лв.;

Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 130.00 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

Общо задължение: 11692.20 лв.;

Общ размер на вноска: 324.78 лв.;

Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.

Съгласно погасителен план ,последната погасителна вноска по кредита е с падеж 10.10.2026 година.

Приложено е ч.гр.дело № к/2025г. по описа на РС-Тетевен,образувано на дата 28.02.2025г. по заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК от „Профи Кредит България“-ЕООД-София срещу ответника в настоящето производство,от което е видно,че с разпореждане от 02.03.2025г заповедният съд е постановил издаване на заповед по чл.410 от ГПК за следното вземане: сумата 4 000,00 лева (четири хиляди лева), представляваща главница за период от 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, ведно със законна лихва за период от 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 461,29 лева (четиристотин шестдесет и един лева и 29 стотинки), представляваща лихва за период от 11.11.2023 г. до 05.11.2024 г., сумата 1 586,26 лева (хиляда петстотин осемдесет и шест лева и 26 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 10.11.2023 г. до 05.11.2024 г., сумата 130,24 лева (сто и тридесет лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 123,56 лева (сто двадесет и три лева и 56 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева),за което е издадена и заповедта.

Съдът е отхвърлил заявлението в частта за вземане в размер на 1600.00 лева за закупена услуга „Фаст“,за вземане в размер на 3080.00 лева за закупена услуга „Флекси“,за вземане в размер на 530.00 лева такси за извънсъдебно събиране на вземането,за разликата от признатия размер на вземането за лихва и сумата от 327.43 лева,за разликата над определения размер на разноските и до сумата от 491.70 лева.

След депозирано възражение от длъжника,с разпореждане от 26.03.2025г заповедният 3 съд е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.Разпореждането е връчено на заявителя на дата 31.03.2025г ,като в указания срок заявителят е предявил исковата молба,въз основа на която е образувано настоящето производство.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена от вещото лице Р. Х. се установява,че при преизчисляване на ГПР с включване на плащанията по пакета от допълнителни услуги ГПР е в размер на 138.80%,т.е. оскъпяването на кредита е в размер на 90.03%.

В заключението е отразено,че не е установена платена сума от ответника по процесния договор за кредит.Такива данни не се установяват и от предоставената информация от БНБ/стр.135 и следв. от делото/.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим,доколкото е депозиран в срока по чл.415,ал.4 от ГПК и в изпълнение на указания на заповедният съд,разгледал ч.гр.дело № к/2025г. по описа на РС-Тетевен.

Разгледан по същество искът е частично основателен,поради следните съображения:

Ищецът „Профи Кредит България“-ЕООД-град София е финансова институция по чл.

3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.

От друга страна, ответникът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност,поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Ищецът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.