Решение № 260125 от 28.02.2022, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260125/28.2.2022 гр.Варна 28.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на първи февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Любомир Нинов при секретаря Анелия

Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№14759/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищците В.П.,

К.А., С.С., М.З., С.З., М.З. и М.С. излагат, че с

Решение №822/02.10.2001г. на ОбПК - гр.Варна, като наследници на В.Д.К., б.ж. на гр.Варна, им е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници по отношение на недвижим имот, целият с площ от 8дка, представляващ нива от 5дка и лозе от 3дка, находящ се в м.„Ментешето“, в землището на кв.„Владиславово“, гр.Варна, съставляващ имот пл.№** по Комбинирания план на м.“Ментешето“ от 1997г., попадащ в територия по §4 от ЗСПЗЗ. По сега действащата кадастрална карта на гр.Варна имот пл.№** по Комбинирания план на м.„Ментеше“ от 1997г., землище на кв. „Вл. Варненчик“ обхваща няколко поземлени имота, предоставени и закупени от бивши ползватели или възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на В.К.. Един от тези имоти, попадащ частично в границите на горепосочения стар имот пл.№**, е ПИ №** по ПНИ на с.о.„Ментеше“, сега поземлен имот с идентификатор **по кк на гр.Варна, целият с площ от

563кв.м., при съседи: **, **, **и **.

Твърдят, че целият поземлен имот с идентификатор **е бил закупен неправомерно по реда на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ от наследниците на бившия ползвател И. Б.И., поради което ищците са завели отрицателен установителен иск за собственост. С Решение №484/14.02.2007г., постановено по гр.д.№1627/2006г. по описа на ВРС, 35с., оставено в сила от ВОС и влязло в законна сила на 27.02.2008г., съдът е приел за установено спрямо наследниците на И. Б.И. - М.И.Б., В.И.Б. и К.Я.И., че настоящите ищци - В.С.П., К.Г.А., С.Г.С., наследниците на З.К.З., М.С.Г. и М.М.С. са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв.„Владиславово“, съставляващ поземлен имот №470 по ПНИ на с.о.“Ментеше“, с площ от 546кв. м., на осн.чл.97 ал.1 от ГПК /отм./.

След влизане в сила на горепосоченото съдебно решение, както и след изменение на КККР на гр.Варна за имот с идентификатор **със Заповед №18-4151-29.05.2015г. на Началника на СГКК-Варна, в полза на ищците - всички наследници по закон на В.К., е била издадена Заповед №ПР-01/04.02.2016г. на Кмета на Район „Вл.Варненчик“ при Общ.Варна, на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязла в законна сила на 14.03.2016г., с която им се възстановява правото на собственост по отношение на 546кв.м. ид.ч. от ПИ с ид.№**по КККР на гр.Варна (идентичен с ПИ №470 по ПНИ на с.о.„Ментеше“), целият с площ от 606кв.м., при граници и съседи по к.к.:**, **, **, **. В заповедта се посочва, че възстановяването на идеалните части от имота се извършва в съсобственост с наследниците на И. Б.И..

Със съдебно решение

№520/13.02.2017г., постановено по гр.д.№15210/2015г. на PC-Варна, 24с., влязло в законна сила на 19.03.218г. съдът е отхвърлил предявения от съпрузите М.И.Б. и И.В.Б. срещу наследниците на В.Д.К., б.ж. на гр.Варна установителен иск за признаване за установено между страните, че са собственици на целия поземлен имот с идентификатор **от кк на гр.Варна, на основание давностно владение, осъществено в периода от 16.02.1990г. до деня на подаване на исковата молба - 08.12.2015г., на основание чл.124 ал.1 от ГПК.

С Решение

№70/22.01.2020г., по в.гр.д.№1654 от 2019г. по описа на ОС-Варна, процесният поземлен имот с идентификатор **по кк на гр.Варна, целият с площ от 563кв.м., при съседи: **, **.

**и ** е допуснат до съдебна делба между съсобствениците - настоящи ищци, при съответните квоти, като съделителите М.И.Б. и И.В.Б. са били изключени от делбата, тъй като съдът е установил, че те нямат собственост в процесния имот. Това съдебно решение е влязло в законна сила на 30.06.2020г. и е било отбелязано своевременно под №81 т.XI вх. peг.19503 кд.3832 дв. вх.peг.19256 от 14.08.2020г. на Служба по вписванията - гр.Варна.

Въпреки наличието на три съдебни решения, водещи до извод, че М.И.Б. и И.В.Б. нямат собственост в имот с идентификатор **от кк на гр.Варна, същите са се снабдили с Констативен нотариален акт №97 т.LXX, дело 15520/2020г. вх.peг.26348 дв. вх.peг.26017 на Служба по вписванията - гр.Варна, на основание чл.587, във вр. чл.588 от ГПК и гл.II и III от ЗКИР, че са собственици на гореописания поземлен имот, придобивайки го в СИО.

Междувременно ищцата В.С.П., в качеството си на наследник по закон на В.Д.К. на 30.09.2019г. е подала Заявление peг.№АУ096215ВН на Община Варна, с което е поискала от Община Варна да издаде Протокол за въвод във владение за гореописания поземлен имот като извърши въвода ефективно, т.е. с уведомяване и присъствие на лицата, които се намират в имота.

Такъв въвод във владение до настоящия момент няма осъществен и няма издаден Протокол за него.

Наличието на неправомерно издаден Констативен нотариален акт №97 т.LXX, дело 15520/2020г. вх. peг.26348 дв. вх.peг.26017 на Служба по вписванията – гр.Варна, в който акт са обективирани привидни права на собственост в полза на ответниците по отношение на ПИ с идентификатор **от кк на гр.Варна, както и факта, че М.И.Б. и И.В.Б. все още владеят процесния поземлен имот обусляват правния интерес на ищците от завеждане на ревандикационен иск спрямо ответниците, както и искане по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на КНА №97 т. LXX, дело 15520/2020г.вх. peг.26348 дв. вх.peг.26017 на Служба по вписванията - гр.Варна.

Предявяват искане, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че В.С.П. – на 12/36 ид.ч., К.Г.А. – на 6/36 ид.ч., С.Г.С.

– на 6/36 ид.ч., М.С.З. – на 2/36 ид.ч.,

С.З.З. – на 2/36 ид.ч., М.З.З. – на 2/36 ид.ч. и М.М.С. – на 6/36 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор **по кккр на гр. Варна, находящ се в гр.Варна, с.о.“Ментеше“, целият с площ от 563кв.м., при граници и съседи по к.к.: **, **, **, **, както и да осъди М.И.Б. и И.В.Б.

ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО собствените на ищците В.С.П., К.Г.А., С.Г.С., М.С.З., С.З.З., М.З.З. и М.М.С. идеални части от поземлен имот с идентификатор **по кккр на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, с.о.“Ментеше“, целият с площ от 563кв.м., при граници и съседи по к.к.: **, **, **, **.

Да отмени Констативен нотариален акт №97 т. LXX, дело 15520/2020г. вх. peг.26348 дв. вх. peг.26017 на Служба по вписванията - гр. Варна, с който М.И.Б. и И.В.Б. са признати за собственици по давностно владение на недвижим имот и претендират разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, с който считат предявените искове за неоснователни. Възразяват, че държат вещ, която не е идентична по площ, граници, местонахождение, с тази, която се претендира в ИМ. Твърдят, че ПИ с идентификатор **с площ от 563кв.м. при граници по КК: **, ** и **, описан в нот. акт №79, т.1, peг.№2441, дело №316/16.10.2020г. вписан в Службата по вписванията–Варна, акт №97, т.LXX, дело №155208/2020г., стр.№70, вх.рег.№26348/19.10.2020г., е идентичен с имота, предоставен за ползване съгласно предоставено право на ползване на наследодателя им И. Б. ***, починал на 10.04.1991г., съгласно протокол №29 на ИК на 26.12.1985г., удостоверение №17/02.01.1986г. за представяне на право на ползване на земя с протокол №29/26.XII.1985г. на ИК на ВНС за одобряване на лицата, включени в приложения списък №1 и списък №2.

Считат, че в Решение

№484/14.02.2007г. на ВРС, 35 с-в, по гр.д.№1627/06 на ВРС, неправилно се приема за установено, че ответниците не са собственици на имот представляващ реална част от имот с №470 в м.„Ментеше“, в гр.Варна, с площ от 546кв.м., защото по делото не са приети и приложени доказателства за заплащане на имота в посочения от закона срок.

Възразяват срещу твърдението, че съпоставен със сега действащата кадастрална карта на гр.Варна, стар имот пл.№89 по комбинирания план на м.“Ментеше“ от 1997г., землище в кв.“Вл.Варненчик“ обхваща няколко поземлени имота, предоставени и закупени от бивши ползватели.

Един от тези имоти, попадащ частично в границите на посочения стар имот с пл.№89 е ПИ №470 по ПНИ на с.о.“Ментеше“, сега е поземлен имот с идентификатор **по кк на гр.Варна, целият с площ от 563кв.м.

Твърдят, че наследодателката на ищците В.К. не е имала имоти в тази местност. Земята е следвало да се върне стига тя да е в съответните реални граници, но към датата на поисканата от ищците реституция -17.01.1992г., по преписка със заявление №30191, всичко в местността „Ментешето“ е било раздадено,препарцелирано, оградено, застроено и облагородено.

Имотът, владян от ответниците, не попада нито в цялост, нито частично, в стар имот пл.№** е ПИ №** по ПНИ на с.о. „Ментеше“.

С Удостоверение

№17/02.01.1986г. е предоставено право на ползване на И. Б.И. на земя, в изпълнение на ПМС №11/02.03.1982 г. на МС на НРБ върху следния имот: Хавра с площ от 0.6дка. в местността „Завоя“ при граници: Й.С.и Р.А..

Ответникът М.И.Б. е син и наследник на К. И. и И. Б., брат и наследник на В.И., и съпруг на ответницата И.Б.. Парцелът е предоставен на И. Б. от 02.01.1986г. с удостоверение №17 по ПМС 11 с право на ползване на земя и тогава представлява хавра. През 1981г. са направили големи промени в имота, които включват ограда, изчистване на мястото, направа на кладенец, насъждения и постройка от 13,38кв.м.

Наследодателите на ответниците са стопанисвали имота от 1986г. Подавали са заявления, декларации, плащали са данъци. На 29.06.1992г. парцелът е вписан, като в молбата до кметство Владиславово са описани всички насъждения, както и постройката. На

29.09.1994г. са заплатени за парцела общо 24300лв., от които към кметство Владиславово - 3600лв., към община Варна - 2700лв. и към кметство Владиславово основна цена 18000лв.

В два протокола с №29, докладна записка от 25.04.1982г. на изпълнителния комитет на ОНС-Варна, е вписано, че мястото се дава на И. Б., по ПМС 11, в който списък са 320 човека.

Позовават се на напълно неотносима към настоящото производство изготвена от инж.Р. П. съдебно техническа експертиза от 03.10.2007г., от чието заключение е видно, че имотите от оценителния протокол, от 20.06.1994г. и тези в КП от 1997г. и ПНИ на с.о.„Ментеше“ са идентични.

В агенция по вписвания от

1993г. до 2012г. се води като реална част, парцел №** на К. Я., М.Б. и В.Б.. Парцел №89 го няма.

Посочват, че на база всички свои документи относно имота са се сдобили с нотариален акт за собственост върху него.

Подали са жалба до областния управител, че мястото не е изменяно от 2003г. Парцелът не е нито с номер 2249, нито е 563кв.м., нито е 546кв.м.

Релевират възражение на основание чл.72-74 ЗС за упражняване право на задържане на имота, за обезпечаване на вземането им за обезщетение за направени от тях като добросъвестни владелци подобрения, а именно изба изградена през 1986г. с площ от 13.10кв.м. на стойност 4 000лв., жилищни стай и веранда-дървена конструкция изградени през 1986ж. с площ от 22кв.м. и стойност от 2 500лв., външна тоалетна дървена изградена през 1986г. сплощ от 2.5кв.м.стойност 250лв., бетонни пътеки изградени през 1986г. сплощ от 60кв.м., ширина

1м. и стойност от 2 200лв., кладенец изграден през 1986г. с пръстени и бетонна пътека на стойност 1 500лв., череши 2бр. на по 20г. – 300лв., малки череши 2бр. на по 6г. – 250лв., сини сливи 2бр. на по 15г.-140лв., дюли 2бр. на по 25г.-80лв., бадем 1бр. на 25г.-75лв., 2бр. киви на по 18г.-50лв., лешници и финап 4бр.-90лв., смокина 1бр. и 3бр. дрян -110лв., асма 2бр. чукани и желязна констрекция 500лв. и круша петровка 1бр. на

30г.-30лв.

Първоначално ищци по делото са били и Г. С. и М.Г. починали в хода на процеса и наследени от част от другите ищци.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.108 от ЗС.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна, при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, следното: