Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1904 от 16.12.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1757/2021
Вид
Решение № 1904
Подписан
16.12.2021
В сила
16.12.2021
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Ивалена Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1904 гр. Варна, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501757 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по Глава Двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 от ГПК след като с Решение № 53/12.05.2021 год. по гр. дело № 1728/2020 год. по описа на ВКС на РБ, Четвърто г. о., Г. К., е отменено въззивното Решение № 366/06.03.2020 год. по в. гр. дело № 2471/2019 год. по описа на ОС-Варна в частта му, с която е потвърдено Решението № 5311/29.11.2019 год. по гр. дело № 12019/2019 год. по описа на РС-Варна, като е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Б. В. Й. от гр. Варна не дължи на ответника „ Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 4 986, 86 лева, съставляваща част от стойността на начислено количество ел. енергия за периода 22.05.2017 год. – 21.05.2018 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Г. Бенковски № 51, ап. 2, с аб. № 0103706195, за която е издадена фактура с № 0280912237/29.05.2019 год. на стойност от 7536, 86 лева и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания.

Във въззивната жалба на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна против Решението № 5311/29.11.2019 год. по гр. дело № 12019/2019 год. по описа на РС-Варна в частта му за сумата от 4 986, 86 лева, са наведени оплаквания, че решението в атакуваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице условията за начисляване на допълнително количество ел. енергия по партидата на ищеца. Твърди се, че процесната сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера.

При извършена на 21.05.2018 год. служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 41382 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни 1 отчети и съответно не са заплатени. Горното количество ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е установено и от извършената от БИМ метрологична експертиза на електромера. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 41382 кВтч, чиято стойност последният дължи на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, вр. чл. 183 ЗЗД.

Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което отрицателният установителен иск в частта му за сумата от 4 986, 86 лева да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът – ответник по жалбата, я оспорва; счита, че е неоснователна и настоява решението в обжалвана част да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, настоява за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът за недължимост на сумата от 4 986, 86 лева да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции, както и за производството пред касационната инстанция.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява, не изпраща представител.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Б. В. Й. от гр. Варна срещу „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 7536, 86 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за периода 22.05.2017 год. – 21.05.2018 год. за обект на потребление с аб. № 0103706195, находящ се в гр. Варна, ул. ***, за която сума ответното дружество е издало фактура с № 0280912237/29.05.2019 год.

Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с аб. № 0103706195, по силата на договорно отношение за доставка на ел. енергия с ответното дружество „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна за горния обект на потребление. При заплащане на текущите си задължения за консумирана ел. енергия ищецът бил уведомен че дължи и сумата от 7536, 86 лева по издадена от ответното дружество фактура с № 0280912237/29.05.2019 год.

Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия, както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия извън периодичните месечни отчети. Твърди още, че към датата на проверката на електромера – 21.05.2018 год. – ПИКЕЕ (2013 год.) са били отменени, с изключение на разпоредбите на чл. 48 – 51, поради което и не била налице предвидена в нормативен акт възможност доставчикът служебно да начислява допълнителни количества ел. енергия по партидата му. Твърди също, че е недопустимо без да е доказана вина на потребителя на ел. енергия, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане на доставената ел. енергия, да са ангажира отговорността на потребителя, тъй като правоотношението между страните е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна (в случая на ищеца) съставлява основание тя да бъде санкционирана за настъпилите за съконтрахента и́ по договора вреди.

Въз основа на изложеното счита, че не дължи процесната сума.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Енерго-Про продажби“ АДВарна оспорва иска. Не оспорва, че с ищеца са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел. енергия, по който договор ответното дружество изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № 0103706195, находящ се в гр. Варна, ул. ***. Твърди, че на 21.05.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 41382 кВтч в невизуализиран регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет.

Количеството ел. енергия от 41 382 кВтч е било потребено от обекта на ищеца, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 41 382 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Посоченото 2 количество ел. енергия от 41 382 кВтч е остойностено с фактура № 0280912237/29.05.2019 год.

Твърди, че начислената по партидата на ищеца сума от 7536, 86 лева съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта му на потребление ел. енергия, заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД по продажбеното правоотношение между страните.

Въз основа на изложеното счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му, претендира присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и настоява да бъде уважен; ответното дружество оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.

Пред настоящата инстанция искът е висящ до размера на сумата от 4986, 86 лева, съставляваща част от стойността на начисленото по фактурата с № 0280912237/29.05.2019 год. количество електрическа енергия за горния обект на потребление, след като с решението № 53/12.05.2021 год. по гр. дело № 1728/2020 год. на ВКС на РБ, ГК, ІV-то г. о., исковото производство е прекратено в частта му за разликата над размера на сумата от 4986, 86 лева до първоначалния размер от 7536, 86 лева (т. е., прекратено е в частта за сумата от 2550 лева), поради заявен пред касационната инстанция частичен отказ от иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът и ответното дружество са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Не е спорно също, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с аб. № 0103706195.

От констативен протокол № 1202221/21.05.2018 год., е видно, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0314 0058 8172, монтиран на обекта на ищеца, находящ се в гр.

Варна, ул. ***, с аб. № 0103706195, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи:

1.8.1 – 3563 кВтч; 1.8.2 – 9757 кВтч; 1.8.3 – 41382 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508322 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели с посочени три имена, ЕГН и адреси, които са подписали констативния протокол без забележки, единият от свидетелите е посочен като домоуправител.

Извършената от БИМ, РО Русе, метрологична експертиза, материализирана в протокол № 912/17.05.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е установила външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа Т3 – 41 382 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики. Според констатациите в т. 4.1 от протокола не са установени външни дефекти на кутията, на клемите или на клемния блок на електромера, т. е., няма данни електромерът да е бил отварян.

Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ и извършена техническа проверка, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 41 382 кВтч за периода 22.05.2017 год. – 21.05.2018 год. за обекта на ищеца с аб. № 0103706195, находящ се в гр.

Варна. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура № 0280912237/29.05.2019 год. за сумата от 7536, 86 лева.

От констативен протокол № 11100002/26.08.2014 год. е видно, че на посочената дата на обекта с аб. № 0103706195, е монтиран електромера с фабричен номер 1115 0314 0058 8172. В протокола е отразено, че при монтажа електромерът е бил с нулеви показания по нощна и дневна тарифи, съответно отчетни регистри 1.8.1 и 1.8.2.

От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че електромерът с фабр. № 1115 0314 0058 8172, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип; през 2014 год. е преминал първоначална метрологична проверка преди да бъде монтиран на обекта на ищеца.

Метрологичната му годност е шест години, изтича през 2022 год. и към датата на проверката на 3

21.05.2018 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 41 382 кВтч е отчетена (измерена) от СТИ. Според заключението цялата потребена от обекта ел. енергия е измерена от електромера с фабр. № 1115 0314 0058 8172.