Решение № 30 от 27.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Стара Загора, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20245500500743 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Х. М. Г., ЕГН **********, срещу действията на ЧСИ М.Д., с рег. № 865 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20238650400467, с които изпълнението е насочено по отношение на твърдян несеквестируем доход от трудово възнаграждение.

В жалбата се твърди, че в противоречие с разпоредбата на чл. 446 ГПК съдебният изпълнител е указал на работодателя да прави удръжки от трудовото възнаграждение, съобразно общия размер на доходите на длъжника, включително с оглед получаваната пенсия за инвалидност, която била изцяло несеквестируема. По този начин бил неправилно определен размерът на секвестируемата част от възнаграждението. Ето защо жалбоподателят моли съда да отмени посочените по-горе действия на съдебния изпълнител.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна. Навежда довод, че при изчисляване на секвестируемия доход на длъжника следва да се съобразява общия нетен размер на всички негови доходи, произтичащи от различни източници.

Противното тълкуване, а именно, че всеки доход трбява самостоятелно да се 1 определя като секвестируем или не, без да се изчислява общият месечен приход на лицето, противоречи на функцията на несеквестируемостта и създава предпоставки за нееднакво третиране на различните физически лица.

Оспорва доводите на длъжника за абсолютна несеквестируемост на получаваната пенсия за инвалидност. Предвид изложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Процесното изпълнително дело № 20238650400467 на ЧСИ М.Д. с рег.

№ 865 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, въз основа на изпълнителен лист № 38/09.01.2023 г., издаден по ч. гр. д. № 2039/2022 г. на Районен съд – Казанлък, съгласно който жалбоподателят Х. М.

Г. е осъден да заплати на взискателя следните суми: 1/ 10169,26 лв. – главница за периода от 01.05.2020 г. до 01.04.2028 г. по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост; 2/ 4165,42 лева – договорна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 17.03.2022 г.; 3/ 1832,76 – обезщетение за забава, считано от 02.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва от 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски за заповедното производство.

Съгласно приложената по изпълнителнoтo дело справка от НАП за наличието на действащи трудови договори, извършена на 10.05.2023 г., длъжникът Х. Г. се намира в трудово правоотношение с работодателя „А.“ АД, като същият получава трудово възнаграждение в размер на 820 лева. А съгласно издаден от работодателя фиш за заплата от 11.10.2024 г. към м. септември 2024 г. размерът на получаваната от длъжника основна работна заплата е възлизал на 935 лева, а брутният размер на трудовото му възнаграждение /вкл. допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж, нощен труд и др./ се е равнявал на 1502,99 лева. Същевременно от приложената справка от НОИ за размер и вид на пенсия и добавка, извършена на 10.05.2023 г., се установява, че длъжникът има статус на активен пенсионер, като същият получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО в размер на 515,78 лева.

На 10.05.2023 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запор върху трудовото възнаграждение и пенсията на длъжника, както и върху сметките на последния в изрично посочените в разпореждането банки.

От данните по изпълнителното дело се установява, че на 18.05.2023 г. работодателят „А.“ АД е получил съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в което се посочва, че общият размер на изпълнителното дело към 12.05.2023 г. е в размер на 20252,15 лева. Със съобщението работодателят е уведомен за обстоятелството, че длъжникът получава и пенсия в размер на 515,78 лева, поради което при удържане на суми от трудовото му възнаграждение следва да се вземе предвид общия 2 размер на получавания доход.

ТП на НОИ – гр. С.З. е получило съобщение за налагане на запор върху пенсията на длъжника на 16.05.2023 г. С писмено становище от 25.05.2023 г. на ТП на НОИ – гр. С.З., вземането по наложения запор е признато за основателно на основание чл. 508, ал. 1, т. 1 ГПК, като е посочено, че на основание чл. 446, ал. 1 ГПК не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като пенсията на длъжника е под размера на минималната работна заплата за страната.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което се явява допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Според разясненията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.

Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията.

Съобразно разпоредбата на чл. 446 ГПК секвестируемата част от трудовото възнаграждение се изчислява като дробна част от цялото нетно възнаграждение на длъжника, но размерът на удръжката не може да накърнява гарантирания на длъжника несеквестируем минимум.

Според настоящия съдебен състав в случаите, когато длъжникът реализира доходи от два или повече източника, релевантен за несеквестируемостта, респ. за определяне на секвестируемата част, е техният общ нетен размер /общият нетен доход на длъжника/. Този извод се потвърждава от разпоредбите на т. 1, 2 и 3 на чл. 446, ал. 1 ГПК, в които законодателят използва термина „месечно възнаграждение“, изразяващ именно общия доход, който лицето получава за един месечен период /в този смисъл - решение № 262/13.06.2023 г. по в. гр. д. № 318/2023 г. на Окръжен съд – Перник/.

3

Несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум на длъжника и неговото семейство. С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Следователно при наличието на доходи от работна заплата и пенсия в общ размер, надвишаващ този на несеквестируемия минимум /т.е. на минималната работна заплата за страната/, принудителното изпълнение е възможно и удръжки върху секвестируемата част от общия доход могат да се правят от вземането за трудово възнаграждение при условията на чл. 446 ГПК.

Във връзка с горното следва да се посочи, че получаваната от жалбоподателя пенсия за инвалидност представлява вид пенсия за изгубена пълна или частична работоспособност на едно лице съгласно чл. 71 КСО. Тя не попада в обхвата на нормата на чл. 114а, ал. 1 КСО, съгласно която върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по кодекса, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 КСО.

Следователно пенсията за инвалидност може да се взема предвид при изчисляване на секвестируемия доход на длъжника по изпълнителното дело.

В случая, съобразно правилото на чл. 450, ал. 2 ГПК, със запорно съобщение съдебният изпълнител е уведомил работодателя относно размера на дължимите суми по изпълнителния лист, както и че запорът се налага върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. С оглед изложените по-горе правни съждения, съдът намира за правилни дадените от съдебния изпълнител указания, съгласно които при извършване на удръжки от възнаграждението работодателят следва да вземе предвид и получаваната от длъжника пенсия в размер на 515,78 лева при спазване условията на чл. 446 ГПК. По този начин на работодателя е възложено задължение да не насочва изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника, като запорът е наложен само върху онази част от вземането, която надвишава несеквестируемия доход и може да бъде обект на принудително изпълнение.

Посочените по-горе действия на ЧСИ са законосъобразни, поради което не са налице основания за отмяната им.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Х. М. Г., ЕГН **********, жалба срещу действията на ЧСИ М.Д., с рег. № 865 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20238650400467, с които изпълнението е насочено по отношение на твърдян несеквестируем доход от трудово възнаграждение.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.

437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5