Определение № 296 от 10.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500365 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 95, ал.5 от ГПК.

Обжалвано е определение № 1308, постановено в закрито съдебно заседание на 5.05.2025 г. от Окръжен съд-Пловдив по ч.в.гр.д. 35/2025 г., с което е оставена без уважение молбата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК от И. Б. Х. с вх. № 6419/18.02.2025 г.

Жалбоподателят И. Б. Х. моли с частната жалба с вх. № 20 083/3.06.2025 г. определението да бъде отменено.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по ч.гр.д. № 12 950/2023 г. на ПРС е образувано по подадено на 4.09.2023 г. от „А1 България“ЕАД-гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжник И. Б. Х. за парично вземане за неплатени суми, дължими по договор между тях, в размер общо на 535,78 лв. (80,99 лв. за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 110,51 лв. за неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и 344,28 лв. за неустойки) за периода от 13.09.2021 г. до 13.02.2022 г., ведно с мораторна лихва в размер на 96,16 лв. и ведно със законна лихва. На 10.10.2023 г. от районния съд е издадена заповед 1 за изпълнение, с която е разпоредено И. Х. да заплати на „А1България“ЕАДгр.София посочени суми за главници, лихви и разноски.

На 13.11.2023 г. от И. Х. е подадена до районния съд молба, в която е заявено, че по финансови причини не му е съдействано от избрани адвокати с оглед изготвяне на частна жалба и на възражение против заповедта за изпълнение. Заявено е, че той е социално слаб, безработен и лице с увреждане – вродена от раждането тежка инвалидност поради ****** ***** ****** (***) на долните крайници, предполагаща системни тежки хронични заболявания.

Заявено е, че той има нужда и иска да му бъде осигурен адвокат безплатно.

Представена е и отделна молба за правна помощ. Представена е и молбадекларация, в която е посочено, че се иска предоставяне на правна помощ и за процесуално представителство по делото. Представена е в оригинал (с подпис на лицето) декларация (л.82-83 от досието на делото на ПРС), в която е посочено, че молителят е съсобственик със сестра си на два апартамента в гр.

Пловдив, като в единия живее той, а в другия неговата сестра, че няма спестявания, МПС, участие в търговски дружества, трудови доходи, печалба от стопанска дейност, пенсии (посочено, че пенсията му е спряна), обезщетения за безработица, доходи от недвижимо и движимо имущество, има доход само от социални помощи в размер на 623,55 лв., като е отразено знанието на декларатора, че за декларирани от него неверни данни носи отговорност по чл.313 от НК. Приложена е заповед от ДСП-Пловдив от 4.11.2022 г. за предоставена целева помощ за отопление с топлоенергия 523,55 лв. за отоплителен сезон 2022/2023 г. (от 1 ноември до 31 март) и още 100 лв. за целия отоплителен сезон, общо 623,55 лв. Приложена е регистрационна карта от АЗ-Бюро по труда-Пловдив. Приложено е експертно решение на ТЕЛК от 16.10.2017 г. със срок от 3 години относно 100% ТНР без потребност от чужда помощ поради общо заболяване ***. Също на 13.11.2023 г. е подадено от Х. възражение по чл. 414 от ГПК, с което той заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издавената заповед за изпълнение. На 13.11.2023 г. е подадена и частна жалба против разпореждането за издаване на заповед за изпълнение. На 29.02.2024 г. е представено уточнение от И. Х., в което е посочено, че той е в тежко материално положение и има необходимост от пълномощник по делото.

На 12.03.2024 г. е подадена от Х. молба до съда, в която отново е заявено искане за предоставяне на правна помощ, тъй като се намира в изключително 2 влошено здравословно състояние, страда от ***, *****, ***** *** и **** на бъбреците, както и той моли за освобождаване от ДТ. Приложена е декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която е посочено, че той няма доходи и МПС, притежава по ½ ид.ч. от два апартамента в Пловдив, отразено е знание за наказателна отговорност по чл.

313 от НК. Приложени са амбулаторни листове от 6.03.2024 г. и 8.03.2024 г. с посочени заболявания и предписано лечение. Приложено е удостоверение за наследници на Ц.Д. Х.а, от което е видно, че те са син И. Х. и дъщеря А.А..

Приложена е заповед от 20.11.2023 г. от ДСП-Пловдив за предоставена на Х. целева помощ за отопление с електроенергия в размер на 546,95 лв. за отоплителен сезон 2023/2024 г. (от 1 ноември до 31 март).

На 17.07.2024 г. Х. представя нова молба за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на адвокат за осъществяване на процесуално представителство. Посочено е негово тежко здравословно състояние. Приложени са в копия регистрационна карта от АЗ-Бюро по трудаПловдив, експертно решение на ТЕЛК от 24.08.2017 г. за 100% ТНР с потребност от чужда помощ пожизнено, рецептурна книжка, амбулаторни листове от 6.03.2024 г. и 9.04.2024 г., удостоверение за семейно положение, съпруга и деца (неженен), заповедта от 20.11.2023 г. от ДСП-Пловдив, удостоверението за наследници на Ц. Х.а. Приложена е и вносна бележка за внесена ДТ 15 лв.

С разпореждане от 22.07.2024 г. районният съд нарежда да бъда служебно извършени справки относно имущественото състояние на молителя.

От получените отговори не се установява наличие на имущество на ищеца (имоти, ГДД, трудови договори, осигуровки, МПС).

С определение № 9600/6.08.2024 г. районният съд не допуска предоставяне на правна помощ на Х. под формата на процесуално представителство. Съдът преценява, че той вече е възразил, както и че по това производство предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, а евентуално такава би била необходима при образуване на производство по чл.422 от ГПК.

На 25.09.2024 г. от И. Х. е подадена до ПРС молба за продължаване на срока за обжалване на разпореждане от 19.06.2024 г. и за възстановяване на срока за обжалване на определението от 6.08-2024 г. На 26.09.2024 г. е 3 подадено уточнение. Приложена е частна жалба против разпореждането от 19.06.2024 г. Приложена е молба за освобождаване от ДТ. Приложен е амбулаторен лист от 20.09.2024 г. и медицинска бележка.Приложена е частна жалба против определението от 6.08.2024 г. Приложени са амбулаторни листове от 21.08.2024 г., 2.08.2024 г. и 31.07.2024 г., резултати от микробиологични изследвания от 19.07.2024 г., епикриза от Клиника по инфекциозни заболявания при УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив от 22.07.2024 г., лист за преглед на пациент от 19.07.2024 г.

С определение от 21.10.2024 г. районният съд оставя без уважение молбата за продължаване на срока за обжалване на разпореждането от 19.06.2024 г. и за възстановяване на срока за обжалване на определението от 6.08.2024 г.

По подадената от И. Х. на 27.11.2024 г. частна жалба против определението на ПРС от 21.10.2024 г. е образувано на 6.01.2025 г. ч.в.гр.д. № 35/2025 г. на ОС-Пловдив. В частната жалба е заявено и искане за освобождаването му от ДТ. На 28.11.2024 г. е представена отново частна жалба с подробно заявени оплаквания, в която също е заявено искане за освобождаване от ДТ. С определение от 30.11.2024 г. районният съд освобождава жалбоподателя от заплащане на ДТ във връзка с въззивното обжалване на определението от 21.10.2024 г. на основание чл.83,ал.2 от ГПК въз основа на представените по делото от него документи. По делото е изпратена на окръжния съд и частна жалба от И. Х. от 25.03.2024 г. против разпореждане на районния съд от 13.03.2024 г., в която също е заявено искане за освобождаването му от ДТ. Приложен е банков документ за внесена на 17.07.2024 г. ДТ 15 лв.

На 27.01.2025 г. окръжният съд постановява определение № 242, с което оставя без разглеждане частната жалба от 25.03.2024 г. срещу разпореждането от 13.03.2024 г. и прекратява производството по делото в тази част, както и оставя без уважение частната жалба от 27.11.2024 г. и потвърждава определението от 21.10.2024 г.

На 18.02.2025 г. с вх. № 6419 са подадени от И. Х. молба за правна помощ и частна жалба против определението на окръжния съд от 27.01.2025 г.

На 5.05.2025 г. окръжният съд постановява обжалваното сега 4 определение, с което оставя без уважение молбата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.95 от ГПК от И. Х. с вх. № 6419/18.02.2025 г. Съдът приема, че по това производство (по обжалване на определението от 27.01.2025 г.) предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, което кандидатства за нея. Съдът намира, че за молителя в случая не е безспорно налице нужда от извършване на процесуални действия – защита срещу определението, тъй като с определението от 27.01.2025 г. е оставена без разглеждане частната жалба от 25.03.2024 г. против разпореждането от 13.03.2024 г., което разпореждане не представлява съдебен акт, подлежащ на обжалване, защото с него са дадени указания за отстраняване на нередовности по молба за предоставяне на правна помощ (да се представи оригинал на декларация за имотно състояние на молителя и да бъде заявено, че му е известна наказателна отговорност за деклариране на неверни обстоятелства по чл.313 от НК), които указания впоследствие са изпълнени и с определение от 6.08.2024 г. не е допуснато предоставяне на правна помощ на Х.. Относно предпоставката страната да не разполага с достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение, съдът приема, че тя не е изпълнена спрямо молителя, тъй като съгласно данните по делото молителят Х. декларира притежаване на по ½ ид.ч. от две жилища в гр. Пловдив.

За определението на съда от 5.05.2025 г. И. Х. е уведомен на 27.05.2025 г. и на 3.06.2025 г. с вх. № 20 083 той подава частната жалба до апелативния съд. Съдържанието на частната жалба се изчерпва със заявлението, че определението на окръжния съд от 5.05.2025 г. е недопустимо и той моли то да бъде отменено. С разпореждане от 6.06.2025 г. окръжният съд указва на жалбоподателя да внесе ДТ 15 лв. На 16.06.2025 г. И. Х. подава жалба до председателя на ОС-Пловдив. С разпореждане от 30.06.2025 г. окръжният съд изпраща частната жалба с вх. № 20083/3.06.2025 г. (както и частната жалба с вх. № 6419/18.02.2025 г., ведно с документ за внесена ДТ от 15 лв.) на апелативния съд без да е внесена ДТ от 15 лв. за разглеждането на тази частна жалба. Съдът преценява, че за предотвратяване на каскадното подаване на идентични частни жалби ведно с молба за предоставяне на правна помощ към всяка от тях, целящи бавене на производството, частната жалба следва да бъде изпратена на апелативния съд без предварително да бъде събрана ДТ. Съдът посочва, че предметът на обжалвания съдебен акт е прилагане на правния 5 институт на предоставяне на правна помощ, но се позовава на съдебна практика във връзка с производството по искания за освобождаване от внасяне на ДТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 94 от ГПК на страна може да бъде предоставена правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита. В случая И. Х. многократно във времето след 13.11.2023 г. е заявявал искания да му бъде предоставена правна помощ за осъществяване на адвокатска защита за процесуално представителство по делото. Такова искане е заявено и с молбата с вх. № 6419/18.02.2025 г. и то е оставено без уважение от окръжния съд с определението от 5.05.2025 г. С молбата с вх. № 6419/18.02.2025 г. молителят Х. заявява искане да му бъде предоставена правна помощ от апелативния съд с назначаване на адвокат от тук нататък, т.е. както за производството по обжалването на определението на окръжния съд от 27.01.2025 г., така и за производството по обжалването на определението на окръжния съд от 5.05.2025 г., а също и за защитата във връзка с други актове на районния съд в производството по ч.гр.д. № 12 950/2023 г. на ПРС и на други актове на ОС-Пловдив като въззивна инстанция при обжалване на актовете на районния съд. Съгласно нормата на чл. 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която следва да се приеме за ориентир относно адвокатското възнаграждение в случая, за процесуално представителство при претенция в заповедното производство за дължима сума в размер общо на 535,78 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв., а за производство по вече подадените частни жалби - с вх. № 6419/18.02.2025 г. против определението на окръжния съд от 27.01.2025 г. и с вх. № 20083/3.06.2025 г. - съгласно чл.11 от същата Наредба за изготвяне на частни жалби възнаграждението е по 400 лв. Следователно ищецът трябва да разполага за ангажиране на адвокат с възможността да му заплати минимално възнаграждение поне в размер на (400 лв. за частната жалба с вх. № 6419/18.02.2025 г., 400 лв. за частната жалба с вх. № 20083/3.06.2025 г. и 400 лв. за производството по ч.гр.д. № 12 950/2023 г. на ПРС) 1 200 лв.