Решение № 319 от 23.04.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Добрич, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230103950 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Кооперация „ВЗКАЧС – ДОВЕРИЕ” с ЕИК 124007004, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Й. Д. И., чрез упълномощения адвокат Б.

К. от ДАК срещу Р. Р. А., ЕГН ********** и М. А. Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: ***. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците солидарно дължат на ищеца, следните суми, произтичащи от сключен между страните договор за кредит №3193/03.08.2023г., с нотариална заверка на подписите с рег.

№1868/03.08.2023г. на нотариус Ю. Д.-К., вписана с рег. №519 в НК и с район на действие - ДРС, за които е издадена по реда на чл.417 от ГПК, Заповед за изпълнение №1193/05.08.2024г. по ч. гр. д. №2338/2024г., а именно: 7683,90 лв. /седем хиляди шестстотин осемдесет и три лева 90 ст./ - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2024г. до окончателното плащане на задължението; 329,20 лв. /триста двадесет и девет лева 20 ст./ неплатена договорна лихва за периода от 20.12.2023г. – 20.07.2024г.; 608,52 лв.

/шестстотин и осем лева 52 ст./ - наказателна лихва за периода 20.12.2023г. – 26.07.2024г. и 174,28 лв. /сто седемдесет и четири лева 28 ст./ - платена държавна такса.

В исковата молба, ищецът твърди, че на 03.08.2023г. е сключил с ответниците Р. А. /кредитополучател/ и М. Ш. /солидарен длъжник/, договор 1 за кредит №3193, с нотариална заверка на подписите с рег. №1868/03.08.2023г. на нотариус Ю. Д.-К., вписана с рег. №519 в НК и с район на действие - ДРС.

В изпълнение на поетите ангажименти по договора, ищецът е предоставил на кредитополучателя, сума в размер на 10000.00 лв., със срок на погасяване 12 месеца, т.е. до 20.07.2024г /дата на падеж на последна 12-та вноска/, с годишна лихва 13.00, при условията на погасителен план, който е неразделан част от договора.

Първият ответник Р. А., усвоил сумата по кредита от 10 000 лева, /преведени по разплащателната му сметка/ на датата 03.08.2024г. по следният начин: От разплащателната сметка той извършил следните плащания: 1000 лева внесъл по лична своя сметка за дялов капитал в кооперацията; 100 лева от сумата на предоставения кредит била удържана като такса за обслужването на кредита в размер на 1 % от усвоената кредитна сума, съгласно чл.10 от договора; 8 900 лева от останалата сума по кредита, била преведена по банковата сметка на трето лице - С. О. В. в Юробанк България АД по изрично искане на Р. А., който писмено заявил на ищеца, че иска и моли сумата по кредита, която усвоява по договора, да бъде преведена на това лице. Това било направено поради факта, че 03.08.2023г, ответниците нямали сметка в българска банка и затова посочили банкова сметка на близко до тях лице, каквото се явявала С. О. В. - съпруга на брата на Р. Р. А..

Р. Р. се задължил да заплаща годишна лихва върху усвоената сума в размер на 13 %, фиксиран за целия срок на договора. Тя се начислява върху реално усвоената и непогасена част на кредита на база на 360 дни в годината.

Лихвите се начислявали от вальор до вальор, като се включвал само последният вальор. Нямало договорена възможност за едностранна промяна на лихвата до пълното погасяване на кредита (чл.9).

Вторият ответник М. Ш., приела да носи солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на първия ответник-кредитополучател. М. А. е посочена като солидарен длъжник и страна и в сключения договор (чл.28) и го е подписала в това правно качество.

Погасяването на кредита трябвало да стане на 12 вноски, на всяко 20-то число на месеца. Всяка месечна вноска включвала 1/12 част от главницата плюс начислена за месеца договорна лихва, видно от договореният погасителен план (чл.12).

Първият ответник (кредитополучател) платил три вноски с банков превод, /в евро/ и чийто общ размер в левова равностойност е 2 728.60 лева:

На 25.09.2023г. - 300 евро, равняващи се на 584.70 лева; На 31.10.2023г. - 600 евро, равняващи се на 1169.40 лева; На 23.11.2023г. - 500 евро, равняващи се на 974.50 лева. Превалутирането е било направено от Юробанк България АД по курса за деня на плащането.

Плащането на тези вноски не е било извършено в договорените в чл.12 от договора, размери и падежни дати.

На 20.12.2023г. кредитът е бил в просрочие. Това дало основание на кредитора да начисли наказателна лихва, съгласно чл.11 от договора.

2

Кредитополучателят и солидарният длъжник са били многократно канени по телефона да заплатят просрочените задължения по договора, но не са сторили това.

Съгласно чл.26, ал.2 от договора, кредиторът имал право при забава с повече от 180 дни да предприеме действия за съдебно събиране на задължението. Поради това, кредиторът подал на 26.07.2024г. до ДРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. №2338/2024г, заповедният съд издал заповед и изпълнителен лист за горепосочените суми, които длъжниците солидарно дължат на ищеца. Заповедта е връчена на длъжниците от ЧСИ Д. И., с район на действие – ДОС, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С Разпореждане от 19.11.2024г, заповедният съд е указал на заявителя, да предяви настоящите установителни искове по чл.422 от ГПК в 1-мес. срок от получаване на съобщението, за установяване на вземанията си към длъжниците. В изпълнение на горното, Кооперация „ВЗКАЧС – ДОВЕРИЕ” с ЕИК 124007004, в дадения срок, е депозирала настоящата ИМ.

Ищецът твърди, че са налице всички правно релевантни факти, установяващи съществуването на вземане с правно основание чл.240, от ЗЗД, а именно: реално усвоена от първия ответник заемна сума, предоставена от ищеца; неизпълнение на поето от двамата ответници солидарно задължение за връщане на кредита в уговорените срокове и размери.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на заявлението /26.07.2024г/ и на ИМ /09.12.2024г./, Р. А. и М. Ш., не са изплатили задълженията си по договора за кредит.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът, да приеме за установено, че ответниците му дължат солидарно, следните суми, произтичащи от сключен между страните договор за кредит №3193/03.08.2023г., с нотариална заверка на подписите, за които е издадена Заповед за изпълнение №1193/05.08.2024г. по ч. гр. д. №2338/2024г., а именно: 7683,90 лв. /седем хиляди шестстотин осемдесет и три лева 90 ст./ - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2024г. до окончателното плащане на задължението; 329,20 лв. /триста двадесет и девет лева 20 ст./ - неплатена договорна лихва за периода от 20.12.2023г. – 20.07.2024г.; 608,52 лв.

/шестстотин и осем лева 52 ст./ - наказателна лихва за периода 20.12.2023г. – 26.07.2024г.

Ищецът претендира и сторените съдебни разноски по заповедното производство и по настоящото дело.

ДРС е изпратил на ответниците, преписи от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било връчено на особения им представител – адв. Д. Д. на 13.05.2025 г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответниците, чрез назначения им особен представител, са изпратили отговор на исковата молба, в който оспорват исковете. Твърдят, че процесният договор е недействителен, тъй-като не били спазени изискванията 3 на чл.11, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.22 от ЗПК.

В договора не било ясно посочено, как е сформиран ГПР, т.е. какъв е действителният му размер, дали всички разходи, които го формират са визирани, което обстоятелство, правело договора недействителен между страните.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ищецът е вписан като финансова институция в Регистъра по чл.3, ал.2 от ЗКИ, съгласно удостоверение № ВGK00229, издадено от БНБ /л.74 и Заповед №БНБ-134244/27.11.2014г на подуправителя на БНБ, ръководещ управление Банков надзор /л.75/.

По делото е безспорно установено, че ответникът Р. Р. А., считано от 14.07.2023 е член-кооператор на Кооперация „ВЗКАЧС – ДОВЕРИЕ”, видно от приложения на л.76 протокол-извлечение №322 от заседание на УС на горепосочената кооперация, проведено на 14.07.2023г.

От представения договор за кредит №1193/03.08.2023г. с нотариална заверка на подписите с рег. №1868/03.08.2023г. на нотариус Ю. Д.-К., вписана с рег. №519 в НК и с район на действие - ДРС /приложен в оригинал по ч. гр. д. №2338/2024 по описа на ДРС – л.6-8/, се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което, ищецът е предоставил на ответниците, заемна сума в размер на 10000, 00 лева за целеви нужди – ремонт на жилище, равняващи се на 5112.92 евро, при фиксиран годишен лихвен процент от 13 % (начислявана върху реално усвоената и непогасена част на кредита на база 360 дни в годината) за целия период на договора – 12 месеца, с краен срок – до 20.07.2024г. Ответниците са се задължили да върнат заемната сума, ведно с възнаградителната лихва, на 12 вноски, на всяко 20-то число на месеца, в срок до 20.07.2024г., при одобрен погасителен план. Следва да се отбележи, че договорът за кредит е отпуснат по реда на чл.7 от Постановление №343 на МС от 30.12.2008г /препис от което е приложено за сведение на л.77-83/.

Съгласно чл. 11 от договора: „При просрочване на погасителни вноски (по главница и/или лихви) се начислява наказателен лихвен процент за забава върху просрочената погасителна вноска в размер на законовата лихва за забава. Наказателната лихва се дължи допълнително и заедно с договорената лихва, посочена в чл.9 от този договор, конкретизирана в Погасителния план“.

По делото не е спорно, че ответникът Р. А. с молба от 03.08.2023г. до кредитора, е поискал част от сумата по кредита, която му е отпусната, да бъде преведена по сметката на лицето С. О. В. в Юробанк България АД /л.20/, Така, на 03.08.2023г., ищецът е превел по сметката на последната сумата от 8900.00 лв. /видно от платежно нареждане от горецитираната дата, приложено на л.21 по делото.

Ответникът А. е усвоил заемната сума от 10000.00 лв. по следният начин: 10000.00 лв. са му били преведени по разплащателната сметка за 4 обслужване на кредита /ордер №7144/03.08.2023г – л.20/. От тази сметка са извършени следните плащания: 1000 лв. от заемната сума е внесена от ответника по негова лична сметка за дялов капитал в ищцовата кооперация /ордер №7146/03.08.2023г – л.20/, 100.00 лв. от сумата е била удържана като такса за обслужване на кредита в размер на 1% от усвоената кредитна сума /ордер №7145/03.08.2023г – л.20/, съгласно чл.10 от процесния договор и 8900 лв. е била преведена по банковата сметка на посоченото от ответника А., трето лице – С. О. В. по банковата и сметка в Юробанк България АД /ордер №7147/03.08.2023г – л.19/.

Ответницата М. А. Ш. е солидарен съдлъжник по процесния договор за кредит.

А. е платил само първите три вноски от кредита на обща стойност 2728.60 лв., /платежни, приложени на л.22-24/ при следните плащания: на 25.09.2023г е внесъл 300.00 евро, равняващи се на 584.70 лв., 31.10.2023г – 600.00 лв., равняващи се на 1169.40 лв. и на 23.11.2023г – 500.00 евро, равняващи се на 974.50 лв., като плащането по тези вноски не е извършено в договорените в чл.12 размери и падежни дати.

В чл. 26, ал.1, т.1 от договора, е уговорена предсрочна изискуемост на целия кредит при допусната забава в плащанията на вноска по погасителния план с повече от 30 дни.

Поради забава в плащанията от страна на длъжниците, на 20.12.2023г. кредитът е изпаднал в просрочие, поради това е начислена и наказателна лихва на осн. чл.11 от договора.

Ищецът е уведомил ответниците, че кредитът е предсрочно изискуем, като многократно по телефона ги е канил да платят задълженията, но плащане не е последвало.