Определение № 363 от 17.09.2020, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 363

Окръжен съд – Враца

17.09.2020 г.

Град Враца

На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Прокурор:

Председател:

Веселка Ц. Иванова

Мария К. Ценова

Владимир Иванов Дилков (ОП-Враца) като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20201400200339 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е по молба на осъдения М. И. А. , ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Враца, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от определеното му по НОХД № 452/2020 г. на РС- Видин наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, при първоначален общ режим.

Към сезиращата молба са приложени писмени документи, предписани от чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, личното затворническо досие на М.А. и актуална справка за изтърпяната към днешна дата част от наказанието.

В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Упълномощеният представител на Затвора-Враца изразява становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като осъденият не е дал доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание.

Участващият по делото прокурор също намира молбата за неоснователна.

Позовава се на това, че е изпълнена само една от предпоставките на закона, а именно изтърпяна изискуемата част от наказанието. Сочи, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на осъдения.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

С одобрено споразумение от 08.07.2020 г. по НОХД № 452/2020 г. по описа на РС-Видин на М. И. А. е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, при 1 първоначален общ режим и глоба в размер на 250 лева, за извършено на 09.02.2020 г. престъпление по чл.343б, ал.2 НК-повторно шофиране след употребата на алкохол. А. е лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Той е започнал да търпи наказанието от 3 месеца лишаване от свобода на 17.07.2020 г. Към настоящия момент фактически е изтърпял 2 месеца, от предварителен арест му се зачита 1 ден. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 29 дни.

При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал. 1, т. 1 от НК.

В първоначалния доклад на лишения от свобода, изготвен при постъпването му в затвора, е отразено, че оценка на риска от рецидив не е правена, поради краткия размер на присъдата. Причините и детерминиращите фактори за извършване на престъплението са ниското му правно съзнание и некритичното отношение към предишните му криминалните действия-в миналото е осъждан за идентично деяние по чл.343б, ал.1 НК. В доклада на социалния работник е посочено, че рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е нисък. Рискът от вреди за обществото е среден и се обуславя от характера на настоящото престъпление и извършеното в миналото идентично деяние-шофиране след употреба на алкохол. За това в плана за изпълнение на присъдата са заложени като цели формиране на чувство за критичност, съхраняване на психическото и физическото здраве чрез участие в културно-масови и спортни мероприятия, включване в трудовия процес, спазване на реда и дисциплината в затворническото общежитие.

Поради краткия престой в затвора не е извършена междинна преоценка на риска и профила на криминогенните нужди.

В приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изготвен във връзка с молбата на осъдения за наличието на предпоставките за предсрочното му освобождаване, е констатирано, че през наблюдателния период от престоя му рискът от вреди е запазил стойностите си за всички категории.

Проследявайки цялостното поведение на А., социалният работник е отразил, че въпреки проведената индивидуално-корекционна работа с него, не са отчетени трайни положителни промени в зоните на дефицит. По отношение на престъплението осъденият е с ниска критичност и е неспособен да се реформира, въпреки предишните осъждания; продължава да не осъзнава изцяло тежестта на извършеното престъпление; не е склонен да спазва стриктно законовите норми и да ограничава собственото си поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Злоупотребата с алкохол е отключващ фактор за извършване на правонарушения, а рискът от вреди за обществото е насочен към всички участници в движението, в т.ч. и деца.

В доклада е посочено, че по време на престоя в затворническото общежитие А. има примерно поведение, не е наказван, нито награждаван.

2

Отчетеният резултат от проведените възпитателни мерки са, че договорените дейности в плана за изпълнение на присъдата не са постигнати в пълен обем. Липсват доказателства за трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване, вследствие на преживените ограничения в затворническото общежитие. Осъденият не е дал категорични основания да се смята, че след освобождаването му ще промени досегашния утвърден модел на криминално поведение, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол.

Външните признаци на добро поведение в контролирана среда-спазването на правилата в затвора, не са достатъчни и не надхвърлят обичайното дължимо поведение, за да се приеме, че е настъпила дълбока положителна промяна. Необходимо е време за изграждане на отрицателно отношение към извършеното от него и доказателства за трайно позитивно поправяне.

В социалния доклад е отбелязано, че корекционната работа с осъденото лице следва да продължи в посока промяна в нагласите, формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване, създаване на безопасни умения за шофиране и формиране на гъвкав модел за мислене, водещ до намаляване вероятността от извършване на повторно престъпление.

В обобщение на горното съдът намира, че към настоящия момент осъденото лице не отговаря на изискванията за наличие на трайна положителна промяна, съгласно чл.70, ал.1 НК и не са налице доказателства за неговото окончателно поправяне и превъзпитание. Действително, че осъденият спазва правилата и предвидените ограничения в ЗИНЗС, не е наказван за допуснати дисциплинарни нарушения, което сочи на започнал поправителен процес, но не и за пълно постигане на целеното от закона чрез наказанието поправяне. Констатираните при осъденото лице общи положителни прояви следва да бъдат съпътствани и с прояви на трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите. Все още у А. липсва устойчива мотивация за промяна в поведението и начина на мислене и не е изградил критично отношение към извършеното престъпление. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а дефицитите в зоните нагласи, злоупотреба с алкохол и умения за мислене все още не са достигнали необходимата степен на позитивна промяна.

Поправянето поначало изисква завършен превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

За периода на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода А. не е дал категорични доказателства за своето поправяне. След като не осъзнава в необходимата степен тежестта на извършеното и не е изградил критичност към него, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, описаните 3 проблемни сфери говорят, че у него съществува вероятност за нови идентични правонарушения. С оглед всичко това съдът намира, че по отношение на него следва да продължи процеса на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение. В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода А. е незавършен към момента.

Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно тази по чл.70, ал.1, т.1 НК - изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание. Това е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. И. А. от с.***, обл.***, понастоящем в Затвора Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му по НОХД № 452/2020 г. по описа на РС-Видин наказание от 3 месеца лишаване от свобода, с остатък от 29 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд гр.София, в 7-дневен срок от днес.

След влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати на Затвора гр. Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4