Решение № 21 от 16.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Кюстендил, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело № 20221500100015 по описа за 2022 година

Делото е образувано по исковата молба на ***, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от изпълнителните директори Н.Б. и С.П., подадена чрез пълномощника ю.к.Д.Г., срещу М. К. К. ЕГН **********, с адрес: ***** Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, с правно основание чл.430 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К. съществуването на вземания на ищеца *** спрямо него, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.

№729/2021г. по описа на РС-Дупница, произтичащи от договор №211 LDR-001909/12.12.2017г. за банков кредит, сключен между страните, както следва: 40 405.23 лева – непогасена главница, 3 891.05 лева – непогасена възнаградителна лихва (лихва по редовен дълг), начислена съгласно раздел II, т.41-4.2 от договора, за периода от 10.08.2018г. до 05.02.2020г., 630.30 лева – непогасено обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна лихва), начислено съгласно раздел II, т.10 от договора за периода от 10.08.2018г. до 05.02.2020г., включително, 404.05 лева – законна лихва, начислена за периода от предсрочната изискуемост 06.02.2020г. до 12.03.2020г., включително, дължима на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, 695.87 лева – законна лихва, начислена на основание чл.85 от ЗЗД, за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., включително, 3 748.71 лева – законна лихва, начислена за периода от 14.05.2020г. до 12.04.2021г., включително, дължима на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, 212.16 лева – дължима премия по застраховка „Спокойствие с Fihealt“ за месеците, септември, октомври, ноември, декември 2018г. и и януари и февруари 2019г., дължима на основание т.14, раздел IV от договора за кредит и 48.00 лева – разноски за връчване на покани.

Дружеството – ищец основава претенциите си на следните твърдения:

1/ На ** между ***, от една страна като кредитодател, и М. К. К., от друга като кредитополучател, е бил сключен договор за банков кредит с №211 LDR-001909/12.12.2017г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя 1 кредит в размер на 42 200 лева за погасяване на съществуващи задължения, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с уговорените лихви, в сроковете и според условията на договора по погасителен план. Разрешеният кредит бил усвоен изцяло еднократно на 13.12.2017г. по банкова сметка, открита на името на К. в Банката. Предвидено било в договора – т.4.1, че за периода от отпускането на кредита до 10.12.2018г. кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 6.6 процента, а след изтичане на този срок за остатъчния срок от договора, банката прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП) на банката за лева, увеличен с надбавка от 6.0758 пункта, а в случай, че кредитополучателят не получава работната си заплата по разплащателна сметка в банката, същият заплаща на банката годишна лихва, както следва: за периода от отпускането на кредита до 10.12.2018г. кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 7.6 процента, а след изтичане на този срок за остатъчния срок от договора, банката прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП) на банката за лева, увеличен с надбавка от 7.0758 пункта. Към датата на сключване на договора за кредит СЛП на банката е бил в размер на 0.5242 % годишно. Методиката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК – лихвен процент, базиран на СЛП, бил неразделна част, приложение към договора за кредит.

Размерът на вноските и лихвените плащания, посочени в погасителния план към договора били изчислени на база действащия към датата на сключване на договора размер на СЛП, увеличен с надбавката, посочена в т.4.1 от договора. Към датата на сключване на договора за кредит, годишният процент на разходите възлизал на 6.91 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя била 57 997.71 лева. В договора – в т.10, било предвидено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в т.4.1-4.2 от договора за кредит лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ деня на падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден.

2/ Кредитополучателят погасявал частично задължението си за главница и това за лихви , като главницата е погасявана до и включително на 03.08.2018г., а лихвите – до и включително 10.08.2018г. Считано от посочените дати кредитополучателят изпаднал в просрочие погасяването на главницата, от която дата насетне не е погасил 18 месечни вноски по погасителния план, чиито общ размер до и включително 10.01.2020г. възлизал на 4 967.28 лева, а относно лихвите непогасените вноски били общо 18 на брой, на обща стойност до и включително 10.01.20120г. - 3 723.75 лева.

3/ Крайният срок за изпълнение на задълженията на кредитополучателя бил 10.12.2027г., но поради допуснатите просрочия, на основание т.10.1.2 б.„а“ от Общите условия на банката за кредити на физически лица, банката обявила цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо, считано от 06.02.2020г., като, с оглед забавата, начислила и наказателни лихви на основание раздел II, т.10 от договора в размер на 630.30 лева. Уведомлението за предсрочната изискуемост, обективирано в покана от ЧСИ от 18.01.2021г., е било връчено при условията на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 26.02.2021г.

4/ Дружеството – кредитор сочи, че към 12.04.2021г. включително, дължими по договора са били исковите суми (посочени по-горе) в общ размер на 50 035.37 лева, както и, че на 13.04.2021г. е инициирало производство по чл.417 от ГПК срещу М. К. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за всички дължими суми по договора, а именно - процесните. По образуваното пред Районен съд-Дупница ч.гр.д.№729/2021г. е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката за посочените суми, както и за направените в производството по делото разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника К. чрез 2 залепване на уведомление и на заявителя била указана възможността да предяви иск за установяване на вземенията си, с което се обосновава правния интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли се присъждане на разноските за исковото и за заповедното производство.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. В отговора се заявява, че не се оспорва съществуването на задължение за просрочена главница в размер на 40 405.23 лева. Ответникът оспорва да е бил уведомен надлежно за предсрочната изискуемост на вземането по договора, тъй като се твърди обявяването да е било извършено чрез залепване на уведомление, при положение, че в самия договор страните са се съгласили всяка да осигури получаването на съобщения на конкретен адрес.

Твърди се, че в посочения от ищеца период К. се е намирал в чужбина, където е работил, но винаги е могъл да отговаря на телефона, а банката не е правила опит да се свърже с него, което е довело до начисляване на прекомерно високи суми допълнително, извън главницата и лихвата, която дължи. Ответникът счита, че не дължи различните лихви, предмет на исковата претенция, тъй като банката не му е предоставила възможност да узнае, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, поради незаконосъобразно проведената процедура по уведомяване чрез залепване на уведомление.

Ответникът сочи, че в договора за потребителски кредит размерът на определения от банката-кредитодател лихвен процент е бил зависим от това потребителят да сключи договор за свързани платежни услуги със същата банка, предвид разграничението в размера на лихвата, съобразно наличието или липсата на разплащателна сметка, по която кредитополучателя да получава работната си заплата, което се счита, че повдига въпроса за нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, които от своя страна очертават клаузите в договора като неравноправни. Ответникът счита, че независимо, че се е съгласил с предоставянето на свързани услуги – работната му заплата да се получава по сметка, открита в банката, начинът на формулиране на клаузите за лихвена отстъпка при тях изисквала запознаване с множество различни клаузи от приложението към договора, който би могъл да се сключи и без допълнителните услуги, но при съществено различни лихвени условия.

Твърди се, че при действието на договора банката е променила самия погасителен план на база на променения размер на месечната погасителна вноска, съобразно приложимата лихва, но не е изпълнила задълженията си по чл.4.3 от договора за кредит да уведоми кредитополучателя по предвидения в закона ред за променения лихвен процент и да изпрати на същия приложимия нов погасителен план.

Ответникът се позовава на някои от примерно изброените в чл.143 от ЗЗП хипотези на неравноправни клаузи, в частност на тези на т.10 и т.12 от нормата. Твърди се, че клаузите от ОУ към договора, въз основа на които банката едностранно е променила размера на лихвата по кредита, са неравноправни и в този смисъл – нищожни.

Твърди се липса на всякаква яснота в кой момент е настъпила предсрочната изискуемост, същата е основана на нищожни клаузи от договора и общите условия. Поради липсата на уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост се оспорва дължимостта на лихви и разноски. Моли се отхвърляне на иска за всички суми, с изключение на търсената главница, за която ответникът изрично заявява, че признава задължението си.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и след като прецени същите поотделно и в съвкупността им, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

Не е спорно по делото, установява се и от приложения към исковата молба договор за банков кредит с №211LD-R-001909, сключен на 12.12.2017г., че между ***, от една 3 страна, като кредитор, и М. К. К. с ЕГН **********, от друга като кредитополучател, е възникнало договорно правоотношение, по силата на което кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 42 200 лева за погасяване на съществуващи задължения (описани), а кредитополучателят се е задължил да върне получената сума разсрочено, ведно с договорна лихва и други разходи, в това число застрахователна премия, в уговорени срокове, с краен срок на погасяване – 10.12.2027г., съгласно двустранно подписан погасителен план. Предвидено е било погасяването на вземането да бъде извършвано чрез заплащане на месечна анюитетна вноска, дължима на 10-то число на съответния месец.

Страните са се съгласили, че за периода от отпускането на кредита до 10.12.2018г. кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 6.6 процента, а след изтичане на този срок за остатъчния срок от договора, банката ще прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП) на банката за лева, увеличен с надбавка от 6.0758 пункта (т.4.1), а в случай, че кредитополучателят не получава работната си заплата по разплащателна сметка в банката, същият ще заплаща на банката годишна лихва, както следва: за периода от отпускането на кредита до 10.12.2018г. кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 7.6 процента, а след изтичане на този срок за остатъчния срок от договора, банката ще прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП) на банката за лева, увеличен с надбавка от 7.0758 пункта (т.4.2). Към датата на сключване на договора за кредит СЛП на банката е бил в размер на 0.5242 % годишно. Към договора е била приложена Методиката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК – лихвен процент, базиран на СЛП.