Решение № 83 от 21.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Русе, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря И.ка Венкова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20244500500722 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №642/13.05.2024г., постановено по гр.д.№53/2023г. по описа на Районен съд-Русе се отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна Заповед №180/10.11.2022г., с която на Г. И. П., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и последвалото прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ със Заповед №7851/10.11.2022г. на ГА. Ч. - Главен директор „Управление на хора и култура“, пълномощник на законните представители на „Йеттел България“ ЕАД; Възстановява се Г. И. П., ЕГН**********, на длъжността, заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение; Осъжда се „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, да заплати на Г. И. П., ЕГН **********, сумата 6500 лева – брутен размер на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за периода 10.11.2022г. – 11.04.2023г. и се отхвърля иска за заплащане обезщетение в брутен размер 1

1300 лева за периода 11.04.2023г. – 11.05.2023г., като неоснователен. Осъжда се „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 да заплати на Г. И. П., ЕГН **********, разноски по компенсация в размер на 714.45 лева; ОСЪЖДА се „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 360 лева.

С определение №2248/10.06.2024г., постановено по делото Районен съд-Русе оставя без уважение молбата на адвокат И. П. за изменение и допълване на решението в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба на Г. И. П., чрез пълномощника му адвокат И. П., против решение №642/13.05.2024г. в частта, с която е осъден „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД да му заплати сумата 6500лв.- брутен размер на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за периода 10.11.2022г.11.04.2023г., както и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение в брутен размер 1300лв. за периода 11.04.2023г.-11.05.2023г., като неоснователен. Счита, че в отхвърлителната обжалвана част решението е недопустимо, тъй като е направено изявление за оттегляне на иска в тази част, сочи, че неправилно е уважен иска за 6500лв., вместо за 7885лв., по изложени в жалбата съображения. Иска да бъде отменено решението в обжалваните части и постановено друго, с което искът за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за периода 10.11.2022г.-11.04.2023г. бъде уважен за сумата 7885лв. Претендира присъждане на разноски.

„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, е подал отговор на въззивната жалба чрез пълномощник адвокат В. К., САК, с който заявяване становище за нейната неоснователност, по подробно изложени съображения, като иска решението в обжалваните части да бъде потвърдено.

„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чрез пълномощник адвокат В. К., САК, е подал въззивна жалба против решение №642/13.05.2024г. в частта, с която са уважени предявените от Г. И. П. обективно кумулативно съединени искови претенции, като: На основание чл.344, ал.1. т.1 oт KT се признава уволнението за незаконосъобразно и се отменя като незаконосъобразна оспорената 3аповед № 180/10.11.2022г., пo чл.344, ал.1, т.2 от KT;

Възстановява се ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност и на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225 от KT се осъжда „Йеттел България" EAД да заплати на ищеца обезщетение за 2 оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 10.11.2022 г. до 11.04.2023 г.- за 5 месеца в размер на 6 500 лв., както и сумата от 714 лв. — разноски по делото по компенсация. Излага оплаквания за неправилност на решението в тези части поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на закона, иска се да бъде отменено и постановено ново, с което исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.

Г. И. П. чрез пълномощника си адвокат И. П. е подал отговор на въззивната жалба, с който застъпва становище за нейната недопустимост, поради просрочие, евентуално-за нейната неоснователност, по изложени съображения, счита, че решението е правилно и иска да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Г. И. П. чрез пълномощника си адвокат И. П. е подал частна жалба против определение №2248/10.06.2024г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение и допълване на решението в частта за разноските. Твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, по изложени съображения и иска да бъде отменено от въззивната инстанция и молбата по чл.248 ГПК-уважена.

С писмен отговор на частната жалба насрещната страна „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чрез пълномощник адвокат В. К., САК, заявява становище за нейната неоснователност, по изложени съображения.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението с оглед посоченото в двете въззивни жалби, Окръжният съд намира за установено следното:

Двете въззивни жалби са подадени в законния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са допустими и подлежат на разглеждане.

Съдът намира за неоснователно възражението на Г. П. в подадения отговор на въззивната жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, за недопустимост на жалбата, поради просрочието и. В последното съдебно заседание на 25.04.2024г. при разглеждане на делото в първата инстанция, съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решението си в срок до 20 май 2024г. Решението е постановено на 13.05.2024г., в него е посочено, че подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок от 3 съобщаването му на страните, като на страните са изпратени съобщения, с препис от решението и отбелязване, че то подлежи на обжалване, както е посочено в него. Съобщението е връчено на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД на 03.06.2024г., въззивната жалба е подадена по пощата и постъпила в съда на 07.06.2024г. Действително съединените с исковата молба искове подлежат на разглеждане по реда на чл.310 и сл. ГПК-Бързо производство. В чл.315, ал.2 ГПК е посочено, че в заседанието за разглеждане на делото съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Според чл.316 ГПК, съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. В случая съдът не е посочил деня, в който ще се произнесе с решението си, а е посочил, че ще се произнесе до 20 май 2024г., което не изпълва хипотезата на чл.315, ал.2 ГПК/ да посочи деня, в който ще обяви решението/, поради което не може да се приеме, че от 13.05.2024г. /когато е постановено решението/ тече двуседмичният срок за неговото обжалване.

Извън това, следва да посочи и следното: Според ТР№12 от 11.03.2013, по т.д.

№12/2012г. на ОСГК на ВКС, срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК. В случая на страните е връчен препис от решението, с указание, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му, при което положение въззивната жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД се явява подадена в този срок и разглеждането и е допустимо.

По делото е безспорно, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор

№8561/02/12/2021г., въз основа на който ищеца Г. И. П. е заемал длъжността „Търговски представител, Търговски представител малки и средни предприятият”, с място на работа-в или извън помещенията на работодателя /собствени или наети/ в гр. Русе, или на други места, когато това следва от характера на работата и в съответствие с българското законодателство, при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1300лв. В чл.8, ал.1 от трудовия договор е посочено, че служителят се задължава да изпълнява 4 трудовите си задължения точно и добросъвестно и в съответствие с длъжностната характеристика и при спазване на Вътрешните правила, установени от работодателя, а според чл.9, ал.3, в случай, че при, по повод или във връзка с изпълнение на трудовите му задължения получи достъп до личните данни на трети лица, да пази и съхранява в тайна тези данни и да спазва действащото законодателство и вътрешните правила на работодателя по отношение обработването на лични данни. По сигнал на В.Л. - регионален мениджър малки и средни предприятия в Дирекция „Бизнес продажби“ е проведено вътрешно разследване, което е приключило с доклад

№251/25.10.2022г., като проверката е извършена по повод подозрения на регионалния мениджър относно валидността на договори, сключени от негови колеги с юридически лица. В хода на разследването от работодателя е извършена проверка на въпросните договори и е изготвена независима графологична експертиза, според заключението на която подписите в изследваните договори не са изпълнение от клиента И. П. И. – представител на юридическите лица, визирани като контрагенти, а от служителя Г. И. П..

Проверяващият е препоръчал да бъде наложено дисциплинарно наказание на Г. П., като е приел, че с действията си, последният е нарушил вътрешните правила, правилата за обслужване на клиенти и правилата за боравене с лични данни. С писмо изх.№170/25.10.2022г., получено от П. на 27.10.2022г., работодателят е изискал обяснения по чл.193 КТ. В искането на обяснения са подробно изложени обстоятелствата, въз основа които е инициирано дисциплинарното производство; посочени са нарушенията на трудовата дисциплина; изискана е информация по конкретни въпроси, свързани с нарушенията и е предоставен подходящ срок за предоставяне на обясненията.

На 31.10.2022г. Г. П. депозирал обяснения по реда на чл.193 КТ, в които е заявил, че не е полагал подписи на описаните в писмото 14 договора и не е нарушил установените правила в дружеството за боравене с личните данни на потребителите на мобилни услуги. Със Заповед №180/10.11.2022г., на основание чл.195, ал.1 и чл.188, т.3 КТ, вр. чл.187, т.3, т.8 и т.10 КТ, работодателя е наложил на Г. И. П. дисциплинарно наказание „уволнение“ и на същата дата е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед №7851/10.11.2022г. Установено е, че в периода 11.04.2023г. – 01.08.2023г. Г. П. е бил в трудово правоотношение с „Бокс НАУ“ ООД, а на 01.08.2023г. е сключил трудов договор със „Спорт Депо“ АД.

5

От показанията на свид. И. И.-управител на дружествата, с които „Йеттел България“ ЕАД е сключило договори за мобилни услуги-15 броя, визирани в атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е установено, че се познава с ищеца от години. Г. П. инициирал среща, на която свидетелят лично подписал процесните договори за предплатени карти на фирмите, които представлявал. Свидетелят преустановил плащанията по договорите, тъй като „Йеттел България“ ЕАД не спазило обещанието си да му предостави безплатно мобилни телефони, във връзка с договорите. Заявил е, че подписите във всички предявени му в съдебно заседание договори срещу неговото име са изпълнени от него. Пояснил е, че освен с Г., работел и с А.Ц..

Свидетелят А.Ц. е установил, че е работил заедно с Г. П. в „Йеттел България“ ЕАД, Г. имал проблеми с колегата си В.Л., който първоначално бил редови служител, а впоследствие станал ръководител на отдела. Л. не бил доволен от работата му през последните месеци и искал да го изгони. Част от служебните задължения на ищеца и н а свидетеля били свързани с намиране на нови корпоративни клиенти чрез сайтове с база данни за фирми. След предложения за промоции и тарифни планове отправени към клиентите, съответният служител се свързвал за одобрение с регионалния мениджър. Срещите с клиентите били провеждани на различни места – офис, заведения и др., според желанието на клиента. Свидетелят Ц. установява, че познава И. П. И. и е сключвал договори с него. Заявява, че подписите в предявените му в съдебно заседание 16 документа са изпълнени от него. Пояснява, че в сайта „Папагал.бг“ има данни за фирми и тяхната активност, а на някой от фирмите са посочени и телефонни номера, на които звънял и предлагал услугите на „Йеттел България“ ЕАД. Пояснил е, че след съгласуване н а бъдещите договори с мениджъра, мобилният оператор обещал да предостави устройство на И. И. след активиране на картите, но впоследствие не спазил тази уговорка.

Разпечатката съдържа 33 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2174695c-0e2c-42d2-94b6-15fee83926da