Решение № 94 от 05.03.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. гр.Велинград, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. П.А при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. П.А Гражданско дело № 20235210100910 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС от Д. С. Б. против С. Ж. Ж. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 553,04 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от недвижим имот- самостоятелен обект в сграда и идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД -18-1214/06.06.2018 г на ИД на АГКК, с предназначение – жилище, апартамент, находящ се във Велинград, бул. ******** № 206, ет. 5, ап. 1, за периода от 06.06.2022 г. до 14.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици при равни дялове на самостоятелен обект в сграда и идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД -18-1214/06.06.2018 г на ИД на АГКК, с предназначение – жилище, апартамент, брой на нива - 1, с застроена площ от 55.30 кв. м., ведно с прилежащите общи части на сградата и таванско помещение с площ от 62 кв. м, находящ се в сграда №1, застроена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: Велинград, бул.

********* № 206, ет.6, ап. 1, при съседи: на същия етаж - няма, под обекта:

***;***; ***.Имотът закупили с през 2006г. с Нотариален акт №187, том IV,peг.1181, дело 902 от 07.08.2006 г., издаден от СВ при PC Велинград.

Поддържа се, че по заведено от ответницата гр. д. № 495/2022 г Районен съд Велинград по ЗЗДН, на основание издадена заповед за незабавна защита 1

№ 7/06.06.2022 г. бил отстранен от съвместното обитавано от страните жилище, находящо се във Велинград, бул. ********* № 206, ет.5, ап. 1, до приключване на делото. С Решение № 225/13.09.2022 г. по гр. д. № 495/2022 г. Районен съд Велинград на ответницата били предоставени мерки закрила на основание чл.5, ал.1, т. 2 от Закона за защита от домашно насилие. По силата на постановеното решение ищецът бил отстранен от съвместно обитаваното жилище във Велинград, бул. ********* №206, ет. 5, ап.1 за срок от още една година. Било му забранено, на основание чл. 15 във вр. с чл. 5 ал.

1, т.З от ЗЗДН да приближава пострадалото лице - С. Ж. Ж. за същия срок от една година. Въз основа на решението била издадена заповед за защита№ 4 от 14.09.2022 г.

Сочи, че реално бил отстранен от жилището за срок от 15 месеца и няколко дена и по този начин бил лишен от правото да го ползва съобразно дела си в съсобствеността, а ответницата се обогатила неоснователно поради ползването на общия имот, без да дължи наем за половината от него, на която не е собственик.

Излага, че отправил нотариална покана до ответницата, с която претендирал обезщетение за ползване на имота, равняващо се на средния пазарен наем в размер на 408 лева за периода от 06.06.2022 г. до 11.07.2022 г. и по 350 лева месечен наем за в бъдеще.

Към момента на завеждането на исковата молба, не постъпило плащане за ползването на имота по посочената от ищеца банкова сметка, а жилището продължавало да се ползва от ответницата.

Претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 4 553,04 лв., след допуснато от съда изменение на иск чрез увеличаване на неговия размер,представляваща обезщетение за ползване без основание на 1/2 идеална част от недвижим имот-жилище находящо се във Велинград, бул.

********* № 206, ет. 5, ап.1 за периода от 06.06.2022 г до 14.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумите.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не оспорва, че с ищеца са съсобственици при равни дялове на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, представляващ апартамент със застроена площ от 55.30 кв.м., ведно с прилежащите общи части на сградата и таванско помещение с площ от 62 кв. м., находящ се в сграда № 1, застроена в поземлен имот с идентификатор ***, който заедно закупили през 2006 г.

Излага, че са живеели на семейни начала от 2007 г., за което през 2006 година закупили апартамента във Велинград. От съжителството им, на 30.04.2008 г., се родило детето Ж.М.Д. Б.а. В процесния имот семейството живеело съвместно до 30.05.2023 г., когато Б. се изнесъл от жилището, а на 06.06.2022 г. официално бил отстранен от PC-Велинград за извършено от 2 него домашно насилие над ищцата.

С Решение № 225/13.09.2022 г. до 23.09.2023 г. по гр.д. № 495/22 г., ищецът бил отстранен от жилището им за срок от една година.

С определение по чл. 323, ал. 1 ГПК по гр. д. 1023 по описа на съда за 2022 г., в производство по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, били постановени привременни мерки, с които родителските права по отношение на роденото от съжителството на страните дете били предоставени на ответницата, а местоживеенето му било определено на адреса й в процесното семейно жилище.

На 05.10.2023 г. срещу ищеца отново била издадена Заповед за незабавна защита № 16 по гр. д. № 960/2023 г. по описа на Районен съд Велинград.

Не оспорва, че жилището се ползва само от нея и дъщеря им, а ищецът не живее в него поради отстраняването му и поради собствено желание.

Сочи, че между страните понастоящем се водело дело за делба на жилището, което тя също желаела да бъде поделено, но предвид че засега от съда било постановено в него да живее дъщеря им, ответницата също го ползвала.

Предвид гореизложеното счита, че искът следва да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени представените от страните писмени доказателства поотделно и в съвкупност, счете за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът и ответницата са съсобственици при равни дялове от по ½ ид. част на самостоятелен обект в сграда и идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед РД -18-1214/06.06.2018 г на ИД на АГКК, с предназначение – жилище, апартамент, брой на нива - 1, с застроена площ от 55.30 кв. м., ведно с прилежащите общи части на сградата и таванско помещение с площ от 62 кв. м, находящ се в сграда №1, застроена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: Велинград, бул.

******** № 206, ет. 6, ап. 1, при съседи: на същия етаж - няма, под обекта:

***; ***; ***. Съсобствеността са придобили през 2006г. чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №187, том IV,peг.1181, дело 902 от 07.08.2006 г.

През 2007г. страните заживели на семейни начала в придобития имот, който станал и семейното им жилище. От фактическото им съжителство на 03.03.2008г. е родено детето Ж.М.Д. Б.а.

През 2022 г. отношенията между ищцата и ответника се влошили. Със Заповед за незабавна защита № 7/06.06.2022г. по гр. д. 495/2022 г. на Районен съд-Велинград по отношение на ответницата С. Ж. са предоставени мерки за закрила по ЗЗДН. На осн. чл.18, във вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН ищецът Д. Б. е отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. Велинград, бул. ******** 3

№ 206, ет. 5, ап. 11, до издаването на заповед за защита или отказа на съда. С решение № 225/13.09.2022г. по гр. д. 495/2022г. на Районен съд-Велинград е издадена Заповед за защита № 4/14.09.2022г., с която Д. Б., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН е отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. Велинград, бул. ******** № 206, ет. 5, ап. 11 за срок от една година, т. е. до 14.09.2023г.

По гр. д. 1023/2022г. на РС Велинград, образувано по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК от С. Ж. Ж. против Д. С. Б. за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от фактическото съжителство на страните непълнолетно дете Ж.М. Б.а, с определение от 22.11.2022г. на РС Велинград са постановени привременни мерки, с които упражняването на родителските права по отношение непълнолетното дете е предоставено на майката С. Ж. и е определено местоживеенето на детето да е при майката, на адреса в гр. Велинград, ул.

******** № 206, ет. 5, ап. 11.

Установява се от показанията на разпитаните свидетели Р.Р. и К.Й., че в началото на месец юни 2022г., ищецът се е изнесъл от жилището, в което съжителствал с ответницата, тъй като в отношенията им започнали проблеми.

Оттогава страните не живеят заедно. В имота останали ответницата, заедно с непълнолетната им дъщеря, която продължила да се отглежда от майка си.

Понастоящем двете продължават да живеят там.

През учебната 2022г.-2023г. детето продължава средното си образование в гр. Пазарджик в ПМГ „Константин Величков“ и живее на общежитие.

С Нотариална покана от 11.07.2022г. от Д. Б. до С. Ж. ищецът е поканил ответницата да му заплати обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 408 лв. за периода от 06.06.2022г. до 11.07.2022г., както и сумата в размер на 350 лв. месечно за бъдещ период. Поканата е връчена на С. Ж. на 14.07.2022г.

Хипотезата на чл. 31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. Приложима е в отношенията между съсобственици по повод ползването на обща вещ. Съгласно чл. 31, ал.

1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Препятстването от страна на ползващия съсобственик на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ, нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл.31 от ЗС право на обезщетение. То е средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от 4 възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Всяко писмено волеизявление от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по смисъла на чл.

31, ал. 2 ЗС. Без значение дали поканата е нарочна, или се съдържа в друг акт, например в исковата молба. Неползващият вещта не е длъжен да заяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само на един от тях ползване, а не липсата на изразена воля от страна на другия съсобственик да ползва вещта според правата си /Решение № 119/ 11.03.2009г. по гр. д. 3204/2009г. на II г. о. на ВКС, Решение № 133/18.02.2019г. по гр. д. 692/2018г., II г. о. на ВКС/ Претенцията за обезщетение по чл. 31 ал.2 от ЗС ще е основателна, когато неползващия съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ /този смисъл ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС/.