Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 292 от 28.10.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 237/2025
Вид
Определение № 292
Подписан
28.10.2025
В сила
26.11.2025
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Велико Търново, 28.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.ОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от ГАЛЯ М.ОВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000237 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 278 от ГПК.

С Определение № 340/21.07.2025 година е спряно на основание чл. 229, ал. 1, точка 5 от ГПК производството по т. д. № 62/2025 година на Окръжен съд Плевен до приключване на наказателното производство по пр. пр. № 4500/2024 година на Окръжна прокуратура Плевен с влязъл в сила съдебен акт; разпоредено е да се извършва справка за приключване на посоченото досъдебно производство до отпадане на основанието за спиране, считано от месец септември 2025 година.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат С. Ч. – пълномощник на М.

Д. Т., И. И. И. против Определение № 340/21.07.2025 година по т. д. № 62/2025 година на Окръжен съд Плевен, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, точка 5 от ГПК. В частната жалба се излага, че определението е неправилно, постановено в противоречие със съдебната практика. Прилагането на посочената норма предпоставя съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи наличие на престъпни обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, както и невъзможността за установяване на същите в гражданското производство. Гражданският съд следва да посочи изрично невъзможността със средствата на ГПК да се установи конкретен факт и наложителността от постановяване на присъда, която ще бъде задължителна за гражданския съд на основание чл.

300 от ГПК. В случая не е внесен обвинителен акт срещу виновния водач и липсва яснота за окончателното обвинение. Изтъква се, че съобразно правото на Европейския съюз следва да се гарантира специфичното право на пострадалото лице претенцията му да бъде уредена бързо. В настоящото дело от значение е дали деянието е деликт, което обстоятелство не е 1 свързано с неговата съставомерност.

Направено е искане да се отмени Определение № 340/21.07.2025 година по т. д. № 62/2025 година на Окръжен съд Плевен и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от адвокат Т. Т. – процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗКзастраховане“ АД, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 62/2025 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от адвокат С. Ч. – пълномощник на М. Д. Т., И. И. И. против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД искове за заплащане на застрахователно обезщетение. В исковата молба се твърди, че на 18.12.2024 година Б. Г. Г. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, с рег. № ВТ 49 **** на общински път LOV1054. При километър 10+800, на около 90 метра след входа на стопански двор водачът Г. нарушил правилата за движението по пътищата – не управлявал непрекъснато автомобила; движил се със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, в резултат на което самокатастрофирал. Вследствие на удара е причинена смъртта на М. М. Т. – син на М. Д. Т., И. И. И.. По случая е образувано досъдебно производство № 336/2024 година по описа на ОД на МВР Плевен (прокурорска преписка № 4500/2024 година на Окръжна прокуратура Плевен). Вследствие кончината на своето дете ищците претърпели неимуществени вреди, посочени в исковата молба. Към момента на инцидента за лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, с рег. № ВТ 49 **** е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружествотоответник.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД да заплати на М. Д. Т., И.

И. И. обезщетение от по 250 000 лева на всеки един от тях за вредите, настъпили в резултат на виновното причиняване на смъртта на М. М. Т. при пътнотранспортно произшествие, станало на 18.12.2024 година от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач – Б. Г. Г., ведно със законната лихва от 8.01.2025 година до окончателното изплащане на сумите.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от адвокат Т. Т. – пълномощник 2 на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД, в който излага доводи за недопустимост на исковете; изразява становище за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1 точки 4 и 5 от ГПК с оглед образуваното досъдебно производство № 336/2024 година по описа на ОД на МВР Плевен (прокурорска преписка № 4500/2024 година на Окръжна прокуратура Плевен).

Депозирана е допълнителна искова молба.

Постъпил е отговор на допълнителната искова молба.

С Определение № 340/21.07.2025 година производството по т. д. № 62/2025 година на Окръжен съд Плевен е спряно на основание чл. 229, ал. 1, точка 5 от ГПК до приключване на наказателното производство по пр. пр. № 4500/2024 година на Окръжна прокуратура Плевен с влязъл в сила съдебен акт; разпоредено е да се извършва справка за приключване на посоченото досъдебно производство до отпадане на основанието за спиране, считано от месец септември 2025 година. Първостепенният съд е приел, че факта на престъплението се установява от представените писмени доказателства, справките от ОД на МВР Плевен и Окръжна прокуратура Плевен; налице е пълна идентичност между участниците в пътнотранспортното произшествие; тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лице, за което е образувано наказателно производство; по досъдебното производство се разследват престъпни обстоятелства именно във връзка с причиняването на смъртта на М. М. Т. от село Николаево, област Плевен. С предявените искове се претендира обезщетение точно за претърпените от това произшествие неимуществени вреди. Изброените правнорелевантни факти са пречка за надлежното упражняване на правото на иск при наличие на образувано наказателно производство, което е в съдебна или досъдебна фаза. Налице са предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, точка 5 от ГПК.

Определение № 340/21.07.2025 година по т. д. № 62/2025 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 229, ал. 1, точка 5 от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Предмет на производството по т. д. № 62/2025 година на Окръжен съд Плевен са претенциите на М. Д. Т., И. И. И. спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени вследствие пътнотранспортно произшествие, станало на 18.12.2024 година по вина на Б. Г. Г., управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, с рег. № ВТ 49 **** на общински път LOV1054. Отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования.

От изложеното в исковата молба, приложените към нея доказателства, справките от ОД на МВР Плевен и Окръжна прокуратура Плевен е видно, че за пътнотранспортното произшествие, станало на 18.12.2024 година на общински път LOV1054, при километър 3

10+800 по вина на Б. Г. Г., който при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, с рег. № ВТ 49 **** нарушил правилата за движението по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. Т. – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, е образуваното досъдебно производство ЗМ № 336/2024 година на ОД на МВР Плевен (прокурорска преписка № 4500/2024 година на Окръжна прокуратура Плевен); водачът на моторното превозно средство е привлечен като обвиняем.

Налице е идентичност на деянието, предмет на досъдебното производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По правило в гражданския процес не може да се установява дали съответното деяние съставлява престъпление – извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 от ГПК гражданският съд няма правомощие да констатира факта на престъпление инцидентно по повод иска за вреди. Следователно образуваното наказателно производство – досъдебно производство ЗМ № 336/2024 година на ОД на МВР Плевен (прокурорска преписка № 4500/2024 година на Окръжна прокуратура Плевен) е от значение за изхода на спора по т. д. № 62/2025 година на Окръжен съд Плевен по преките искове на М. Д. Т., И. И.

И. спрямо на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД. Касае се за установяване на факта на престъпление, който не може самостоятелно да се изследва от гражданския съд. От съществено значение за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение е противоправното поведение на застрахования водач. В случая досъдебното производство е образувано против лицето, управлявало лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, с рег. № ВТ 49 ****, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, точка 5 от ГПК за спиране на производството по т. д. № 62/2025 година на Окръжен съд Плевен до приключване на досъдебно производство ЗМ № 336/2024 година на ОД на МВР Плевен – прокурорска преписка № 4500/2024 година на Окръжна прокуратура Плевен (в този смисъл Определение № 85/15.02.2016 година по ч. т. д.

№ 3451/2015 година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България, мотивите на Тълкувателно решение № 5/5.04.2006 година на Върховен касационен съд на Република Българи по тълкувателно дело № 5/2005 година на ОСГК и ОСТК). При условие, че наказателното производство се прекрати, гражданското дело следва да се възобнови, респ. при признаване на съответния водач за виновен с присъда или споразумение актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ претенциите за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.

Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд.

Определение № 340/21.07.2025 година, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, точка 5 от ГПК производството по т. д. № 62/2025 година на Окръжен съд Плевен до приключване 4 на наказателното производство по пр. пр. № 4500/2024 година на Окръжна прокуратура Плевен с влязъл в сила съдебен акт, е правилно, поради което следва да се потвърди.

Доводите на пълномощника на М. Д. Т., И. И. И. са неоснователни.

По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 340/21.07.2025 година, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, точка 5 от ГПК производството по т. д. № 62/2025 година на Окръжен съд Плевен до приключване на наказателното производство по пр. пр. № 4500/2024 година на Окръжна прокуратура Плевен с влязъл в сила съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.