Решение № 89 от 21.02.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Ямбол, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20242330102991 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от Х. П. С. срещу „Креди йес“ ООД-гр. Х., представлявано от В. И., в която се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *** от *** г. Кредиторът е предоставил кредит в размер на 4000 лв., който заемателят се е задължил да погаси на 21 месечни вноски с размер на погасителната вноска от 408, 06 лв., с крайна падежна дата: 12.08.2024 г. и обща сума за плащане 5661,36 лв. Уговорен е месечен лихвен процент - 3,400 %. Годишният процент на разходите /ГПР/ е отразен като 49,345 %. В него не е включена неустойка от 4166.64 лв. в нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и при заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК. С клаузата на чл. 6 от договора за кредит, вр. чл. 10, ал. 2 Общите условия, кредитополучателят да се е задължил да предостави едно от изброените обезпечения: двама поръчители, залог върху движима вещ или безусловна банкова гаранция. В чл. 8 от процесния договор е уговорено, че при неизпълнение на изискването на чл. 6 от договора за кредит, вр. чл. 10, ал. 2 Общите условия в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в посочения размер, която ще се плаща разсрочено, като се кумулира към падежните вземания по погасителния план. Тази клауза е нищожна, тъй като предвижда силно 1 ограничителни условия, препятстващи изпълнението. Уговорената неустойка изначално не притежава обезпечителна и обезщетителна функция и съставлява скрито оскъпяване на кредита. Твърди се, че процесният договор е нищожен поради недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК- клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД) поради значителна нееквивалентност на насрещните престации, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя. Кредиторът не е изпълнил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, д а разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителна лихва. Касае се за нищожна клауза поради противоречие с добрите нрави, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК по см. на чл.21. Твърди се, че ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под форма на неустойка договорна лихва и размерът на ГПР излиза извън законоустановените предели, предвидени в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според ищеца, договорът е нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Към договорната лихва е следвало да се добави неустойката за неосигуряване на двама поръчители, залог на движими вещи или безусловна банкова гаранция, тъй като неустойка се явява скрита лихва.

Не притежава присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна функция. Касае се за печалба за кредитора и е следвало да бъде включен а в размера на ГПР. В нарушение на на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не е посочен реалният ГЛП. По този начин размерът на ГПР се явява различен от посочения в договора. Кредиторът е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР. Същата е нищожна на осн. чл. 21 ЗПК и на осн. чл. 22 ЗПК и води до нищожност на целия договор поради липса на задължителен реквизит от съдържанието му. Сочи се, че като не е включил вземането за неустойка в размера на ГПР, търговецът е заблудил потребителя и не му е позволил да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Липсва и ясно разписана методика на формиране на ГПР и е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според ищеца и кредиторът е следвало да прецени платежоспособността на заемателя, а не да компенсира вредите от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Поради 2 тази причина от съда се иска да бъдe прието за установено спрямо ответника, че Договор за паричен заем № *** г. е нищожен. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. ищeцът не се явява. Искът се поддържа от процесуалния представител.

В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен.

Възраженията си основава на фактите, че клаузите на договора съответстват на разпоредбите на ЗПК. Посочен е процент на разходите в съответствие с чл.

19- ненадвишаващ петкратния размер на законната лихва. В ГПР не следва да се включват вземания, дължими при неизпълнение. Клаузата за неустойка и за възнаградителна лихва не са нищожни поради противоречие със закона или добрите нрави. Не е налице заобикаляне на изискванията на ЗПК. Ако се приеме, че е налице нелоялна търговска практика, относно определянето на ГПР, последиците от това не са претендираните от ищеца-нищожност на целия договор, а само на съответната договорна клауза, надвишаваща ГПР над определения законов предел.

В с.з. не се явява представител на ответника. Отговорът се поддържа в писмена молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че на *** г. е сключен Договор за паричен заем № *** между ответника като заемодател и ищеца като длъжник за сумата от 4000 лева, която е предоставена от дружеството съобразно договорките.

Уговорен е фиксиран месечен лихвен процент 3,400 %, а съгласно чл.1 от част III от Стандартен европейски формуляр годишният лихвен процент е фиксиран, в размер на 40,80 %; обща сума на всички плащания е 5 661,36 лв.

В чл.6 е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия - две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева съгласно справочните данни на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните 2 години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен" както по активни, така и по погасени задължения, съгласно 3 справочните данни на ЦКР към БНБ, а и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя- ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл.8, в случай че заемателят не предостави договореното в чл.6 в тридневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия, заемателят дължи неустойка в размер на 4 166,64 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Главницата, възнаградителната лихва са платими на 21 броя месечни погасителна вноски в размер на 269,59 лв., а заедно с неустойката съгласно погасителен план –вноските са в размер на 468 лв. . Първата погасителна вноска е с падеж на 12.12.2022 г., а последната -на 12.08.2024 г.

Годишният процент на разходите /ГПР/ е отразен в сключения договор 49,345 %, като при изчисляването му са взети предвид допусканията: заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя; заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; паричният заем се предоставя и ще бъде валиден за срока, уговорен в договора; паричният заем се погасява от заемателя с плащания, съобразно погасителния план към договора. При изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят плаща при неизпълнение на задълженията си по договора.

Не е спорно пълното погасяване на задълженията, съгласно заключението на вещото лице. Внесена е сума в размер общо на 8 303,85 лв. и са погасени предсрочно задълженията: за главница- 4 000 лв., договорна лихва за периода 12.11.2022 г. -27.10.2023 г.- 1295,50 лв., неустойка по чл.8- 2997,63 лв., лихва за забава- 10,72 лв. Според заключението размерът на ГПР включва единствено договорената възнаградителна лихва. При включване на неустойката по чл.8 в размер на 4 166,64 лв., ГПР би се увеличил в размер над 100 % и би надхвърлил петкратния размер на законната лихва .

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД 4 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1т.9 и 10 ЗПК - да бъдe прието за установено спрямо ответника, че Договор за паричен заем № *** г. е нищожен.

Разпоредбата на чл . 22 о т Закона за потребителския кредит урежда недействителност на договора за кредит при неспазване на изискванията на изброените правни норми, между които и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10. Последните изискват, договорът за потребителски кредит да е изготвен на разбираем език и д а съдържа: т.9. - лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т.10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № *** начин. Съгласно ал.4 на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.

Договорът в случая е написан ясно и разбираемо, посочени са всички основни елементи на сделката –размера на главницата, фиксираната възнаградителна лихва, общата сума за погасяване, включваща главница и лихва, неустойката, броят и периодичността на вноските, падежа им (съгласно погасителния план), годишния процент на разходите.

В договора е посочен ГПР, който е близо до законовия максимум. В отговора си ответникът не оспорва, че в ГПР не е включена неустойката.

Позовава се на чл. 19 ал.3 т.1 от ЗПК, съгласно който п ри изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Основния спорен въпрос по делото е, следва ли неустойката по чл.8 да се включи в ГПР и невключването й влече ли последиците, претендирани от ищеца.

Според вещото лице, в ГПР от 49, 345 % е включен единствено размерът на фиксирания годишен лихвен процент, без неустойката, а при 5 включване и на последната, ГПР ще нарасне до 100 %. Т.е. в случая при добавянето на неустойката към ГПР, той ще надвиши максимума по чл.19 ал.4. Разпоредбата на ал.5 урежда императивно, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № *** от *** г. по т. д. № *** г., І т. о. на ВКС е прието, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. ВКС се е позовал на задължителните указания по тълкуването на Директива *** в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело *** , както и на цитираната в решението предходна практика на СЕС , въз основа на които е постановил, че преценката за неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.