Решение № 600 от 08.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500046 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№37049/24.04.2025г., подадена от Ф. К. Ч., ЕГН **********, срещу Решение №990/21.03.2025г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №2527/03.07.2025г. и Решение №318/29.01.2026г., постановени по г.д.№5848/2023г. по описа на ВРС, 50 състав, с което:

- е прието за установено в отношенията между ищеца „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, и ответника Ф. К. Ч., ЕГН **********, че „Строителен и технически флот“ АД е собственик на недвижим имот, находящ се в град Варна, к.к. „Ч.“, местност „К.“, по КК на град Варна Бунгало с идентификатор ******, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м, на два етажа, разположено в поземлен имот №***, целият с площ от 10 650 кв.м, на основание Разделителен протокол от 16.05.1994г., Нотариален акт №50, том V от 07.06.2000г. на СВ гр. Варна и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за собственост на недвижим имот вх.peг.№28203, акт.№127, том LXXII, дело №17763/2009г. на СВ - гр. Варна, и ответникът Ф. К. Ч., ЕГН **********, е осъден да предаде на ищеца „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, фактическата власт върху описания недвижим имот, на основание чл.108 ЗС;

- Ф. К. Ч., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, сумата от 6064,30 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на недвижим имот, находящ се в град Варна, к.к. „Ч.“, местност „К.“, по КК на 1 град Варна - Бунгало с идентификатор ******, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м, на два етажа, разположено в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 10 650 кв.м, собствен на „Строителен и технически флот“ АД, за периода от 20.10.2022г. до 10.05.2023г., на основание чл.59 ЗЗД;

Решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 6 064,30 лева до пълния претендиран размер от 10 000,00 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.

- е отхвърлен предявеният насрещен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Ф. К. Ч., ЕГН **********, против „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, за признаване за установено в отношенията между страните, че Ф. К. Ч. е титуляр на вещно право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Ч.“, местност „К.“, по КК на гр. Варна, представляващ:

Бунгало с идентификатор ******, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м., на два етажа, разположено в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 10 650 кв.м., на основание давностно владение, установено от пролетта - лятото на 2006г. до датата на завеждане на исковата молба от „Строителен и технически флот“ АД – 10.05.2023г.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и като такова следва да бъде отменено. Изтъква се, че исковата претенция е недопустима, доколкото ищецът не притежава активна процесуална легитимация. В тази последователност се конкретизира, че считано от 17.11.2022г., съставът на членовете на съвета на директорите на „Строителен и технически флот“ АД е намалял под посочения в закона минимум, поради което и същият не може да представлява и управлява акционерното дружество, а взетите от него решения се явяват нищожни. На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд е възприел, че ответникът е установил фактическа власт върху процесното бунгало на основание сключен между страните договор за заем за послужване, поради което и ответникът се явява негов държател, а не владелец. Акцентира се обаче, че този договор е бил сключен от ответника Ч., в момент, в който същият е бил изпълнителен директор на акционерното дружество и е била налице забраната да договаря в собствен интерес с представляваното от него дружество. С тези доводи се твърди, че посоченият договор е нищожен, не може да породи действие и не представлява валидно правно основание, въз основа на което ответникът е установил фактическа власт върху спорния имот.

Обобщава се, че от горното следва, че имотът се владее от ответника явно и несмущавано в продължение на повече от 10 години и презумпцията по чл.69 ЗС не е била оборена. Допълва се, че и разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели са установили това обстоятелство, а приложените писмени доказателства, отразяващи направените разходи за консумативи, за поддръжка на недвижимия имот, както и за негово ограждане, установяват, че ответникът го е владял необезпокоявано и без прекъсване, считано от 2006г. до настоящия момент.

Тези доводи се въвеждат и за обосноваване на основателността на предявения насрещен положителен установителен иск за собственост, като се допълва, че 2 изискване за демонстриране на промяната в намерението за своене на вещта е приложимо само в хипотезата на съсобственост, но не и в настоящия случай.

Изтъква се, че претенцията на ищеца по чл.59 ЗЗД е останала недоказана, а вещите лица са посочили, че имотът не е годен за постоянно обитаване, поради липса на вода и ток. Оспорва се и заключението на тройната съдебнооценителна експертиза, чрез което е определен средният пазарен наем на процесното бунгало. Акцент се поставя върху невъзможността спорният обект да бъде отдаден под наем. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Строителен и технически флот“ АД, в който се оспорва жалбата и се моли решението да бъде потвърдено. Твърди се, че липсата на минимален състав на Съвета на директорите не води до липса на надлежна процесуална легитимация.

Акцентира се, че едва във въззивната жалба се излагат твърдения за нищожност на договора за заем за послужване, сключен между въззивника Ч. и „Строителен и технически флот“ АД, което възражение се оценява като преклудирано. Допълва се, че безспорно се е доказало, че ответникът е установил фактическа власт върху процесното бунгало на валидно правно основание, поради което и презумпцията по чл.69 ЗС се явява надлежно оборена. Относно претенцията по чл.59 ЗЗД се обобщава, че тройното експертно заключение е обективно и безпристрастно изготвено и от него се установява средната пазарна наемна цена за спорното бунгало. Относно насрещния иск за собственост се сочи, че правилно е бил отхвърлен, доколкото ответникът се явява държател на имота, а не негов владелец. С тези доводи се моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. В тази последователност следва да бъде посочено, че наведените възражения за липса на процесуална легитимация от страна на ищеца се явяват неоснователни. Дружеството се е представлявало от Стоян Янчев Стоилов, който съгласно данните в ТРРЮЛНЦ е негов представител, в качеството му на изпълнителен директор.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова 3 молба, предявена от „Строителен и технически флот“ АД срещу Ф. К. Ч. с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в град Варна, к.к. „Ч.“, местност „К.“, по КК на град Варна - Бунгало с идентификатор ******, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м, на два етажа, разположено в поземлен имот №***, целият с площ от 10 650 кв.м, на основание Разделителен протокол от 16.05.1994г., Нотариален акт №50, том V от 07.06.2000г. на СВ - гр. Варна и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за собственост на недвижим имот вх.peг.№28203, акт.№127, том LXXII, дело №17763/2009г. на СВ - гр. Варна, и ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца, фактическата власт върху описания недвижим имот, на основание чл.108 ЗС, както и да заплати на ищеца сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на недвижим имот, находящ се в град Варна, к.к. „Ч.“, местност „К.“, по КК на град Варна - Бунгало с идентификатор ******, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м, на два етажа, разположено в поземлен имот №***, целият с площ от 10 650 кв.м, собствен на „Строителен и технически флот“ АД, за периода от 20.10.2022г. до 10.05.2023г., на основание чл.59 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че дружеството е станалo собственик на процесния имот на посоченoто основание, а ответникът използва същия без правно основание. Допълва се, че ответникът е бивш изпълнителен директор на търговското дружество и е ползвал бунгалото, без да заплаща наем. Сочи се, че на 20.12.2022г. същият е получил нотариална покана да напусне бунгалото и е уведомен, че при отказ ще дължи обезщетение за ползване в размер на 1500,00 лева месечно.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ф. К. Ч., в който се оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции. Сочи се, че исковата молба е предявена от лице без активна процесуална легитимация, тъй като съветът на директорите на „Строителен и технически флот“ АД е с намален състав, считано от 17.11.2022г. С оглед горното се твърди, че дружеството няма орган, който да го представлява и управлява, а взетите от съвета на директорите решения, се явяват нищожни. Твърди се, че ответникът е придобил спорния имот на оригинерно придобивно основание – упражнявано явно, трайно, непрекъснато владение в периода от 2006г. до настоящия момент. Твърди се, че ответникът е извършил основен ремонт, оградил е имота, както и го електрозахранил, монтирал е авариен дизелов генератор. Относно претенцията за заплащане на обезщетение се сочи, че процесното бунгало е част от неподдържан и разрушаващ се хотел „Трой“, с прекъснати водоснабдяване и електроенергия, поради което и претендираната сума се явява прекомерна. Сочи се, че целият комплекс е бил отдаден под наем за сумата в размер на 9000,00 лева годишно, а от ответника се претендира обезщетение за същия срок в размер на 10 000 лева.

В срока за отговор е предявен и положителен установителен иск от Ф. К.

Ч., с искане да бъде признато за установено между страните, че същият е титуляр на вещно право на собственост върху посочения имот, на основание давностно владение, установено от пролетта - лятото на 2006г. до датата на завеждане на исковата молба от „Строителен и технически флот“ АД – 4

10.05.2023г.

Твърди се, че посоченият имот е изключван от всякакви сделки на управление и разпореждане на дружеството, тъй като ищецът е демонстрирал явно своето намерение за своене на бунгалото. Отделно се допълва, че бунгалото има собствен електромер, ремонтирано е от ищеца, оградено е от него и единствено той го стопанисва, тъй като дружеството го е изоставило и не предявява претенции към него.