Решение № 121 от 11.05.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Шумен, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело № 20253600100554 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. .... бул. „...“, № ..., чрез пълномощника си адвокат М. И. Г. от АК – София, съдебен адрес в гр. ..., бул. „...“, № .. срещу Н. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ..., общ. ..., обл. ..., ул. „...“, № .... Ищецът твърди, че с влязла в сила Присъда № 4 от 14.03.2023 г. постановена по НОХД № 111/2023 г. по описа на ОС – Шумен, Н. Н. Н., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 07.08.2021 г. на път SHU 1021 км.3+400м., път І-7 ...-...-... при управление на лек автомобил „...“ с рег.

№..., нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Ю.Н. Н., ЕГН **********, като деецът е управлявал МПС, без да е имал необходимата правоспособност. По отношение на управлявания от ответника лек автомобил е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица BG/02/.... със срок за валидност от 11.05.2021 г. до 10.05.2022 г., издадена от ЗД „Бул Инс“ АД. С Решение № 13 от 23.02.2024 г. по т.д. № 17/2022 г. по описа на ШОС, потвърдено с Решение № 26 от 20.01.2025 г. по в.т.д. № 23882024 г. по описа на Апелативен съд Варна. ищецът е осъден да заплати 180 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди; 34 980.63 лв., представляващи обезщетение за неполучена издръжка; 19 743.06 лв., представляващи разноски пред първа инстанция и 7200 лв., представляващи разноски пред втора инстанция. Въз основа на решенията са издадени 2 броя изпълнителни листи, въз основа на които са образувани две изпълнителни дела и в хода на изпълнителните производства присъдените суми са заплатени от ищеца. С оглед на това 1 за застрахователя е налице правен интерес да претендира от виновният водач на МПС възстановяване на изплатените суми.

С исковата молба ищецът претендира ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., предявен като частичен иск от 321 184.31 лв., представляваща регресно вземане, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 07.08.2021 г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателно плащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК, въпреки редовно връченото съобщение, не е постъпил отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

С влязла в сила на 30.03.2023 г. Присъда № 4 от 14.03.2023 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 111/2023 г. по описа на съда, Н. Н. Н., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 07.08.2021 г. на път SHU 1021 км.3+400м., път І-7 ...-...-.. при управление на лек автомобил „...“ с рег. № ...., нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. Н. Н., ЕГН **********, която починала на 15.08.2021 г., вследствие на респираторен дистрес синдром, породен от травматичен шок, обусловен от тежки травматични увреждания в различни анатомични области, като деецът е управлявал МПС, без да е имал необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл. последно, б. „б“, предл. първо във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства (констативен протокол за ПТП с пострадали лица – л.5-6) безспорно се установява обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка модел „...“ марка „...“ с рег. №... към датата, на която е осъществено процесното ПТП, обективиран в застрахователна полица BG/02/... със срок за валидност от 11.05.2021 г. до 10.05.2022 г.

С влязло в сила на 08.03.2025 г. Решение № 13 от 23.02.2024 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 20 от 10.04.2024 г. по т.д. № 17/2022 г. по описа на ОС – Шумен, ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. ..., р-н ..., ул. „...“, № ... е осъдено да заплати на К. Н., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител - баща й Н. Н. Н., ЕГН ********** и двамата с адрес в с. .., обл. .., ул. „...“, № ... сумата от 214 980.64 лв., от която 180 000.00 лв., предявен като частичен иск от общата сума от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживени болки, страдания и психически стрес и 34 980.64 лв., представляваща 2 обезщетение за имуществени вреди от неполучена издръжка, претърпени в резултат на ПТП, станало на 07.08.2021 г., причинено от Н. Н. Н., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на МПС – лек автомобил марка модел „....“ марка „...“ с рег. № ... на основание застрахователна полица BG/02/... със срок за валидност от 11.05.2021 г. до 10.05.2022 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя 24.09.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетенията, а в останалата част относно искът за заплащане на сумата от 30 000 лв., част от дължимото обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, представляващи 164 месеца разходи за заместващи грижи от майка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя 24.09.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението отхвърля претенциите на К. Н., като неоснователни.

От заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза, не оспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено се установява, че ЗД „Бул Инс“ АД във връзка с изпълнение на съдебното решение, постановено по т.д. № 17/2022 г. по описа на ШОС е заплатило: 1) по изп. д. № 20 258600400229 по описа на ЧСИ В. М., рег. № .. на КЧСИ, с два банкови превода от ОББ АД на 12.02.2025 г. и 20.02.2025 г., сума в общ размер на 162 386.19 лв., разпределена за главница – 105 000 лв.; лихви – 42 877.04 лв. и разноски – 14 509.15 лв. и 2) по изп. д. № 20248600401199 по описа на ЧСИ В. М., рег. № ... на КЧСИ, с два банкови превода от ОББ АД на 05.06. 2024 г. и 12.06.2024 г., сума в общ размер на 158 798.12 лв., разпределена за главница – 109 980.64 лв.; лихви – 34 560.29 лв. и разноски – 14 257.19 лв.

Търговските книги на ищеца, както и записванията в тях по отношение на извършените плащания, свързани с изпълнение на Решение № 13 от 23.02.2024 г., постановено по т.д. № 17/2022 г. по описа на ОС – Шумен са водени редовно.

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно правото на застрахователя да получи от виновния водач на МПС, платените на пострадалата застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на претендираната сума. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответника са с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС или на което временно е отнето свидетелството за управление на МПС. Разпоредбата урежда регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ да получи от деликвента на увреденото лице обезщетение, при наличие на следните предпоставки: 1) валиден 3 застрахователен договор; 2) настъпване на застрахователно събитие, вследствие нарушаване правилата на движение, уредени в ЗДвП, причинено от лицето, управлявало МПС без да е имал необходимата правоспособност и 3) изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото лице.

В случая и трите предпоставки са налице. Между ищеца и собственика на лек автомобил „...“ с рег. № ... е сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска застраховка“ в предвидената от закона форма (чл.344 от КЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.343, ал.1 от КЗ.

В случая е безспорно, че на 07.08.2021 г. е осъществено ПТП с участието на лек автомобил „...“ с рег. № ...., управляван от Н. Н. Н., при което е настъпила смъртта на Ю. Н.

Н., като ответникът не е притежавал правоспособност да управлява МПС. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Доказателствата по делото установяват и третият елемент от фактическия състав по чл.500, ал.2 от КЗ изплащане от застрахователя на сума в общ размер на 321 184.31 лв., от която заплатено на увреденото лице застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди - 214 980.64 лв., лихви - 77 437.33 лв., а също така и разноски по делото - 28 766.34 лв.

Предвид гореизложеното, предявеният на основание чл.500, ал.2 от КЗ частичен иск за сумата от 100 000 лв., представляваща част от заплатените от ищеца обезщетения, лихви и деловодни разноски в общ размер на 321 184.31 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.

Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане, поради наличие на неизпълнение на парично задължение от ответника.

Относно разноските по делото.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е направил разноски по делото, включващи заплатена държавна такса – 4000.00 лв., депозит за възнаграждение на вещо лицe – 150.00 евро и адвокатско възнаграждение – 8 300 евро.

Представени са списък с разноски по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за извършените от ищеца плащания. Следователно на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените писмени доказателства за направени разноски по делото, липсата от страна на ответника на възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и искането на ищeца следва да му се присъдят направените по делото разноски.

На основание чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ, всички суми, описани в настоящото решение, се считат за стойности в евро и следва да се присъдят и опишат в диспозитива на решението, изчислени в евро по официалния валутен курс.

4

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Осъжда Н. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ..., общ. .., обл. ..., ул. „...“, №... да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.

.., бул. „...“, № ... сумата от 51129.19 евро, предявен като частичен иск от 164 218.93 евро, представляващо регресно вземане по чл.500, ал.2 от КЗ, дължимо във връзка със заплатените от застрахователя обезщетения и лихви върху тях на увреденото лице К. Н., ЕГН ********** с адрес в с. ..., обл. ...., ул. „...“, №... за претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди от настъпила, в резултат на пътнотранспортно произшествие на 07.08.2021 г., смърт на майка й Ю. Н. Н., ЕГН ********** – застрахователно събитие, представляващо покрит риск по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG /02/.... със срок за валидност от 11.05.2021 г. до 10.05.2022 г., както и заплатени разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.09.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10 495.17 евро, представляваща направените от ищеца разноски по делото.