Определение № 3996 от 18.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3996 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20261100500284 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 220, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 386525/25.11.2025 г. о т Л. Ц. М. срещу Определение № 44804/28.10.2025 г. по гр.д. № 41720/2025 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника по делото и настоящ жалбоподател по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице помагач – управлението на етажната собственост на процесния блок на адрес гр. София, общ. „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул.

„********.

Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е оставил искането без уважение. Не се съгласява с посоченото в обжалваното определение, че управлението на етажната собственост не е субект и не може да бъде привлечено като трето лице помагач. Така мотивиран, моли съда да отмени определението на СРС в обжалваната част.

В законоустановения едноседмичен срок за отговор на частната жалба е постъпил такъв от „Топлофикация София“ ЕАД, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Моли определението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийски районен съд искова молба, с която са предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Ц. М. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , общ.

„Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „******** гараж № 16, аб. № ********, както следва:

53,26 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г.;

8,38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.03.2023 г. до 09.05.2025 г.;

35,90 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.;

8,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 09.05.2025 г., ведно със законна лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

С отговора на исковата молба ответникът и настоящ жалбоподател е изложил съображения по допустимостта и основателността на предявените искове. Със същия е направено искане по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице помагач – управлението на етажната собственост на процесния блок на адрес гр. София, общ. „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул.

„********, което да даде показания относно: действащи договори за използване, измерване и отчитане на топлинната енергия; начини на извършване на контрол от страна на етажната собственост при измерване и отчитане на топлинната енергия; начини на получаване на документи на ищеца, касаещи потребителите.

С обжалваното определение по реда на чл. 140 ГПК съдът е оставил горното искане без уважение с мотива, че управлението на етажната собственост не представлява субект на правото.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

2

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 220, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 220, изр. 2 ГПК определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. В случая искането за привличане на трето лице помагач на страната на ответника е сторено с отговора на исковата молба, поради което същото е допустимо.

Привличането на трето лице помагач е едновременно средство за защита и право на привличащата страна. Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. На това основание привличащата страна цели да обвърже привлеченото лице с установеното в мотивите на решението в случай на неблагоприятен изход за главната страна. По този начин последната обезпечава своето правно положение в следващ процес, който ще се води между нея и привлеченото лице.

Привличането е обусловено от наличието на интерес от привличащата страна. Такъв интерес има в няколко хипотези: по изключение силата на решението по висящия процес се разпростира спрямо третото лице; когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице; когато има опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице в резултат на неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна.

3

Интересът от привличане и участие на трето лице помагач е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по чл. 219, ал. 1 ГПК и обосноваването на този интерес е в тежест на страната, която иска привличането. Такъв интерес е налице, когато вътрешните отношения между привличащата страна и третото лице са в такава връзка, че пряко зависят от правоотношението, предмет на делото, а съдебното решение може да се отрази на правното положение на третото лице.

Между третото лице помагач и противната страна решението има сила на пресъдено нещо, а във вътрешните отношения между подпомаганата страна и третото лице помагач действа обвързващата сила на мотивите – арг. от чл. 223, ал. 1 ГПК.

Право да привлече трето лице има страната, която има обратен иск към него – така Решение № 6 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 2000 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение.

В случая въззивният съд приема, че не са налице кумулативните предпоставки на нормата на чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране на трето лице помагач на страната на ответника – управлението на етажната собственост на процесния блок на адрес гр. София, общ. „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул.

„********.

Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС управителният съвет (управителят) представлява етажната собственост в отношенията с органите на местната власт и с други правни субекти. Ал. 4 от същата разпоредба гласи, че председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон.

Правният интерес от привличането на третото лице като помагач на една от главните страни в процеса винаги е обусловен от наличието на правна възможност привлеченото лице посредством участието си в процеса да съдейства за постигане на благоприятен за привличащата главна страна резултат – отхвърляне на предявения срещу нея иск или уважаването на предявения от нея иск. Това е така, тъй като целта на привличащата страна е да обезпечи евентуалната регресна отговорност на привлечената страна при 4 неблагоприятен изход от делото, респ. целта на последната е да предотврати тази евентуална регресна отговорност. Допустимостта и основателността на евентуалната регресна претенция не се изследват, когато се преценява дали е налице правен интерес от привличане на трето лице – необходимо е единствено твърдение на привличащата страна за наличие на материалноправни отношения между нея и привличаната страна, свързани с основанието на предявените искове, които позволяват на първия да предяви иск против втория при неблагоприятен изход по главния иск.

В настоящия случай ответникът не е изложил твърдения, които да сочат за наличие на такива материалноправни отношения. Формулираното от същия искане по-скоро представлява доказателствено искане за допускане на разпит на свидетел за установяване на конкретно посочени обстоятелства, отколкото искане за привличане на трето лице помагач.

Макар и с различни мотиви, въззивният съд достига до същия извод, до който е достигнал и първоинстанционния. Определението в обжалваната част е правилно и подлежи на потвърждаване.

Определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице помагач, не подлежи на касационно обжалване – т. 9а от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 386525/25.11.2025 г. от Л. Ц. М. срещу Определение № 44804/28.10.2025 г. по гр.д. № 41720/2025 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника по делото и настоящ жалбоподател по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице помагач – управлението на етажната собственост на процесния блок на адрес гр. София, общ. „Изгрев“, ж.к.

„Изток“, ул. „********.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6