Решение № 2888 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2888 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100110661 по описа за 2021 година

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32, ал.1 СК, предявени при обективно кумулативно съединяване.

По изложените в искова молба обстоятелства В. М., ЕГН **********, чрез адв.И.

А. е предявил срещу А. Ц. М., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, във вр. чл.32, ал.1 СК, за осъждане на ответницата да заплати сумата от 19 371,32 лв., представляваща припадащата й се като солидарен длъжник 1/2 (една втора) част от изплатеното от ищеца в периода след 09.08.2017г. до предявяване на иска - 27.08.2021г. погашение на вноски по Договор за банков кредит от 13.09.2012 г. с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, както и сумата от 57 938,86 лв., представляваща припадащата й се 1/2 (една втора) част от изплатеното от ищеца в периода след 09.08.2017г. до 31.03.2021 г. погашение по договор за потребителски кредит от 25.02.2017 г. взет от Кредитприват - Фидор банк АГ (Kreditprivat - Fidor Bank AG), Германия за нуждите на семейството, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковата молба - 27.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 24.08.2007г. закупили заедно с ответницата недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.София, ул.“*******, в режим на обикновена съсобственост, като за осигуряване на средствата за покупката сключили договор за кредит с „Банка ДСК“ АД. Наведен е довод, че ищеца и ответницата сключили граждански брак на 11.09.2010г. В исковата молба е изложено, че на 13.09.2012г. ищецът В. М. сключил договор за кредит с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД за сумата 1

133 550,66лв., по който кредит той е кредитополучател, а съпругата му е съдлъжник.

Твърди се, че с част от получената сума рефинансирали кредит към „Банка ДСК“, като върху съсобственото жилище е учредена ипотека в полза на банката кредитор.

Ищецът поддържа, че всички вноски от самото начало на кредитния договор били погасявани от него със средства от работната му заплата. На 09.08.2017г. бракът между ищеца и ответницата бил прекратен с развод, като единствено ищецът М. погасявал вноските по кредита с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, с който е изплатен придобития на 24.08.2007г. общ недвижим имот. Ищецът поддържа, че от момента на прекратяване на брака им с ответницата до предявяване на настоящия иск е заплатил общо 38 742,65 лв. за погасяване на посочения кредит към „Райфайзенбанк (България)” ЕАД.

Твърди се също, че на 25.02.2017г. ищецът изтеглил потребителски онлайн кредит от Кредитприват Фидор банк АГ Германия за сумата 50 000 евро с левова равностойност 97 791,50лв. Ищецът твърди, че цялата сума от кредита е използвана за нуждите на домакинството и семейството.Сочи ,че за да погаси по-бързо потребителския кредит на 12.02.2021г. изтеглил нов кредит за рефинансиране на кредита от 25.02.2017г. Твърди се, че част от кредната сума по договора от 25.02.2017г. е използвана за погасяване на висящи кредитни задължения, възникнали в периода 2014г. - 2016г. за покливане нуждите на семейството по време на съъжителството им в Мюнхен, Германия. Изложено е, че общата сума изтеглена от него за погасяване на потребителски кредит е 59 247,34 евро, съставляваща стойността на 115 877,72лв., като ответницата му дължи припадащата й се 1/2 (една втора) част, като солидарен длъжник.

В срока по чл.131 ГПК ответницата А. Ц. М. е депозирала отговор на исковата молба, в който e изложено становище за неоснователност на исковата претенция.

Оспорва изцяло предявените обективно съединени искове като неоснователни и недоказани. Ответницата твърди, че на 18.04.2007 г. с ищеца са подписали предварителен договор за закупуване на недвижим имот, представляващ: Апартамент № 5А, на 1 /първи/ етаж. находящ се в УПИ № 1-776. 767, 768. 769 от кв. 35, по плана на гр. София, местност „Лагера“, със застроена площ 91.58 кв.м. Заявява, че нейните родители дарили сума в размер на 20 000 евро, която тя е платила при подписване на предварителния договор. Родителите заплатили и разходите по прехвърлянето на имота - такси и данъци по нотариалното изповядване на сделката. Сочи се, че за останалата сума за закупуването на имота на 21.08.2007 г. А. М. и В. М. сключили договор за ипотечен кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, който изплащат заедно. Отвеницата заявява, че през този период живеели при родителите , които извършили изцяло довършителните работи по жилището. На 11.09.2010 г. подписали граждански брак с 2 ответника и се нанесли да живеят във вече завършения и обзаведен изцяло апартамент.

В отговора се сочи, че споразумението за прекратяването на брака между страните е подписано на 22.05.2017 г. и бракът е прекратен с решение № 190561 от 09.08.2017 г. на СРС. Ответницата счита, че от представените с исковата молба документи единствено е ясно, че е рефинансиран банковия кредит за покупката на недвижимия имот, като рефинансираната сума е в размер на 116 700.00 лв. Счита, че за останалата част от сумата в размер на 13 300 лв. не се установява от приложените по делото доказателства, че е използвана за задоволяване на нужди на семейството. Поддържа, че общияо апартамент е завършен и обзаведен във вид годен за живеене още през 2010 г., когато и започва да се обитава от страните по делото. Ответницата М. заявява, че е заплатила за придобития от тях имот 20 000 евро в повече от ищеца със средства, дарени и от родителите й. Сочи, че съгласно изявлението в Декларация от 18.08.2015 г.

/която дата свидетелства за фактическата им раздяла/ подписана от В. М. и заверена от завеждащия консулската служба при генералното консулство на Р България в гр.

Мюнхен, изх. № 2453/18.08.2015 г. същият се е задължил освен да изплаща издръжка на дъщеря си И. М. и да погасява ипотечния кредит в размер на 500 евро на месец след техния развод. Декларацията свидетелства, че страните по делото са постигнали съгласие за начина на изплащане на останалата част от кредита, след прекратяването на брака между тях. Счита, че в декларацията е обективирана волята на страните, относно погасяването на кредитните вноски. Така претенцията на ищеца да му заплати сумата от 19 371.32 лв. представляваща припадащата се част на ответницата, като солидарен длъжник за ½ част от изплатеното от ищеца в периода след 09.08.2017 г., до предявяване на иска погашение на вноски по Договор за банков кредит от 13.09.2012 г. с „Райфайзенбанк /България/" ЕАД е оспорена като неоснователна. По отношение на изтегления на 25.02.2017г. от Кредитприват - Фидор банк АГ /Kreditprivat - Fidor Bank AG/ ищцата заявява, че към този момент вече е настъпила фактическата раздяла и в този период страните живеят в различни държави, като всеки от тях е създал отделно домакинство. Тези средства не са използвани по никакъв начин за задоволяване на нуждите на семейството. Навежда довод, че за да бъде ангажирана регресната отговорност, съпругът трябва да е знаел за сключения заем, неговата цел, както и да е сключен за задоволяване на нужди на семейството. Ищецът бланкетно е посочил, че цялата сума по кредита е използвана от него и ответницата по време на брака им за нуждите на семейството и домакинството. Ответницата твърди, че кредита от 25.02.2017г. е изтеглен непосредствено преди прекратяване на брака им, единствено и само по инициатива на ищеца. Твърди, че към този момент общо домакинство не съществува, страните живеят във фактическа раздяла, последвана от разтрогването на брака им от съда.

В открито с.з. на 13.12.2022г. е допуснато увеличение на размера на първия осъдителен иск от 19 371,72лв. на сумата 24 586, 70лв. представляваща припадащата се 3 на ответниицата като солидарен длъжник ½ част от изплатеното от ищеца в периода след 09.08.2017г. погашение по Договор за банков кредит от 13.09.2012 г. с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв.А. поддържа предявените искове.

Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.

Ответницата, чрез адв.Т. и адв.Г. в съдебно заседание оспорва предявения иск.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, І-7 състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съгл. чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Не е спорно, като се установява и от Нотариален акт за покупко-продажба на невижим имот на груб строеж №175, том 1, н.д.№158/2007г. по описа на нотариус А.Ш., рег.№500 от НК, че на 24.08.2007 г. ищецът В. М. и ответницата А. А. закупили в режим на обикновена съсобственост недвижим имот в степен на завършеност „груб строеж“, представляващ апартамент №5 А, със застроена площ 91,58 кв.м., находящ се на първи етаж, вх.А в жилищна сграда в УПИ – І 766,767,768, 769, кв.35, по плана на гр.София, м.“Лагера“, за сумата 28370 евро /с левова равностойност 55486,90лв./, която да се изплати на продавача със средства от банков кредит с „Банка ДСК" АД, отпуснат на купувачите, в качеството им на кредитополучатели по договор за ипотечен кредит от 21.08.2007г./л.469-л.472, том 2 от делото/

По делото е приет и Предварителен договор за изграждане и покупко – продажба на недвижим имот от 18.04.2007г., сключен между В. М. и А. А. като купувачи – възложители и „Б.“ ЕООД, като продавач- изпълнител, относно построяването и прехвърлянето на собствеността на гореописаното жилище, при договорена цена 81 820 евро, от които 28 370 евро стойността на апартамента в „груб строеж“ и 53 450 евро стойност на довършителните работи и изградени външни връзки на обекта./л.104 л.113, том 1 от делото/ В предварителния договор е отразено, че сумата от 20 000лв. е заплатена на продавача в деня на подписването му.

Приета е неоспорена разписка от 18.04.2007г., в която е отразено изявление на продавача К.И. Б. – управител на „Б.“ ЕООД, че е получил сумата от 20 000 евро от А. Ц. А., представляваща авансово плащане за апартамент №5 А. /л.114/ Безспорно е, че ищецът В. М. и А. А. сключили граждански брак на 11.09.2010 г.

Не се спори, че на 13.09.2012 г. В. М., като кредитополучател и А. Ц. М. като cъдлъжник сключили договор за банков кредит с „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за сумата 133 550.66 лв. Видно от приетия договор за банков кредит от 13.09.2012г., кредитът е предоставен с цел пълно рефинансиране остатъка от кредита към „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 116 700лв., отпуснат за закупуване на апартамент №5 А, със застроена площ от 91,58лв., сумата от 13300 лв. е с цел 4 довършителни СМР по придобитото жилище, 1405,66лв. застраховка имущество и 2145лв. застраховка „Живот “./л.13-л.16 от делото/ Уговорено е в клаузата на чл.4.2, че кредитът ще бъде погасен на 240 анюитетни месечни вноски, считано от 05.11.2012г. до 05.10.2032г., като размера на анюитетната вноска за първите 12 месеца е в размер 937,64лв.

Приет е договор за дарение на парични средства, сключен между ответницата и родителите и за безвъзмездно предоставяне на сумата от 20 000 евро, който договор е оспорен от ищеца, като съставен за нуждите на процеса./л.118, том 1 от делото/

Безспорно е, че след през 2012г. ищецът и ответницата емигрирали в чужбина, като се установили да живеят в Германия. Видно от удостоверение за раждане №4121140328/10.06.2014г. изд. от СО, р-н Красно село, ищецът и ответницата имат от брака си дете - И. В.ова М. родена на ******* в гр.Мюнхен, Германия./л.83, том 1 от делото/

Не се спори, като се установява и от приетите писмени доказателства, че И.

В.ова М. - дъщерята на страните е дете със специални потребности, диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър. От приетата епикриза по ИЗ №5338/ 2017г. на СБАЛДБ „Проф. Д-р Иван Митев“, се установява, че И. М. на 3 г. 9 месеца е лекувана болнично в клиника по ендокринология и генетични заболявания в периода 27.11. -29.11.2019г. с диагноза: Синдром на вродени аномалии, с предимно засягане на лицевата област./л.81 от делото/ Видно от приетия в превод от немски на български език договор за наем на жилище от 01.12.2015г. съпрузите В. М. и А. М. наели апартамент от 128 кв.м., състоящ се от шест жилищни помещения в гр.Мюнхен, ул.Принценщрасе №39 с месечен наем 2300 евро, като се задължили да внесат по сметка на наемодателят депозит от 5 700 евро. /л.298-л.299, том 2/ Представени са в превод и сметка за парно и топла вода от Бруната за м.12.2015г. в размер на 375 евро, сметка за парно в периода 01.01.2016г- 30.11.2016г. в размер на 1 986,96 евро, сметка за потребителски разходи за наетия имот в периода 01.12.- 31.12.2015г. в размер на 1316 евро издадени от Управление на имоти Андреас Бейер./л.305-л.310, том 2/ Приета е неоспорена в превод от немски на български език информация за жертва на домашно насилие от 09.08.2015г., с наложена временна полицейска мярка „забрана на В. М. за контакти с пострадалата А. М.“ в периода 09.08.2015г. - 19.08.2015г ./л.85л.86/ Приета е декларация от 18.08.2015г., със нотариална заверка на подписа на ищеца от генералното консулство на Р България в гр.Мюнхен, в която В. М. е заявил, че ще превежда месечна издръжка на А. М. за дъщеря им И. В.ова от 27 – ми септември от 1000 евро, по сметка на майката, както и че ще превежда вноска от 500 евро по ипотечния кредит за апартамента им. Отразено, че декларацията е в сила и след развод, който ще е по взаимно съгласие./л.115-л.116, том 1 от делото/ Безспорно е, че през втората половина на 2016г. ответницата А. М. и детето И.