Определение № 890 от 09.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 890 гр. Стара Загора, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500512 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес за призоваване: гр.С., Район *********** чрез юрисконсулт М.Н. против разпореждане №4056 / 11.06.2026г., постановено по ч.гр.д. № 1864/2026г. по описа на РС – К., с което се отхвърля заявлението на "Т.Б.А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.“***********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, за допускане на нейното незабавно изпълнение по чл.418 от ГПК и издаване на изпълнителен лист, срещу М.Б.Л., с ЕГН********** с настоящ адрес: гр.К., ул.“*******, общ. Ч.Б., обл.П., в частта за сумите: 458.20 EUR договорна лихва за периода от 15.10.2025г. до 22.04.2026г. и 171.15 EUR мораторна лихва за периода от 15.10.2025г. до 28.05.2026г., по договор за потребителски кредит №7053639903 /10.09.2024г., като неоснователно, а също така се отхвърля заявлението на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.“*********** за присъждане на разноски в заповедното производство в размер на 183.23 евро.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и излага подробни съображения за това.

Моли съда отмени разпореждане №4056/11.06.2026г. по ч.гр.д.№ 1864/2026г. на РС - К. в неговата отхвърлителна част и да разпореди издаване на заповед 1 за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените от заповедния съд суми. Моли съда да преразгледа съдебния акт на заповедния съд и в частта за разноските и да им ги присъди в пълен размер.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото и взе предвид доводите на страната, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането й. Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 1864/2026г. по описа на РС-К. е образувано по заявление на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.“***********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, за допускане на нейното незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист от ГПК срещу М.Б.Л., с ЕГН-********** с настоящ адрес: гр.К., ул.“*******, общ. Ч.Б., обл.П., за сумите: 2172.72 EUR главница, ведно със законната лихва от 08.06.2026г.; 458.20 EUR договорна лихва за периода от 15.10.2025г. до 22.04.2026г.; 171.15 EUR мораторна лихва за периода от 15.10.2025г. до 28.05.2026г., по договор за потребителски кредит №7053639903 /10.09.2024г.

Към заявлението са приложени заверено копие на договор за потребителски кредит №7053639903 /10.09.2024г., СЕФ, уведомление от 06.04.2026г., ведно с разписка и извлечение от счетоводните книги на банката.

Поради неплащане на 3 бр. вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен на 22.04.2026г.

В обжалваното разпореждане районният съд е приел, че в случая в сключения договор за потребителски кредит №7053639903 /10.09.2024г., като размер на кредита са посочени 6000лв., общия размер на кредита - 7290.96 лв. с включена застрахователната премия, чийто размер е 1290.96 лв. По този начин стойността на застраховките /застрахователна премия/ са приобщени към главницата по договора, а лихвите са договорени като дължими върху общия размер на кредита, включващ двата компонента- заемната сума и застраховките. В договора за кредит изрично било посочено, че размерът по главницата се формира, както от предоставените средства на 2 кредитополучателя, така и дължимите застраховки /застрахователна премия/, от което следва извода, че банката финансира кредитополучателя и за дължимите застраховки, но сумата се превежда на застрахователя от кредитора. Застраховките /застрахователната премия/ не са предвидени в ГПР, макар и те да стават част от главницата. От договора не става ясно какви са другите компоненти на ГПР и как се формира посоченият процент съобразно Приложение №1 към ЗПК, което препятства реалната преценка на действителния размер на ГПР. Застрахователната премия представлява разход за кредитополучателя и невключването й като общ разход по кредита в ГПР по договора, следва да приеме, че в процесния договор за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а това води до недействителност на целия договор на основание чл.22 от ЗПК /арг. решение №50013/05.08.2024 г. по т.д.№1646/2022 г. на ВКС, II т.о., решение №106/03.06.2022 г. по гр.д.№3253/2021 г. на ВКС, III г.о. и решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, което на основание чл.633 от ГПК е задължително за съдилищата в Република България/, от което следва, че на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид изложеното първоинстанционният съд е намерил, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за сумите: 458.20 EUR договорна лихва за периода от 15.10.2025г. до 22.04.2026г. и 171.15 EUR мораторна лихва за периода от 15.10.2025г. до 28.05.2026г., следва да бъде отхвърлено като неоснователно и да се уважи само за сумата 2172.72 евро главница. Посочил е също така, че поради недействителността на договора за кредит, независимо, че претендираната сума за главница не е отхвърлена, на заявителя не се дължат от длъжника разноски по делото / арг. от Решение от 16.07.2020 г. на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19, Определение №65/12.01.2026 г. по ч.т.д. №2213/2025 г. на ВКС, II т.о., Определение №409/18.03.2026г. по в.ч.гр.д. №183/2026г. по описа на ОС-Стара Загора, Определение №335/05.03.2026 г. по в.ч.гр.д.№129/2026 г. по описа на ОССтара Загора/.

Въззивният законосъобразно. съд намира, че

3 разпореждането е правилно и

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изложените от районния съд мотиви, поради което на основание чл. 272 ГПК, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. чл. 279 ГПК препраща към тях. Но във връзка с наведените в частната жалба доводи в случая е необходимо да се добави следното:

Съгласно нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издава при представено извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. В това производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали представеният документ е формално редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно нормата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът е длъжен да провери дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител.

Съдът намира, че доколкото настоящите претенции се основават на договор, по силата на който заявителят /банка/ е предоставил кредит на физическо лице, в случая следва да намерят приложение правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. А видно от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, хипотезата, 4 в която договор за кредит съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че действителността на договора за потребителски кредит е обусловена от включването в неговото съдържание на подробна информация относно всички суми, които следва да бъдат взети предвид за определяне размера на ГПР.

Липсва обаче каквато и да било конкретна информация относно отделните компоненти на ГПР и начина на неговото формиране. Ето защо поради неспазване на императивното правило, уредено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

В този случай приложение следва да намери нормата на чл. 23 ЗПК, според която при обявяване недействителността на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия. Ето защо правилно районният съд е отхвърлил заявлението за сумите, представляващи договорна лихва и мораторна лихва.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Относно разноските в настоящото производство: Не са налице процесуални предпоставки за присъждане на разноски.

Относно обжалваемостта на настоящия съдебен акт: На основание чл.274 ал. 4 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване, т.к. съдебният акт, чиято отмяна се претендира, не попада в обхвата на касационния контрол с оглед цената на предявените искове.

Водим от горните мотиви, окръжният съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4056/11.06.2026г., постановено по ч.гр.д. № 1864/2026г. по описа на РС – К..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6