Решение № 266817 от 03.12.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. София, 03.12.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ при участието на секретаря Емилия

Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 3173 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 15.10.2020г., постановено по гр.д. № 31770/2019г. Софийски районен съд, ГО, 42 състав, е признато за установено по предявените от Д.Х.Т. и М.А.И. срещу „Р./Б./“ ЕАД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че ищците не дължат в качеството им на солидарни длъжници чрез принудително изпълнение на ответното дружество следните суми: 9 808, 19 лева главница по договор за банков кредит от 11.06.2007г.; 6 111, 73 лева лихва за забава за периода от 12.04.2013г. до 31.05.2019г.; 1 885, 43 лева редовна лихва за периода от 15.02.2011г. до 25.02.2013г.; 416, 84 лева лихва за периода от 15.10.2011г. до 31.05.2019г.; 242, 21 лева разноски и 492 лева юрисконсултско възнаграждение, поради настъпила погасителна давност.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Р./Б./“ ЕАД, в която се поддържа неправилност на изводите на първоинстанцинния съд поради допуснати нарушения на материалния закон. Оспорва се изводът на СРС, че от 24.04.2014г. до 04.06.2019г. не са били извършвани изпълнителни действия по образуваното изпълнително производство, прекъсващи давността. Счита, че в случая следва да намери приложение задължителното разяснение, дадено в ППВС № 3 от 18.11.1980г., съгласно което давност за вземането не тече по време на изпълнителното производство. Поддържа становище, че постановките на ТР № 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС следва да се прилагат от момента на приемането му и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. По тези съображения счита, че от датата на образуване на процесното изпълнително дело до 26.06.2015г. давност за процесните вземания не е текла. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – Д.Х.Т. и М.А.И., са подали отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Считат първоинстанционното решение за обосновано, като постановено в правилно приложение на материалния закон и съобразно ангажираните в производството доказателства. Поддържат становище, че в случая не намира приложение ППВС № 3/18.11.1980г., според което по време на изпълнителното производство давност не тече. Следвало да се съобразят новите разрешения на тези въпроси, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3 от 1980г. е обявено за изгубило сила и нито един съд няма правото да го прилага към настоящия момент.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са искове с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост чрез принудително изпълнение на парично вземане.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в случая процесните вземания се погасяват с изтичане на петгодишна давност, като давността е била прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело, в която се съдържа искане за определени изпълнителни способи. Последващи изпълнителни действия обаче не били извършвани, но са зачетени последиците от направените конкретни плащания на парични суми от ищцата Т. в периода до 24.04.2014г., които плащания съдът е ценил като признание на дължимост на заплатените суми по всеки конкретен паричен превод, но е приел, че нямат естеството да прекъснат давността за цялата претендирана парична сума. Отчитайки датата на последното плащане, както и изминалия период от време до предявяване на иска - на 04.06.2019г., който период е по-дълъг от пет години, съдът е приел, че исковата претенция по предявените отрицателни установителни искове е доказана по основание и размер и подлежи на уважаване изцяло. Доводите на ответника относно приложението на разрешенията, дадени в ППВС № 3/1980г., са приети за неоснователни. В мотивите е посочено, че според приетото Тълкувателно решение № 26.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността по време на изпълнителния процес се прекъсва само с действията по принудително изпълнение или действията, представляващи част от фактическия състав на съответния изпълнителен способ. Първоинстанционният съд е приел, че разбирането, че в изпълнителния процес давността се отчита считано от предприетите изпълнителни действия е застъпено и в съдебната практика на ВКС - решение по търг.дело № 400/2009 г. на ВКС, според което преценката дали е настъпила давност за вземането съдът извършва считано от последното действие по принудително изпълнение по време на изпълнителното дело. С оглед изложеното и предвид липсата на предприети и извършени изпълнителни действия в периода м.04.2014 г. до м.04.2019 г. предявените искове са били уважени.

С оглед фактическите твърдения в исковата молба съдът приема, че исковете имат правното си основание в нормата на чл. 439 от ГПК. Когато срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от длъжника, заповедта се стабилизира и макар да не формира сила на пресъдено нещо по спора, възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Поради това длъжникът в заповедното производство може да ползва от исковата защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на настъпили след издаване на заповедта за изпълнение факти.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /заповедното производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.

Предвид единственото поддържано във въззивното производство основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства:

От представения изпълнителен лист от 18.04.2013г. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадени по гр.д.

№ 16214/2013г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, се установява, че вземанията, предмет на първоинстанционното решение, представляват непогасена главница по договор за банков кредит, сключен между кредитополучателя Д.Х.Т. и съдлъжника М.А.И. и „Р./Б./“ ЕАД, договорна лихва, наказателна лихва /неустойка/ и съдебни разноски по заповедното производство. Изпълнителният лист е издаден срещу длъжниците, които са осъдени да заплатят процесните вземания в условията на пасивна солидарност. Страните по делото не спорят, че тези суми отразяват действително възникнали в тежест на ищеца парични задължения към ответното дружество.

На

29.04.2013г. по молба на кредитора било образувано изпълнително дело № 20138380403881 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район действие СГС, с предмет – принудително събиране на присъдените с издадения по гр.д. № 16214/2013г. по описа на СРС, ГО, 34 състав изпълнителен лист.

На

23.06.2013г. длъжницата Д.Х.Т. е получила чрез лице от домашните си /чрез П.Т.

– дъщеря/ покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнителното дело. Не се спори относно обстоятелството, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжницата не е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, поради което и на основание чл. 416 от ГПК следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 07.08.2013г. От посочената дата се счита, че давността е прекъсната /правилото е, че давността се прекъсва с изтичането на срока за възражение по чл. 414 от ГПК/ и е започнала да тече нова 5-годишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо.

Ищцата

М.А.И. е получила покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело лично на 22.05.2013г., поради което следва да се приеме, че издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение е влязла в сила при условията на чл. 416 от ГПК на 05.06.2013г. От посочената дата се счита, че давността е прекъсната /правилото е, че давността се прекъсва с изтичането на срока за възражение по чл. 414 от ГПК/ и е започнала да тече нова 5-годишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо.

По искане на взискателя на 08.05.2013г. е наложен запор върху вземанията на двете длъжници по банкови сметки, разкрити във всички лицензирани банки на територията на Р Б..

На

22.05.2013г. е постъпила молба от М.А.И., с която е поискано вдигане на наложения запор върху конкретна банкова сметка, *** изпълнителното дело месечни вноски в размер на по 50 лева. С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е вдигнал наложения запор върху банкова сметка, *** „П.Б.- Б.“ АД. По делото липсват данни за осъществени доброволни плащания от длъжницата.

На

17.06.2013г. по изпълнителното дело е постъпила молба от М.И. с искане за вдигане на наложения запор върху банкова сметка, ***, тъй като паричните средства по нея са с източник от детски надбавки. С разпореждане от същата дата органът по принудително изпълнител е вдигнал наложения запор върху посочената банкова сметка.

***.06.2013г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Д.Т., с която е заявила искане за доброволни месечни плащания в размер на по 50 лева. Видно от извършените отбелязвания върху издадения изпълнителен лист и съобразно неоспорените от ответника твърдения в исковата молба, длъжницата Т. е плащала доброволно по сметка на съдебния изпълнител в периода от м.07.2013г. до м.04.2014г. месечни вноски в размер на по 50 лева или общо сумата от 450 лева.

Върху изпълнителният лист е извършено отбелязване за извършен превод в полза на взискателя на 27.05.2013г. в размер на сумата от 185, 77 лева, която сума следва да се приеме, че е постъпила в резултат на плащане от третото задължено лице „П.Б.Б.“ АД по наложения запор върху банковата сметка на М.И.. Този извод следва от извършеното удостоверяване от банката върху полученото на 10.05.2013г. запорно съобщение, в което е посочено, че сумата по наложения запор е изплатен частично. По делото няма данни да са постъпвали плащания от други банки, в които са били наложени запори върху вземанията на двете длъжници.

На

08.05.2013г. е било изпратено запорно съобщение до „У.“ ООД в качеството му на работодател на М.И., с което е наложен запор върху вземанията на длъжницата от трудово възнаграждение. Върната по делото разписка за връчване на запорното съобщение съдържа информация от търговското дружество, че лицето не е служител на фирмата от 22.03.2013г.

С молба от 31.10.2015г. взискателят е поискал по изпълнителното дело да бъде присъединен нов изпълнителен лист за парично вземане срещу Д.Т.. Вземанията, предмет на издадения на 19.10.2015г. по гр.д. № 6957/2015г. по описа на СРС, ГО, 25 състав изпълнителен лист, не са предмет на предявения в настоящото производство иск, поради което съдът не следва да обсъжда предприетите за принудително изпълнение на това вземане изпълнителни действия.