Решение № 24 от 02.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000445 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивнa жалба от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София, представлявано от процесуалния представител ю.к. В. Т. и насрещна въззивна жалба от К. М.

Р., ЕГН **********, от гр. Варна, представляван от адв. А. Д. от АК-Варна, срещу решение № 269/25.06.2025г. постановено по т. д. № 100/2025г. по описа на Варненския окръжен съд.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 КЗ е осъдил „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на К. М. Р. сумата от 29 300 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 19.07.2023г. по вина на водача на л. а. „Тойота Версо“ рег. № ХХХХХХХХ, за което е налице влязло в сила споразумение по АНД 20253110200622 на ВРС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя – 14.08.2023г., до окончателното й изплащане. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил иска за горницата над присъдените 29 1

300 лв. до предявения размер от 58 600 лв., ведно с лихвата върху горницата от датата на увреждането 19.07.2023 г. до окончателното й изплащане; както и акцесорния иск за законна лихва върху присъдената главница от 29 300 лв. за периода от датата на увреждането - 19.07.2023г., до предявяване претенцията пред застрахователя – 14.08.2023 г., като неоснователна.

Въззивникът ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД обжалва решението в осъдителната му част, намирайки същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, както и на съдебната практика. Твърди се, че съдът не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, не е обсъдил всички доводи на страните, в т.ч. на възраженията на застрахователното дружество по основателността на претенциите в цялост. На първо място се поддържат оплакванията за липса на нужните предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите в претендираните от ищеца и уважените от съда размери. По отношение претърпените от ищеца неимуществени вреди и справедливият размер на дължимото обезщетение във въззивната жалба се съдържат съображения за прекомерност на присъдената от съда обезвреда при допуснато неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД. Възприетият за справедлив размер от 58 600 лв. се намира за несъответен на реално претърпените от ищеца болки и страдания. По отношение събраните по делото гласни доказателства намира, че съдът е приел същите безкритично и в противоречие с нормата на чл. 172 ГПК. Във въззивната жалба са визуализирани оплаквания досежно методите, използвани от вещото лице при изготвянето на допуснатата по делото СПЕ. В заключение оспорва извода на съда за тежкото психологично състояние на ищеца, като последица от ПТП.

Твърди, че ищецът е изложил неверни твърдения относно обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП, оспорвайки твърдението за пресичането му като пешеходец на обозначено за това място. В обобщение счита за недоказано ищецът да е претърпял травми, годни да обусловят болки и страдания за продължителен период от време, нито такива годни да обусловят описаните от него последици типични за много по – сериозни травми и продължително стресово преживяване, с което обосновава и неоснователността и недоказаността на исковата претенция. Поддържа се възражението за съпричиняване, доколкото пострадалия като участник в 2 движението (пешеходец) е допуснал множество нарушения на ЗДвП – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 113 и чл. 114 и др. ЗДвП. При все, че за процесното ПТП има влязло в сила одобрено споразумение по НОХД, се излагат съждения, че вината за настъпване на процесното ПТП е изключително на пострадалия ищец. Позовава се на изготвената по делото САТЕ, по която вещото лице е указало, че водачът на л.а. не е имал време за реакция. Счита приноса на ищеца за настъпване на процесното ПТП за съществен и в много по-голяма степен от възприетата от съда. Не се прави искане по доказателствата. Искането, с което въззивното застрахователно дружество сезира въззивната инстанция е за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част и отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от К. М. Р., ЕГН **********, от гр. Варна, представляван от адв. А. Д. от АК-Варна, с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения. Излага доводи за виновността на застрахования в ответното дружество водач, позовавайки се и на нормата на чл. 300 ГПК. Оспорва възраженията в жалбата за твърдяната от застрахователното дружество липса на продължително страдание, в т.ч. касателно степента на увреждането, излагайки подробни и обосновани доводи за продължително протекъл възстановителен период. Поддържат се твърденията за наличие на оплаквания и във физически, и психологически аспект, както и в начина на живот. Оплакванията, касателно изготвената по делото СПЕ, които сега застрахователното дружество излага във въззивната жалба, счита че са несвоевременно наведени, доколкото дружеството не е оспорило приемането по делото на експертното заключение. Оспорват се твърденията за извършено от пострадалия пешеходец пресичане на необозначено за това място, противопоставяйки се на обясненията на третото лице-помагач О. П., в т.ч. касателно механизма на ПТП с оглед неговата заинтересованост от изхода по делото, като излага и съображения относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Моли съда да остави жалбата от застрахователното дружество без уважение.

В срока за отговор е депозирана насрещна въззивна жалба от К. М. Р., ЕГН **********, от гр. Варна, представляван от адв. А. Д. от АК-Варна, 3 срещу решението в неговата отхвърлителна част касателно иска за обезвреда за разликата над присъдените 29 300 лв. до претендираните 58 600 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2023г. до окончателното й изплащане. В насрещната въззивна жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт в съответната му част. Излагат се подробни съображения за тежестта на получените травматични увреждания, за които се твърди, че са останали недооценени с оглед неправилното приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на събрания по делото писмен доказателствен материал, в т.ч. на САТЕ и на даденото в т. 4 от заключението експертно мнение, че л.а. е извършил забранена маневра. Противопоставя се на приемането за достоверни обясненията, дадени от третото лице-помагач О.

П., в т.ч. касателно механизма на ПТП с оглед неговата заинтересованост от изхода по делото, като излага и съображения относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Счита, че вината за настъпване на процесното ПТП е изключително и единствено на водача на л.а. О. П. като по същество оспорва приноса на пострадалия за настъпилото ПТП. В насрещната въззивна жалба се твърди, че пострадалият търпи и до момента неудобства от причинените му вследствие процесното ПТП увреждания, като се наблюдават ограничения в движенията. Не се правят искания по доказателствата. Моли съда да отмени решението в съответната му отхвърлителна част, като присъди допълнително обезвреда за неимуществени вреди от 29 300 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023г. до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по насрещната въззивна жалба страна ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, с който се излагат съображения за неоснователност на същата, препращайки към изложеното във въззивната жалба от застрахователното дружество, както и в отговора на исковата молба. Не се правят искания по доказателствата. В условията на евентуалност п р и невъзможност да ангажира процесуално представителство, застрахователят моли съда да разгледа делото в отсъствието на страната като при липса на процесуални предпоставки за отлагане разглеждането на делото, моли съда да даде ход на устните състезания в отсъствието на страната и да остави насрещната въззивна жалба без уважение, а депозираната от застрахователното дружество въззивна жалба да уважи изцяло, ведно с всички законови последици от това. Претендира 4 присъждане на разноски, съгласно изложения им в отговора списък по см. на чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение в случай, че претендираните разноски се явяват прекомерни по см. на решение на СЕС по дело С-438/2022.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция застрахователят не е участвал и не е взел становище по спора. Процесуалният представител на ищеца поддържа изложеното в своята въззивна жалба и депозирания отговор. Третото лице-помагач акцентира върху обстоятелството, че пострадалият не е пресичал на пешеходна пътека.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон Варненския апелативен съд възприема следната фактическа и правна обстановка:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС), съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК и съответстват на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Производството е допустимо с оглед изпълнената абсолютна процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ. Посредством въведените във въззивните жалби оплаквания, предмет на въззивно обжалване е решението в неговата цялост.

Пред настоящата инстанция не са спорни осъществения фактическа състав на функционалната отговорност на застрахователя, легитимацията на ищеца, настъпилото непозволено увреждане и връзката между настъпилите вреди и виновното поведение на застрахования при ответника деликвент.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Предметният обхват на въззивния контрол се свежда до въпроса за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди и наличието на принос на увредения за настъпване на вредата, съответно неговото процентно изражение.

Информация за релевантните факти, въведени в спора пред въззивния съд носят допуснатите пред първата инстанция експертизи (отнесени към приложението на чл. 52 ЗЗД и възражението за принос на пострадалия) и гласните доказателства събрани посредством разпита на свидетели (отнесени 5 към справедливия размер на обезвреда), които ще се ценят по правилата на чл.

172 ГПК. Настоящата въззивна инстанция съобразява липсата на забрана въз основа на показания на заинтересовани свидетели да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната /Решение № 50095 от 3.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1318/2022 г., II т. о., ТК/. Съдът цени подобна категория свидетелски показания с оглед на всички събрани по делото доказателства. По посочените съображения приема направеното в подобен смисъл възражения за неоснователни.

От влязлото в сила споразумение, одобрено по АНД № 622/2025г. по описа на ВРС, ценено според нормата на чл. 300 ГПК , се установява, че деликвентът е признат за виновен, че поради непредпазливост е извършил деяние по чл. 343 ал.1 т.“б“, пр.2 вр. чл. 342 ал.1 от НК, като в качеството си на водач на моторно превозно средство нарушава правилата на чл. 116 ЗДвП, вследствие на което са настъпили уврежданията на пострадалия ищец.