Решение № 339 от 17.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Велико Търново, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500283 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 14/08.01.2024г., постановено по гр.д. № 683/2023г. по описа на РС Горна Оряховица, спрямо жалбоподателя „С.“ АД като ответник е прието за установено, че дължи на ищцовото дружество „Д.“ ООД сумата от 18 276,00 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за СМР на обект „Укрепване на земен скат чрез доставка и монтаж на габиони в с.Малък Чифлик“ по фактура № 0000001215/08.03.2021 г. и фактура № 0000001355/20.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.01.2023 г. до окончателното й плащане, сумата от 2 156,04 лв. обезщетение за забава в плащането на 11 448,00 лв. по фактура № 0000001215/08.03.2021 г. в размер на законната лихва за периода от 09.03.2021 г. до 15.01.2023 г. и сумата от 741,60 лв. - обезщетение за забава в плащането на 6 828,00 лв. по фактура № 0000001355/20.12.2021 г. в размер на законната лихва за периода от 21.12.2021 г. до 15.01.2023 г., за които е издадена заповед № 63/18.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 114/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Ответникът е осъден да заплати на ищеца общо разноските в заповедното производство и в исковото производство.

Против решението е подадена въззивна жалба от ответника Д.“ ООД. за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Счита, че съдът е приел, че жалбоподателят не е възразил и дори е приел 1 свършената работа, пренебрегнал е доказателствата за недостатъците на СМР.

Счита, че жалбоподателят не дължи процесните суми, докато не бъдат отстранени тези недостатъци. По тези съображения счита, че исковете са били неоснователни. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските по делото.

От ответника по жалбата чрез пълномощник адв. С. Д. ВТАК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна. Развити са подробни съображения относно надлежно възникнало задължение за ответника за заплащане на монтираните габиони, които са изработени, доставени и монтиране без да има възражения от ответника. Счита ищецът за изправна страна по договора. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл. 269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е валидно и допустимо. Първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е постановено при надлежно упражнено право на иск - по ИМ, отговаряща на изискванията за редовност по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК и по процесуално допустим установителен иск При проверка за правилност по реда на чл. 269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Фактическата обстановка не е спорна между страните и е изяснена правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и изслушана СТЕ. Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

По реда на чл. 422 от ГПК е предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна „Д.“ ООД твърди от ответника „С.“ АД му било възложено изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Укрепване на земен скат чрез доставка и монтаж на габиони в с.Малък чифлик“, което той изпълнил. За договореното възнаграждение издал фактура № 2

0000001215/08.03.2021 г. за 11 448 лв. и фактура № 0000001355/20.12.2021 г. за 6 828 лв., или общо 18 276 лв., които не били заплатени. Счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на издаване на всяка от фактурите до 15.01.2023 г. – общо 2 897,64 лв. Твърди, че за процесните вземания е издадена заповед № 63/18.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 114/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, по която ответникът възразил.

Ответното дружество оспорва предявените искове с възражение, че ищецът не е изправна страна по договора, тъй като изпълнението на възложените СМР по укрепване на земен скат чрез доставка и монтаж на габиони, но твърди, че страдало от недостатъци, поради което работата не била приета. Изтъква, че недостатъците се изразяват в деформация на габионите и за това ищецът бил многократно информиран, но не ги отстранил, макар да му бил определен и срок за това. Счита, че докато ищецът е неизправна страна, ответникът не дължи плащане. Завила е, че желае отстраняване на недостатъците, ако това не бъде сторено - намаляване на цената със стойността на необходимото да отстраняването им в размер на 3 000 лв., при условията на евентуалност, ако недостатъците са неотстраними – претендира намаляване на цената със сумата, с която вещта му се е обезценила в размер на 3 000 лв.

Въз основа на обстоен анализ на установените правно - релевантни за спора факти и съвкупна преценка на събраните по делото писмени, гласни доказателства и изслушана СТЕ, първоинстанционният съд е достигнал до правилни, обосновани и законосъобразни правни изводи за процесуална допустимост и основателност на исковете, които въззивният съд споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Спори се по делото дали е налице приемане на изпълнението от страна на възложителя без възражения, като ответникът твърди, че не е приел работата, недостатъците на вещта са били известни на изпълнителя, поради което възложителят нямал задължението да го уведомява за тях по реда на чл. 264, ал.2, изр. последно от ЗЗД, а от своя ответникът бил своевременно упражнил правата си да иска отстраняване на недостатъците с писмено възражение и множество обаждания, както и с конклудентни действия – като не подписал протокол образец 19.

Ответникът неправилно се позовава на втората хипотеза на чл. 264, ал.2 от ЗЗД – скрити недостатъци, в който случай законът изисква уведомяване, освен ако ищецът не е знаел за недостатъците. Още с отговора на исковата молба възложителят-ответник твърди, че недостатъците са били явни и това е причина да не се подпише протокол Образец 19 и да се не извърши плащане.

Заключенията на СТЕ и другите доказателства по делото не установяват противното.

Твърденията на жалбоподателя, че няма приемане на работа, след като не е подписан от него протокол образец 19 или друг писмен документ не намират опора в закона. Съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме 3 извършената съгласно договора работа. Не се спори какво е възложено за изпълнение и че изпълнението е от същия вид и количество. Единствено при изпълнение с недостатъци, водещи до негодност на изработеното да служи за договорното или обичайното му предназначение възложителят може да откаже изпълнение, а такова в случая не се твърди и не се доказва. СТЕ е категорична, че 16 бр. деформирани габиона от всички поставени са на редове само с естетична функция и качеството им не влияе на възможността оградата да изпълнява функцията си, независимо от естетическите й проблеми.

Като не е изпълнил задължението за приемане на работата, без да има възложителят основание за това, той е изпаднал в забава по отношение на това си задължение и по отношение на явните недостатъци е следвало да упражни правата си да възрази за наличието на недостатъци в момента на предаване на работата - приключване монтажа на габионите в имота на жалбоподателя. Не се установи недостатъците да са скрити – изразяват се във видима липса на хоризонтална тел. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, становището, че възложителят може основателно да откаже да приеме работа с недостатъци не може да се сподели, защото това би направило разпоредбите на чл.264, ал.1 и ал.2 ЗЗД изключващи се взаимно. Не е без значение за приемането на работа и обстоятелството, че жалбоподателят е осчетоводил двете процесни фактури, по които не е платил и дори е ползвал данъчен кредит по тях, както ги е признал счетоводно като задължение към ищеца при годишното засичане на двете дружества.

По отношение на твърденията, че жалбоподателят е реализирал в срок правата си да възрази за недостатъци, представеното по делото писмено възражение /л. 17 от гр.д. 683/23г. на ГОРС/ е ел. писмо от ел. адрес на ответника до този на ищеца, съставено на 02.05.2023г., като няма данни дали е изпратено, още по-малко получено от ищеца. Работата според СТЕ е приключена със завършване на монтажа на габионите към 11.10.2020г. и 05.03.2021г., съответно за СМР по двете фактури. Дори да се приеме, че недостатъците са скрити, а възражението е достигнало до ищеца, това е станало съответно почти три или две години след извършване на СМР, а не се твърди да са се проявили скрити такива с уточняване момента на установяването им. Не се доказва твърдението за уведомяване на изпълнителя за тези недостатъци преди посоченото електронно писмо, а то е съставено повече от два месеца след образуване на настоящото гражданско дело.

Отделно от това единственото възражение в писмото е за липса на съпровождащи фактурите документи за приемане на извършеното, а самите недостатъци не са описани. Изречението, че за тях имало предходни уведомявания към ищеца, в писмо съставено от ответника не доказва наличието на такива изявления, тяхното съдържание, време на извършване и достигането им до ищеца. Очевидно е, че възраженията са обективирани едва след получаване на препис от исковата молба.

Предвид изложено правилно първоинстанционният съд е приел, че работата се счита приета без възражения съгласно презумпцията на чл.264, ал.3 ЗЗД и ответникът е загубил възможността да упражни правата си да иска 4 отстраняване, отбив от цената, разваляне на договора.

Като неизправна страна по договора, която не е заплатила договорено за изработката възнаграждение, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД за ответника е възникнало задължение да заплати възнаграждение за извършената работа, което правилно е признато от съда. Първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено изцяло.

Страната, която има право на разноски не претендира такива, поради което не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 14/08.01.2024г., постановено по гр.д. № 683/2023г. по описа на РС Горна Оряховица.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5