Решение № 7251 от 28.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………. гр. София, 28.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: председател:

АЛБЕНА БОТЕВА

ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ

СВИЛЕН СТАНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 10274 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5518/08.07.2019 г., подадена от длъжника „Д.Б.“ ЕООД срещу постановление, обективирано в сметка на дълга с изх. № 7048 от 28.06.2019 г. по изп.д. № 20198480400401 по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848 в регистъра на КЧСИ с район на действие СГС.

Жалбоподателят поддържа, че за едно и също задължение, спрямо него са предприети два способа за изпълнение – прихващане и принудително изпълнение. Счита, че ЧСИ е следвало да съобрази обратното действие на изявлението за прихващане и да укаже на взискателя, че молбата му за образуване на принудителното изпълнение е лишена от интерес («изобщо или за 89 % от главницата»), че изобщо не е трябвало да се образува изпълнително дело или поне не за пълния размер от 44 384.20 лева.

Жалбоподателят сочи, че след негова молба от

26.06.2019 г., ЧСИ му е възстановил сумата от 10 808.27 лева, като е задържал сумата от 6 550.66 лева. „Д.Б.“ ЕООД заявява, че не е съгласно и оспорва приетите от ЧСИ разходи, както следва: 1 272 лева – неолихвяема сума (други приети разходи), 126 лева - неолихвяема сума (начислени такси) и 584.64 лева – пропорционална такса.

Излага съображения, че обратното действие на прихващането води до недопустимост на принудителното изпълнение (изобщо или за прихваната част) от самото му начало, тъй като на основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД, дългът (или част от него) се счита погасен още преди образуването на принудителното изпълнение. В тази хипотеза, на основание чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. чл. 433, ал. 1, т 1 ГПК, разноските са за сметка на взискателя. Освен това, на длъжника не била връчена покана за доброволно изпълнение и ЧСИ не е заплатил лихвата върху неоснователно събраната сума. Сочи, че в обжалваната справка не е посочено основанието за начисляване на дължимите такси, а освен това, пропорционалната такса е била начислена и върху авансовата обикновена такса.

Жалбоподателят моли, да бъде отменено обжалваното постановление, обективирано в сметка на дълга с изх. № 7048/28.06.2019 г.

Взискателят по изпълнението „А.Г.“ ЕООД счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че твърденията на жалбоподателя са неверни, тъй като възражението за прихващане е било направено след образуването на изпълнителното дело, а поканата за доброволно изпълнение е била изпратена на адреса на длъжника, вписан в Търговския регистър. Сочи, че пропорционалната такса е била намалена от ЧСИ, съобразно размера на вземането, което се изпълнява.

В мотивите си, депозирани на основание чл.

436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага съображения, че жалбата е неоснователна, тъй като длъжникът дължи разноски по принудителното изпълнение, които са изчислени правилно.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производство по изпълнително дело № 20198480400401 на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от 14.05.2019 г. на „А.Г.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2019 г., издаден въз основа на решение № 246/29.01.2019 г. по гр.д. № 4885/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГС, 2 състав, с което „Д.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на „А.Г.“ ЕООД, сумата от 20 335.59 евро.

Към молбата е представен договор за правно обслужване от 13.05.2019 г. за образуване и водене на изпълнително производство за събиране на вземанията по изпълнителния лист от 23.04.2019 г., по който уговореното адвокатско възнаграждение е 1060 лева, без ДДС, или 1 272 лева с ДДС, което е било заплатено (видно от вносна бележка от).

След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ е извършил справка за имуществото на длъжника (на 16.05.2019 г. - в Регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ, на 14.05.2019 г. изискал е преписи от Агенцията по вписванията, на 22.05.2019 г. е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Ю.Б.“ АД (л. 36), на 21.05.2019 г. е наложил възбрана и е направил искане до АВП за вписването (л. 52).

По изп.дело е съставена сметка №

40967 (л. 23) за сумата от 120 лева (от които 20 % ДДС), включваща както следва: 20 лева – обикновено такса за образуване на изпълнителното дело (т. 1 от Тарифата), 5 лева – за справка за длъжника и неговото имуществото (т. 3 от Тарифата), 20 лева – за изготвяне и връчване на покана, призовка и др. (т. 5 от Тарифата), 15 лева – за налагане на запор (т. 9 от Тарифата), 15 лева – за искане до съдията по вписванията за вписване на възбрана (т. 10 от Тарифата), 25 лева - допълнителни разноси (т. 31 от Тарифата), или общо 100 лева - без ДДС, или общо 120 лева (с ДДС).

С вносна бележка, приложена на лист

28 от изп. дело, взискателят е внесъл по сметка на ЧСИ разноските по сметка № 40967.

На 21.05.2019 г., до „Д.Б.“ ЕООД, на адреса му на управление, е изпратена покана за доброволно изпълнение (л. 41 от изп.дело).

Видно от извършеното от връчителя отбелязване „По данни на портиер-охрана няма такава фирма в сградата“. ЧСИ е разпоредил да се залепи уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК, и след изтичане на срока за получаване на книжата е приел, че поканата за доброволно изпълнение се счита връчена на длъжника на основание чл.

50, ал. 2 и ал. 4 ГПК.

На 03.06.2019 г., ЧСИ Р.А. е получил запорно съобщение, с което ЧСИ с рег. № 844 е наложил запор върху вземанията на „А.Г.“ ЕООД по изпълнително дело №

20198480400401.

На 17.06.2019 г., „А.Г.“ ЕООД е депозирало молба по изп. дело №

20198480400401, с което е уведомил ЧСИ, че е направил изявление за прихващане на насрещни вземания на страните по изпълнителното дело.

Възражението за прихващане е приложено към молбата. С него „А.Г.“

ЕООД е заявило, че прихваща вземането си за главница в размер на 20 335.59 евро (принудително събирано по изпълнително дело № 20198480400401) с вземането на „Д.Б.“ ЕООД в размер на

18 000 евро (принудително събирано по изп.д. № 20198440400567), за което по изп.д., водено при ЧСИ Р.А. е получено запорно съобщение.

Видно от известие за доставяне (л.

62), възражението за прихващане е изпратено на 10.06.2019 г., поради което и съдът приема, че е получено от „Д.Б.“

ЕООД най-рано на 10.06.2019 г.

На 18.06.2019 г., съдебният изпълнител е съставил сметка на дълга.

С молба от 26.06.2019 г., „Д.Б.“ ЕООД е представило уведомлението за прихващане и е изложило възраженията си дрещу дължимостта на разноските в изпълнителното производство.

На 28.06.2019 г., ЧСИ Р.А. е постановила по сметка на длъжника да се възстанови сумата от 10 808.27 лева, представляваща разликата между събраната сума от 17 358.93 лева и дължимата сума от 6550.66 лева.

На 28.06.2019 г., съдебният изпълнител е съставил обжалваната в настоящото производство сметка на дълга с изх. № 7048, с която е приел, че длъжникът „Д.Б.“ ЕООД дължи общо сумата от 6550.66 лева, представляваща сбора от: сумата от 1 272 лева – неолихвяема сума (други приети разходи), сумата от 126 лева – неолихвяема сума (начислени такси), сумата от 4568.02 лева – по изпълнителния титул (2335.59 евро след прихващането) и сумата от 584.64 лева – пропорционална такса. В сметката е посочено също, че от постъпилата сума от 17 358.93 лева на длъжника е възстановена сумата от 10 808.27 лева.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Съдът намира жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, за допустима като насочена срещу акта на съдебния изпълнител, по повод възраженията на длъжника за дължимостта на разноските по изпълнителното дело, а именно срещу постановление от 28.06.2019 г., съдържанието на което постановление е обективирано в сметка на дълга с изх. № 7048 от 28.06.2019 г. Именно този акт е предмет на обжалване, поради което и жалбата, подадена срещу него в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК е допустима.

Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес по арг. на чл. 426 ал.1 от ГПК, защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. В този смисъл е и задължителната съдебна практика /определение 617/16.12.2013 г. по ч.гр.д. 6154/2013 г. на ВКС, І ГО/.

В случая, „А.Г.“ ЕООД е представило изпълнителния лист от 23.04.2012 г., поради което и на основание чл. 426, ал. 1 ГПК, ЧСИ Р.А. е била длъжна и е следвало да пристъпи към изпълнение, което несъмнено се обуславя от образуването на изпълнителното дело и което ЧСИ е направил.

Отговорността за разноски в гражданския процес е уредена в общите правила на Гражданския процесуален кодекс. Отговорността за разноските, направени в съдебното изпълнение, е предмет на специалната разпоредба на чл. 79 ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производството, както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Тази норма е специална и изброява случаите, в които длъжникът носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на принудителното изпълнение. От разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК следва, че разноските по изпълнението няма да са за сметка на длъжника, ако делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, поради плащане направено преди започване на изпълнителното производството.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи квитанция от пощенската станция, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В случая, нито се твърди, нито се установява, длъжникът да е платил преди образуване на изпълнителното производство, поради което и не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1 ГПК. Доводите на жалбоподателя в тази връзка са напълно неоснователни.

Паричните задължения могат да бъдат погасявани чрез множество способи, като чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК визира само един от тях – плащане. Цитираните разпоредби са императивни, поради което и не могат да се прилагат по аналогия – за други способи за погасяване на задълженията, какъвто е прихващането.

Поради това, разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е абсолютно неприложима в конкретния случай. Друг е въпросът, че не се твърди (респ. не се установява) самият жалбоподател да е направил възражение за прихващане (а също е пристъпил към принудително събиране на собственосто си вземане) От друга страна, както беше посочено, по силата на чл. 426, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител е не само овластен, но и задължен да пристъпи към изпълнение, и след като не са налице основания за прекратяване на изпълнението, действията на ЧСИ, по установяване и събиране на вземането, са изцяло правилни.

Не се установява и размерът на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело да е неправилно определен.

Съгласно ТР от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова.