Решение № 16 от 21.03.2024, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Административно наказателно дело 128/2023
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- Румен Атанасов Стойнов
Цитирани разпоредби
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 257, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20231880200128 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес : гр. С., ул. „...“ № , срещу Наказателно постановление № 554/17.12.2021 г. , издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ), с което на жалбоподателя са наложени две административни наказания „глоба“, всяка от тях в размер на 300 лева.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло. Същото се поддържа от защитника в открито съдебно заседание.
Административнонаказващият орган (АНО) – директор на Регионална Дирекция по горите София, в съпроводителното писмо, както и в открито съдебно заседание – чрез пълномощник, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление и са разпитани свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна :
Жалбоподателят е лице, вписано в публичния регистър за упражняване 1 на лесовъдска практика, което е видно от двата броя удостоверения приложени към делото. В това му качество и като представител на .... на 01.03.2021 г. му е издадено позволително за сеч № 0603825 за отдел № 209, подотдел „ш“, общинска горска територия, попадаща в землището на с. Бов, общ. Своге. Позволителното е издадено от съответното длъжностно лице в общинската администрация и в него е посочено, че дърветата са маркирани от Д. П., както и вида на разрешената сеч : „принудителна“. С позволителното е определена началната дата за провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището – 04.03.2021 г. Първият превозен билет е от 04.05.2021 г., което е видно от описа приложен към делото. За да допусне започването на сечта, П. е бил длъжен да се увери, че са спазени изискванията за отбелязване на дърветата, както и да уведоми РДГ, ако констатира, че те не са спазени. Посоченото жалбоподателят е трябвало да извърши до началото на сечта. На 24.06.2021 г. е извършена проверка на място от свидетеля В. Т.
М., заедно с И. Б. Б., двамата служители на .... Те констатирали, че за отдел № 209, подотдел „ш“ е издадено позволително за сеч № 0603825/01.03.2021 г. за извеждане на принудителна сеч с интензивност 80%, с очакван добив 300 плътни м3 дърва от дървесен вид бял бор, както и че е издаден Протокол за освидетелстване на сечище № 0593772/14.06.2021 г. с действително отсечено 85,8 м3 дърва, от които 52,2 м 3 от дървесен вид бял бор и 33,60 м 3 от дървесен вид черен бор, от които налично на временен склад 12 м3, от които 8 м3 от дървесен вид бял бор и 4 м 3 от дървесен вид черен бор. Служителите на ... установили още, че в подотдела не е извършвано маркиране на подлежащите за сеч дървета, че на временните складове, посочени в технологичния план няма наличие на дървесина, а същевременно в подотдела има налични около 100 пр. м 3 от дървесен вид бял бор, нарязани на секции с дължина 1 м. и че на площ около 3 декара е изведена сеч с интензивност 100 %. За горното служителите на ... съставили Констативен протокол Серия Р014 № 007578/24.06.2021 г. Въз основа на него свидетелят М. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 004133 от 02.07.2021 г. срещу жалбоподателя. В него е посочено, че П. не е изпълнил задълженията си да не допуска започване на сеч в случай, че не са спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, както и че преди започване на сеч не е уведомил РДГ София, че маркирането не отговаря на предвидената сеч. В издаденото на 17.12.2021 г. НП двете нарушения са описани по същия начин, като е отразено, че при направена проверка е установено, че в отдел 209, подотдел „ш“ не е извършвано маркиране на подлежащите за сеч дървета съгласно вида на сечта – принудителна, а същевременно сечта е започнала, което е видно от наличната отрязана дървесина в сечището и от издадените превозни билети за транспорт на дървесина. Следователно налице е първата предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Началото на сечта е посочено в позволителното, т.е. към тази дата са извършени и нарушенията. От датата на издаване на позволителното (01.03.2021 г. – понеделник) до началото на сечта (04.03.2021 г. – четвъртък) има период от време, за да може задълженото лице да осигури спазването на изискванията за отбелязване на дърветата при сеч, съответно в противен случай да не допуска на 04.03.2021 г. започването на сечта или да уведоми писмено 2 съответното РДГ, ако не извърши маркировката. Начинът по който е посочен периодът на извършване на нарушението в НП, включва в себе си цитираната дата (04.03.2021 г.), и фактически облагодетелства жалбоподателя, тъй като удължава срока до датата на първия превозен билет (04.05.2021 г.).
Нарушенията щяха да бъдат извършени дори и дървесината да не беше извозена, включително и ако дърветата не бяха отсечени, тъй като към датата на началото на сечта (04.03.2021 г.) е налице несъответствие с посоченото в Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, поради което жалбоподателят не е трябвало да допуска начало на сечта, съответно е следвало да уведоми РДГ. Не случайно в самото позволително се сочи, че дърветата са маркирани от жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на приетите писмени доказателства и показанията на свидетелите ..., единият от които на място, лично и непосредствено е установил административните нарушения и техния извършител. Показанията им са безпротиворечиви и логически издържани и не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство.
АУАН съдържа реквизитите посочени в чл. 42 ЗАНН и при съставянето му са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 41 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Д. П. се е запознал със съдържанието му и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му.
Не се е възползвал от предоставената му възможност. Издаденото на 17.12.2021 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН.
Същото е връчено редовно на П. на 29.12.2021 г., а жалбата е постъпила в РДГ на 07.01.2022 г., като към датата на връчване на НП действащо право е била редакцията на чл. 59, ал. 2 ЗАНН, обн. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г., предвиждаща възможност за обжалване на НП в 14-дневен срок от връчването му. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Въз основа на установеното по делото съдът счита, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в тях се потвърждават от събраните и относими доказателства. Реалното фактическо положение, което проверяващите са констатирали, е възпроизведено в показанията на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административните нарушения, за които е наказан. На първо място по делото се доказа с нужната категоричност, че не са били спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч и извършеното маркиране не е съответствало на посочения в позволителното вид сеч. Поради това за жалбоподателя са възникнали задълженията по чл. 12б, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии – да не допуска започване на сеч и да уведоми РДГ, съответно следва да се ангажира 3 отговорността му по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ за извършените от него две нарушения.
В НП и в АУАН не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички основни елементи от състава им са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдържащото се в тях описание на нарушенията е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията на деянията като административни нарушения по ЗГ. Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административните нарушения и фактите по тяхното извършване. Достатъчно подробни са описанията на нарушенията, мястото, където са извършени – землището на с. Бов, както и всички обстоятелствата, при които са извършени.
Ето защо, се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение е съставен въз основа на изрично посочения в него констативен протокол, който е официален документ – издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което е налице хипотезата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН. В АУАН е посочено, че П. не е изпълнил задълженията си да не допуска започване на сеч в случай, че не са спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, както и преди започване на сеч не е уведомил РДГ София, че маркирането не отговаря на предвидената сеч. Оттук следва, че в АУАН има ясно фактическо твърдение, че сеч е започнала при неспазване на изискванията за отбелязване на дърветата и с НП не се въвеждат нови фактически твърдения, по които жалбоподателят да не е могъл да се защитава в производството. Освен това разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което в случая е несъмнено. Както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска практика, като количеството отрязана дървесина е без значение. Наказанията се налагат за това, че е допуснато започване на сечта и не е уведомена РДГ.
Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона и всяко от нарушенията засяга важни обществени отношения предмет на регулиране от Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Размерът на наложените административни наказания „глоба“ е минималният, предвиден от закона, като според съда е правилно индивидуализиран за всяко едно от двете административни нарушения.
4
В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.
Наказващият орган, осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетентност, е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти законът е приложен правилно. С оглед гореизложеното съдът намира, че наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна нарушенията, за които е санкциониран административно. От субективна страна деянията са извършени виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел, че не е изпълнил задължението си да маркира дърветата и независимо от това е допуснал започване на сечта, съответно не е уведомил РДГ.