Решение № 152 от 02.03.2017, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 02.03.2017 г. Град Пазарджик

В И

М Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ХІІ граждански състав

На трети февруари, две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

СЕКРЕТАР: С.М.

Като разгледа докладваното от Районен съдия

Г.

Гражданско дело №3669 по описа за 2014 година.

Предявена е искова молба от П.Х.Т.,

ЕГН-********** *** против В.И.Г., ЕГН-********** ***, с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД.

В подадената искова молба от П.Х.Т., ЕГН **********,***, срещу В.И.Г.,***, се излагат обстоятелства, че ищецът през 2009г. завел гражданско дело против А.А.В., Н.А.Т., Л.И.М. и Л.В.Т. по чл. 19, ал.3 от ЗЗД с искане да бъде обявен за окончателен сключен на 10.03.2007г. предварителен договор между П.Т. и М. Ал. Т.. Твърди се, че А.В. и Н.Т. ангажирали като пълномощник по делото, което е с № 3097/2009г по описа на РС Пазарджик, ответникът в това производство адв. В.Г.. Твърди се, че адвокат Г., в качеството си на пълномощник по горецитираното дело, изготвил лично и подал отговор, в който разгласил неверни клеветнически твърдения по адрес на ищеца, които уронвали честта и достойнството му на гражданин и дори му приписвали престъпления, както и разгласил обидни квалификации. Твърди ищецът, че ответникът го наричал „хищник” и подробно е описал какво значи думата съгласно тълковните речници, която обида ответникът му причинил неимуществени вреди, които той оценява на 1000.00 лева. На второ място ответникът заявил, че П.Т. казал, че всички адвокати, прокурори и съдии са му, приятели и че ответниците не могат да го осъдят. Заявява, че това категорично не било вярно и, че с това си деяние ответникът му е причинил неимуществени вреди, които оценява на 1000.00 лева. Заявява, че в т.ІІ от отговора ответникът бил изложил твърдение, че ищеца Т. бил написал сам процесния предварителен договор с цел изнудване на наследниците на М. Т.. Твърди се, че това категорично не било вярно, тъй като договорът бил подписан доброволно и лично от М. Т. и че завеждането на това дело в никакъв случай не би могло да се квалифицира като изнудване.

Твърди, че с това си деяние ответникът му бил причинил неимуществени вреди, които той оценява на 2000.00 лева и които конкретно се изразявали в причинени морални болки и страдания.

Ищецът твърди, че ответникът бил заявил, че подписа на М. Т. бил имитиран от ищеца в предварителния договор сключен между тях двамата и, че това не отговаряло на истината. Ответникът знаел, че по негово искане били правени графологична експертиза по прок. пр. 2693/2007г. по описа на РП Пазарджик. От експертизите било видно, че подписът бил положен от М. Т.. С това си деяние ответникът му причинил неимуществени вреди които ищецът оценява на 2000.00 лева и които конкретно се изразявали в причинени морални болки и страдания.

Твърди ищецът, че посочените обстоятелства в исковата молба и разпространени от ответника Г. били неистински и позорни , с някои от тях му се приписвали и престъпления. Това накърнявало честта, достойнството и доброто му име в обществото, както и , че са разпространявани по начин / в отговор/ даващ възможност те да станат достояние на по-широк кръг от хора.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение с което да осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинете му неимуществени вреди с общ размер 6000.00 лева ведно със законната лихва,считано от 28.11.2014г. След оставяне на исковата молба „БД“ с уточняваща молба от 25.05.2015г. е оформен петитум за мораторна лихва върху сумата от 6000 лева в размер на 3081.38 лева за периода от 30.11.2009г. до 28.11.2014г. Претендират се и направените съдебно деловодни разноски. Представени са писмени доказателства. Моли се да бъде изискана и приложена като писмено доказателство пр.пр. № 2693/2007г. по описа на РП Пазарджик.

В едномесечният срок за отговор ответникът, чрез адв. М.В. от САК е депозирал писмен отговор, като заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни по основание и по размер. Заявява, че ответникът в лично качество не е извършил описаните в исковата молба фактически действия, вследствие на които ищецът твърди, че са му причинени неимуществени вреди. Приложеният писмен отговор към исковата молба бил подаден от него по гр.д. №3097/ 2009г. по описа на РС Пазарджик в качеството му на процесуален представител на ответниците А.В. и Н.Т. и като такъв той бил направил изявления от името на доверителите си.

Заявява също, че използваните от ищеца думи и изрази, които същият твърди, че са обиди и клевети били извадени от контекста на изложението. Думата „хищник” била използвана метафорично, за да характеризира едно лице, което периодично извършва действия, изразяващи се в „обгрижване” на възрастни хора, чийто потенциален наследник би могъл да стане самият Т..

Моли се на основание чл. 183 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи оригинала на всички представени към исковата молба писмени доказателства, а в случай , че не ги представи същите да бъдат изключени като доказателства по делото. Оспорват като писмено доказателство Постановление вх. № 729/2008г. на ОП гр. Пазарджик.

Претендират направените по делото разноски.

В проведеното на 03.02.2017г. открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск съгласно молба вх.№2879/31.01.2017г. на ищеца Т., като същият следва да се счита предявен за сумата от 8000.00 лв.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетите по делото доказателства се установява, че през 2009г. ищецът П.Х.Т., ЕГН-********** ***, завел гражданско дело против А.А.В., Н.А.Т., Л.И.М. и Л.В.Т. с правно основание чл.

19, ал.3 от ЗЗД с искане да бъде обявен за окончателен сключения на 10.03.2007г. предварителен договор между П.Т. и М. Ал. Т..

Предвид подадената от ищеца искова молба, било образувано гр.дело №3097/2009г. по описа на РС-Пазарджик. Ответниците по посоченото гражданско дело ангажирали ответника в настоящото производство - В.И.Г., ЕГН-********** ***, тъй като същият е адвокат от САК. В качеството си на пълномощник на А.А.В. и Н.А.Т., отв.Г. изготвил Отговор на искова молба вх.№7947 от 30.11.2009г. по гр.дело №3097/2009г. по описа на РС-Пазарджик.

Видно от приложеният по делото препис от Отговор на искова молба вх.№7947 от 30.11.2009г. по гр.дело №3097/2009г. по описа на РС-Пазарджик, в посоченият документ Г. твърди,че „през пролетта на 2007г. съседи са предупредили А.В.,че около бабата се е завъртял местния хищник Т.“. В процесният отговор на исковата молба се твърди, че „П.Т. се е обаждал по телефона и е предупреждавал А.,че няма как да спечели в Пазарджик, тъй като всички адвокати, прокурори и съдии са му приятели, те нямат пари да го осъдят“. Съгласно изложеното от ответникът Г. в писмения отговор, „подписът на баба М., като инициали, е имитиран от П.Т.“. С депозирания отговор се оспорва истинността и на представеното по делото пълномощно.

От изисканата и приложена по делото справка от ОП-Пазарджик е видно,че срещу П.Х.Т., ЕГН-********** *** има образувани преписки, както следва: преписка №2513/2011г. по описа на

ОП-Пазарджик – приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.02.2012г.; преписка вх.№480/2008г. на РП-Пазарджик, ДП №236/2008г. по описа на РУП-Пазарджик, приключила с обвинителен акт; преписка вх.№3714/2008г. по описа на РП-Пазарджик, приключила с постановление от 11.10.2010г. за отказ да се образува досъдебно производство; преписка №266/2006г. на РП-Пазарджик, ДП №104/2004г. по описа на ОСлО при ОП-Пазарджик, приключила с постановление от 15.04.2009г. за прекратяване на наказателното производство; преписка №2693/2007г. на РП-Пазарджик, ДП №254/2007г. по описа на ОД на МВР-Пазарджик, приключила с постановление от 14.05.2008г. за прекратяване на наказателното производство; преписка вх.№203/2011г. на РП-Пазарджик, приключена с постановление от 21.02.2011г. за обединяване към преписка №742/1995г- на РП-Пазарджик /прекратена на 22.12.20014г./; преписка №1678/2011г. на РП-Пазарджик, приключена с постановление от 28.10.2011г. за изпращане по компетентност; преписка вх.№2226/2011г. на РП-Пазарджик, ДП №335/2011г. по описа на РУП-Септември- по което е била постановена оправдателна присъда №48/2014г.; преписка №1095/2014г. на РП-Пазарджик, приключена с постановление от 24.01.2015г. за отказ да се образува досъдебно производство.

От приложената към настоящето дело прокурорска преписка №3714/2008г. по описа на РП-Пазарджик е видно, че преписката е била образувана по жалба на А.В. срещу П.Т. за евентуално извършено престъпление от общ характер. След извършена проверка от прокуратурата се е установило,че Т. е владеел процесният имот на основание предварителен договор, като не е налице извършено престъпление „самоуправство“ от страна на Т..***.10.2010г. е било постановен отказ да се образува досъдебно производство. Това постановление на РП-Пазарджик е било потвърдено и от ОП-Пазарджик- с постановление от 20.04.2011г.

От приложеното към настоящето дело досъдебно производство №254/2007г. по описа на ОДП –Пазарджик, преписка №2693/2007г. по описа на РП-Пазарджик , е видно, че наказателното производство по цитираното досъдебно производство, водено срещу П.Т. е било прекратено с постановление на РП-Пазарджик от 14.05.2008г., като съгласно обстоятелствената част на постановлението, двете завещания на името на М. Т.- съответно на 11.05.2007г. и 15.05.2007г. представляват частни документи, но същите не са неистински, тъй като и двете завещания са били подписани от лицето, сочено като техен автор, а именно М. М. Т.. Видно от изготвените в хода на разследването съдебно-графологични експертизи, ръкописните текстове в саморъчните завещания , съставени от името на М. Т., са положени от П.Т., а подписите за „завещател“ под същите тези завещания са положени от М. Т.. Постановлението на РП-Пазарджик от 14.05.2008г., с което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство №254/2007г. по описа на ОДП –Пазарджик, е било потвърдено с постановление на ОП-гр.Пазарджик от 10.05.2010г.

Видно от заключението на извършената по Гражданско дело №3669/2014 година съдебно- почеркова експертиза, поради ниският темп на изпълнение, елементарната и лесна за възпроизвеждане графика и липсата на индивидуални и устойчиво проявени движения, съвпадащите и различаващите се признаци са с незначителна идентификационна стойност , срещат се в почерка на много лица и не могат да образуват необходимата за еднозначно заключение , съвкупност от съвпадащи или различаващи се признаци. Изследваните подписи са копия на подписи, които е възможно да са изпълнени както от М. Т., така и от П.Т., а и от други лица със средна и по-висока степен на обработеност на писмено-двигателния навик. Подписът, положен от името на М. Т. в опис банкноти не е изпълнен от М.Т..

Видно от Протокол №12/17 за извършено допълнително изследване към съдебно-почерковата експертиза, същата не може да изключи напълно вероятността подписът да е изпълнен от М. Т. и забавения темп, спиранията и прекъсванията на движенията да са резултат от усилията на Т. да преодолее писмено-двигателните смущения и да изпълни правилно собствения си подпис. Подписът, положен от името на М. Т. в опис банкноти /приети по делото и приложени от ищеца на 03.06.2016г./ не е изпълнен от М. Т..

Видно от показанията на св.П. К.,

Т. изживял голям стрес във връзка със законно придобит от него имот, който бил собственост на М. Т.. Поведението на Т. било неадекватно и той се почувствал обиден от изложеното в писмения отговор на исковата молба. Според К., Т. бил полагал грижи за М. Т. и действията му не били в противовес на закона, както се твърдяло в процесния отговор, в който имало обидни квалификации и клеветнически твърдения по отношение на Т..

Видно от показанията на св.Т.

/съпруга на ищеца/ се установява, че след като е прочел процесният отговор на исковата молба, изготвен от ответника Г., Т. бил разстроен и съкрушен, тъй като му били преписани обиди и престъпления, каквито той не бил извършвал. След инцидента Т. се променил, престанал да излиза навън с приятели, станал доста подтиснат и това, което бил прочел му подействало депресиращо. Т. посочва, че съпругът й се обидил от сравнението, използвано от Г. с „хищник“ Т. се почувствал засегнат от обстоятелството,че съгласно изложеното в отговора на исковата молба, се сближавал със стари хора ,за да им присвои имуществото, което не отговаряло на истината. Т. изпитвал срам от написаното по негов адрес в отговора на исковата молба и се опасявал,че написаното може да стане достояние на приятелите и познатите му, тъй като не отговаряло на истината.