Решение № 4535 от 14.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4535 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110157593 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 10а ЗПК.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба по реда на чл.

422 ГПК от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу А. С. М. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 27037/2023 г. по описа на СРС.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено по отношение на ответника А. С. М., че дължи на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 17.07.2019 г. по ч.гр.д. 27037/2023 г. по описа на СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1076,50 лв., представляваща главница по договор за банков кредит №: 000LD-R-005427/13.12.2010 г., ведно със законна лихва за период от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 693,68 лв., представляваща договорна лихва за период от 10.03.2013 г. до 10.12.2020 г. ; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1447,91 лв., мораторна лихва за периода от 10.03.2013 г. до 17.05.2023 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 10а ЗПК за сумата от 60,00 лв., представляваща такса разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че вземането - предмет на делото, произтича от сключен между банката и С М., починал на 14.02.2013 г., в качеството му на кредитополучател договор за банков кредит № 000LD-R005427/13/12/2010 г., съгласно който Банката предоставила на кредитополучателя, като 1 последният усвоил банков кредит в размер на 1220 лева (хиляда двеста и двадесет лева), с краен срок за погасяване: 10.12.2020 г. Сочи се, че договорът за кредит бил сключен при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, като с подписването му кредитополучателят декларирал, че са му предоставени Общите условия на Банката за кредити на физически лица, че е запознат с тях и приема прилагането им при уреждане на отношенията между страните във връзка със сключването и изпълнението на договора. Твърди се, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на 15.12.2010 г. по сметка, открита на името на кредитополучателя. Между страните било уговорено и заплащането на годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 5 (пет) пункта, като към датата на сключване на договора БЛП на Банката за лева бил в размер на 8.7907 % годишно. В т. 5 от договора за кредит било отразено, че ГПР към датата на сключване на договора е 16.54 %. Твърди се, че общата сума, дължима от кредитополучателя към момента на заповедното производство, е в размер на 2332,45 лева.

Кредитополучателят извършвал погасяване на дължими суми по кредита до 10.03.2013 г., като считано от тогава е в просрочение в погасяването на вноските по погасителния план. Неплатени останали 94 вноски за главница в общ размер от 1076,50 лева и 94 вноски за лихва в общ размер от 693,68 лева. Сочи се, че кредитът е с настъпил падеж на 10.12.2020 г. съгласно Раздел I, т. 3 от договора.

Твърди се, че ответникът А. С. М. е единствен законен наследник на кредитополучателя, като същият е приел наследството на своя наследодател. На длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, като в предоставения 7дневен срок задължението не било погасено.

Твърди се, че след образувано на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. дело № 27037/2023 г. по описа на СРС, процесните задължения са погасени в пълен размер.

Моли съда да установи дължимостта на вземанията така, както са претендирани в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът в законоустановения срок подава отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. На първо място прави възражение за нищожност на процесния договор поради факта, че не е установен механизмът за изчисляване на ГПР, като е посочен единствено неговият размер от 16,54 %. Счита, че в случая е налице неяснота какво включва ГПР, което съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо счита, че нищожният договор не е породил действие, поради което кредитополучателят е получил сумата без основание. Поради факта, че сумата по договора е получена без основание от наследодателя на ответника преди повече от 10 години, то намира, че вземането за връщането й е погасено поради изтекъл давностен срок. Алтернативно, дори да се приеме, че договорът не е недействителен, сочи, че с оглед анюитетния характер на вноските, то вземането отново се явява погасено поради изтекъл давностен срок с оглед на факта, че давността за всяка вноска тече от момента, в който същата е станала изискуема. По отношение на претендираните лихви счита, че същите се погасяват с изтичането на краткия, 3-годишен давностен срок, считано от датата на падеж на всяка вноска. Възразява и срещу претенцията на ищеца за сторени разходи за връчване на поканата за доброволно изпълнение. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 10а ЗПК:

2

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и наследодателя на ответника е възникнало облигационно отношение по договор за банков кредит № 000LD-R005427/13/12/2010 г., изпълнение на задълженията на кредитодателя по него, по силата на който договор за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане на възнаградителна лихва и допълнително сторени такса разходи в претендираните размери.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.

С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в определение от 05.01.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 22.02.2024 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че страни по процесния договор за потребителски кредит са ищецът и наследодателят на ответника; че кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави сумата по кредита; че към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасените суми от страна на ответника са се равнявали на посочения от заявителя размер.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани.

Тези факти се установяват и от приетите по делото доказателства. От приетия по делото договор за банков кредит № 000LD-R-005427/13.12.2010 г. е видно, че страни по него са „Първа инвестиционна банка“ АД, от една страна, и С., от друга страна, за което лице не е спорно, че е наследодател на ответника. По силата на сключения договор банката предоставила на кредитополучателя сумата от 1220 лева, като крайният срок за издължаване бил уговорен на 10.12.2020 г. Било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката в лева, увеличен с надбавка от 5 пункта, като към датата на сключване на договора лихвата възлизала на 8,7907 % годишно. Към датата на сключване на сключване на договора, ГПР бил в размер на 16,54 %, като общата дължима сума от кредитополучателя възлизала на 2332,45 лева. Към договора е приложен погасителен план, от който се установява, че погасяването на кредита следвало да се извърши за срок от 10 години, със 120 вноски, първата от които на 15.12.2010 г. и последна на 10.11.2020 г.

На 03.04.2022 г. на ответника е връчена покана за изпълнение на дължимите суми чрез ЧСИ Стоян Якимов, което се установява от попълнената разписка към приетата по делото покана. За изготвянето и връчването на поканата в полза на съдебния изпълнител е заплатена сумата от 60 лева, за което е издадена фактура от 04.04.2022 г.

Основните спорни въпроси между страните касаят налице ли са неравноправни клаузи в договора във връзка с уговорения ГПР, както и погасени ли са задълженията поради изтекъл давностен срок.

По възражението на ответника за нищожност на процесния договор:

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е напр. Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно, по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, 3 нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда, без от страните да е наведен такъв довод.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на договора от 13.12.2010 г. е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което се налага извод, че е за потребителски нужди, поради което и същият има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, в отношенията, възникнали между Стоян Янков М. и банката по силата на процесния договор за банков кредит, кредитополучателят, респ. неговият наследник, се ползва от защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на потребителите. Съгласно разпоредбите на посочения нормативен акт, неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Ответникът счита, че процесният договор за банков кредит е нищожен поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Съгласно тази разпоредба договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор е посочен ГПР с размер от 16,54 %, както и общата дължима сума от 2332,45 лева. По делото не е представен друг документ, представляващ част от облигационното правоотношение, в който да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /напр. стандартен европейски формуляр, общи условия и т.н./. Ето защо, съдът намира, че сключеният договор за банков кредит № 000LD-R-005427/13/12/2010 г. е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, тъй като в него са включени всички разходи на кредитната институция по отпускането и управлението му, както и възнаградителната лихва, което налага в договора относно ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, за да не бъде той поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Изискването за посочване в договора на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение, докато в случая само е посочено, че ГПР е в размер на 16,54 %, без да е описано кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. При общо дължима сума от 2332,45 лв., при предоставен кредит от 1220 лв., ГПР се явява в размер на 47,69 %, което налага извод, че същият надхвърля значително посочения в договора процент и води до недействителност на клаузата на т. 5 от договора, респективно - води до недействителност на договора, тъй като не съответства на посочения размер от 16,54 4