Решение № 114 от 21.03.2014, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 21.03.2014г. гр. Асеновград

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.

КАРАДЖОВА секретар

Й.А. като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 2389 по описа за 2012г. и като обсъди:

Иск с правно основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК.

Ищците твърдят, че заедно с ответниците притежават общо правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот №*** по кадастралната карта на гр.

Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Трети март“ №9, площ: 218 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:

2105, кв. 184, парцел ІІ-2105, при съседи: №***, №***, №***, №***, №***, както и на построената в него сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта на град Асеновград, със застроена площ 194 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за търговия, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. Съсобствеността е възникнала след като имотът е реституиран на наследници на Хажди Янко Аргиров Самаров, а впоследствие ищците купили общо 9/28 идеални части от поземления имот и 3/12 идеални части от сградата в него. Л.Д. и А.Д. също притежават 3/14 идеални части от поземления имот и 1/6 идеална част от сградата в него в режим на СИО на основание покупко-продажба, а ответниците Й.Б., С.Б. и М.Б. – по дарение. Тъй като не могат да го поделят доброволно, молят да бъде постановено решение, с което да бъде допусната съдебна делба, а след това същата да бъде извършена.

Ответниците Ю.К.К.,

Л.К.Д., А.Д.Д. и Й.Х.Б. оспорват предявения иск, като твърдят, че сделката, на основание на която ищците са придобили правата си, е недействителна на основание чл. 76 от ЗН, тъй като се касае до разпореждане от сънаследник с отделни наследствени предмети. Възразява също така, че е недействителна като сключена във вреда на упълномощителя в резултат на сговаряне между пълномощника и купувачите – ищци. Поради това договорът между тях не е породил правни последици, защото е нищожен поради противоречие на добрите нрави. Оспорват нотариални актове №161/2012г.и 175/2012г. Възразяват, че придобивният способ за сградата е различен, тъй като е била предмет на придобивна сделка.

Ответниците В.П.П.,

Д.К.И., Е.К.И., Н.Г.К., С.М.Б. и М.М.Б. не вземат становище по предявения иск.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

С решение А-218 от 12,05,1992г. на

Кмета на Община Асеновград е отменено отчуждаването на имот пл.№3535 кв. 27 – празно дворно място, отчуждено за „озеленяване“ по предходен план на гр.

Асеновград. Основанието за постановяване на административния акт е чл. 2 от ЗВСВНОИИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като мероприятието фактически не е започнало. Влизането в сила, съгласно чл.6, ал.1 е от момента на възстановяване на полученото от държавата обезщетение. В настоящия случай липсва възражение, съответно и спор между страните, че това е направено. Поради това не е необходимо пълно доказване на този факт, а косвени доказателства са нотариални актове №196, том VІІ, дело №3137/1996г., №63, том VІ, дело №3090/1997г. и 64, том VІ, дело №3091/1997г. и по-точно документите, въз основа на които са съставени.

Те са издадени след обстоятелствена проверка и не са оспорени в настоящото производство относно крайния извод, направен от нотариуса. Ответниците са оспорили само основанията, посочени в първия от тях – наследство, покупка и давност, които били взаимноизключващи се. Доколкото се касае до дворно място и магазин и доколкото възразилите съделители твърдят, че са придобити на различни основания, то съдът намира, че документът съдържа противоречие. Ето защо и предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС, правният извод на нотариуса за съществуване на правото на собственост се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. В същото време останалите страни по делото не са доказали свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, нито са опровергали фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. Следователно легитимиращото действие на акта не е отпаднало.

По изложените съображения следва да се приеме, че към момента на съставянето му Верка Манолова И., Веселинка Д.Д. и Анка Тодорова П., като наследници на Хаджи Янко Самаров, са притежавали по 3/14 идеални части от дворното място, а Анка К.

Самарова – 5/42 идеални части от дворното място. По същите съображения Ю.К.К. и Л.К.Д. са притежавали по 5/42 идеални части от дворното място.

Различно е положението по отношение на правото на собственост на сградата, намираща се в него. Видно от представеното решение, отчужденото дворно място е било празно. Очевидно след това в него е монтиран павилион – подвижна сглобяема конструкция, заемаща цялата му площ. За уреждане на отношенията, възникнали в тази връзка между наследниците на Х. Янко Самаров и ОФ „Асеновец“, е сключено споразумение от 18,09,1992г. По силата на същото Верка Манолова И., Веселинка Д.Д. и Анка Тодорова П., Анка К. Самарова, Ю.К.К. и Л.К.Д. са се задължили да заплатят стойността на подобрението в недвижимия имот – павилион, подвижна сглобяема конструкция. В него не е предвидено задължение на насрещната страна да прехвърли правото на собственост върху вещта, поради което в случая безспорно не става дума за покупко-продажба. С оглед на това не може да се направи и извод, че страните са уговорили идеални части, при които да придобият същото или пък че при липса на изрична уговорка, дяловете им са равни – по 1/6 идеална част. Действително в случая липсват категорични доказателства какво точно представлява заплатената сума – дали е стойността на направените подобрения или обезщетение по чл. 97 от ЗС за присъединяване на чужда вещ към главна вещ. И в двата случая обаче, правото на собственост върху павилиона е било придобито от собствениците на земята в съответната идеална част, която са имали от нея. По тези съображения настоящият състав счита, че изводът на нотариуса в горните нотариални актове е неверен само относно обема на правата в съсобствеността върху „магазина“.

Съществено значение в случая има и обстоятелството, че към настоящия момент сградата се различава съществено и представлява временен строеж в парцел за озеленяване, което се установява от заключението на вещото лице. Тя е била изградена през 1977г. като метален павилион, подвижна сглобяема конструкция, но в момента не е преместваем обект. Същата е допусната и изградена на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. От разпита на вещото лице в съдебно заседание на 11,12,2013г. се установява, че тя е загубила първоначалната си характеристика и не е преместваема конструкция, тъй като не може лесно и бързо да бъде изместена. От това следва, че е трайно прикрепена към земята и представлява недвижима вещ по смисъла на чл. 110 от ЗС. Ето защо възражението, че става дума за движима вещ е неоснователно. Неоснователни са и доводите, че принадлежи на различни лица, от тези които притежават правото на собственост върху дворното място. Съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не е установено друго. В настоящия случай липсват доказателства, които да оборят тази презумпция. Дори да се споделят доводите, че първоначално павилионът е бил движима вещ, закупена от част от съделителите при равни дялове, то с преработване на същата и с превръщането й в недвижима вещ и по приращение, правото на собственост върху нея е придобито от собствениците на земята в съответните части. За да се стигне до различни дялове, е необходима изрично съгласие на съсобствениците, оформено в – нотариален акт или договор с нотариална заверка на подписите, а такива липсват. По изложените съображения правото на собственост върху сграда с идентификатор №*** принадлежи на същите лица, на които принадлежи поземления имот и при същите идеални части.

Ето защо, за да се определят кои от страните са съсобственици и какви са техните права, следва да се разгледа придобиването и прехвърлянето на идеални части от поземления имот. Между страните не е спорна идентичността на имотите, посочени в нотариалните актове, и поземлен имот №*** по КК на гр. Асеновград.

Към момента на съставяне на нотариални актове №196, том VІІ, дело

№3137/1996г., №63, том VІ, дело №3090/1997г. и 64, том VІ, дело №3091/1997г. наследниците по закон на Хаджи Янко Аргиров Самаров, видно от представеното удостоверение за това, са - Анка К. Самарова, Л.К.Д., Ю.К.К., Верка Манолова И., Веселинка Д.Д. и Анка Тодорова П..

Анка К.

Самарова е дарила на синовете си Й.Х.Б. и М.Х.Б. 5/42 идеални части от правото на собственост върху парцел ІІ-2105 в кв. 184 по плана на гр. Асеновград, като сделката е оформена с нотариален акт №135/1997г. Придобитите права М.Х.Б. е прехвърлил чрез дарение на съделителите С.М.Б. и М.М.Б. ½ от 5/42 идеални части от горния парцел (нотариален акт №31/2010г.) и те са придобили на това основание по 5/168 идеални части от поземления имот.

С нотариален акт №167, том І, дело №163/2012г. Веселинка Д.Д. е продала на Л.К.Д. и съпруга й А.Д.Д. 3/14 идеални части от правото на собственост върху поземления имот, които са станали съпружеска имуществена общност.

Верка Манолова И. е починала на 04,10,2004г. (удостоверение на лист 12 и нейните права са преминали при равни дялове към децата й Е.К.И. и Д.К.И., или те са получили по 3/28 от правото на собственост върху поземления имот. След смъртта на Анка Тодорова Петкова (удостоверение на лист 14) притежаваните от нея 3/14 идеални части от правото на собственост са наследени от В.П.П.. Тя и Е.И. са продали притежаваните от тях идеални части от 3/28 и 3/14 на Р.П. през време на брака й с В.П., като сделките са извършени с нотариален акт 17/2012г. и нотариален акт 132/2012г. Поради това в режим на съпружеска имуществена общност те са придобили общо 9/28 идеални части от поземления имот.

Въпреки че с протоколно определение от 03,04,2013г. е открито производство по оспорване на истинността им, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос на две основания. На първо място страната не е оспорила тяхната автентичност, нито материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване. Ето защо оспорването им не е такова по смисъла на чл. 193 от ГПК. На второ място то не е направено с отговора на исковата молба, а в първото по делото заседание, когато правото на страната е било преклудирано.

По същество възражението на страната се отнася до недействителността на оформените с тях договори за покупко-продажба. Като първото е основано на чл. 76 от ЗН, съгласно който актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

Обстоятелството, че решението на административния орган по отмяна на отчуждаването и връщане на полученото обезщетение, имат конститутивно действие предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗВСВНОИИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, не променя характера на възникналата върху имота съсобственост по наследяване към 1996г. В резултат на извършените след това разпореждания, подробно описани по-горе, правното положение е променено. От първоначално конституираните съделители само Ю.К. и Л.Д. притежават идеални части от правото на собственост по наследство. Всички останали са придобили същото на основание правни сделки. В същото време възражението касае само договорите, сключени от Р.П.. Поради това следва да се има предвид постановката на ТР № 72 от 09.04.1986 г. по гр.д. № 36/1985 г. на ОСГК ВС, че разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложима само за актовете на разпореждане, извършени с наследствена вещ или идеална част от такава, а не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания. Тоест настоящият случай не попада в приложното й поле, тъй като съсобствеността е възникнала като по наследство, така и въз основа на правни сделки.