Решение № 88 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за възобновяване № 20241000600041 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 33-та от НПК – чл.424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.

Направено е искане от осъденото лице К. Т. М., чрез договорния му защитник – адв. А. Г. от АК - Благоевград за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №807/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, като бъде отменено постановеното по делото решение и делото бъде върнато за ново разглеждане на осн. чл.425, ал.1, т.1 от НПК, поради наличието на касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. ал. 2, ал. 3, т. 2, ал. 5, т. 1 от НПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е разгледал обвинителен акт, без да има прокуратурата възможност да внесе такъв по чл. 197 от НК, тъй като приложението на посоченият текст е изцяло в правомощията на съда. На второ място се излагат съображения, че мотивите са формални, в същите не са намерили отговор всичките възражения, направени в производството по делото, като по този начин не изпълват законовите изисквания на чл. 305, ал. 6 от НПК. Не на последно място се изтъква, че наложеното наказание е явно несправедливо. Алтернативно се прави искане след възобновяване на производството, ако не бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав, настоящата инстанция да изменени решението на Окръжен съд – Благоевград на осн. чл. 425, ал. 1, т. 5 от НПК съгласно чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като преквалифицира деянието като такова по чл. 194, ал. 3 и приложи разпоредбата на чл. 218б от НК, с налагане на административно наказание.

1

Прокурорът от АП-София, пледира искането за възобновяване да бъде оставено без уважение, тъй като постановеното решение във въззивното производство е законосъобразно и не са допуснати сочените от защитата нарушения относно липсата на мотиви и неправилно приложен материален закон.

Защитата на осъдения – адв.Г. от АК Благоевград, упълномощен и в настоящото производство, поддържа направеното искане по съображенията, изложени в същото. Твърде се, че съдът дължи произнасяне относно правилна правна квалификация относно деянието, с изложение на съответните мотиви към това и да даде отговор на направените възражения от защитата. Според молителят това не е било сторено от въззивната инстанция във връзка с искането за преквалифициране на деянието от такова по чл. 194, ал. 1 от НК като такова по чл. 194, ал. 3 от НК и приложението на чл. 218б от НК с налагане на административно наказание. Отказът на въззивната инстанция да приложи посочената разпоредба, с твърдение че не е налице маловажност на деянието, според защитата не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Не на последно място се твърди и несправедливост на наказанието и погрешно изложени мотиви, с израз „непълнолетните подсъдими“, тъй като в производството не са участвали непълнолетни лица и не става ясно в каква насока въззивната инстанция е изложила такива факти и във връзка с какви обстоятелства.

Осъденото лице К. М. не е намерен на посочения от него адрес и производството по възобновяване се проведе по реда на чл.426 във вр. чл.353, ал.3 от НПК.

Апелативен съд - София, като се запозна с искането, доводите на страните и материалите по делото, прие следното:

С Решение №318 от 08.12.2023 год., постановено по ВНОХД № 807 по описа за 2023 год. на Окръжен съд – Благоевград, въззивният съд е потвърдил присъда №9/01.06.2023 год. по НОХД № 16/2023 год. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. С посочената присъда, М. е признат за виновен в това, че на 21.10.2021 год. за времето от около 05,00 часа до около 05,30 часа от производствена база /цех/ на „ДИАВГИЯ“ ООД, находяща се в индустриалната зона на с. Огняново, общ. Гърмен, в съучастие като съизвършител с две неустановено лица /съизвършители/ отнел чужди движими вещи на обща стойност 815,75 лв. от владението на собственика С. М. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в пъровинстанционния съд откраднатите вещи са върнати, поради което и на осн. чл. 197, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК и чл. 58а ал. 4, във вр. чл. 55, ал.

1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“ с пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от 11 месеца.

Искането на осъденото лице К. Т. М. за възобновяване на производството и отмяна на въззивното решение е подадено в законоустановения шестмесечен срок, с депозиране на същото в РС – Гоце Делчев на 03.01.2024 год.

Твърдението, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради неправилно допускане за разглеждане от районния съд на внесения от районна 2 прокуратура обвинителен акт, с обвинение по чл. 197, т. 1 във вр. чл. 194, ал.1 от НК, тъй като посоченият текст по чл. 197 от НК като приложим от съда единствено и само във връзка с размера на наказанието и не може да се послужи като основание за повдигане на обвинение, е неоснователено. Както е посочено и в самото искане за възобновяване се касае за повдигнато обвинение по чл. 197, т. 1 от НК във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, т.с. налице е препращане към основния текст за престъплението кражба, поради което повдигнатото обвинение относно престъплението е пълно и ясно. Посочените възражения са били направени още в разпоредителното заседание, проведено от районния съд на 04.05.2023год., на които е било отговорено в мотивите на определението, с което е оставено без уважение искането на защитата – адв. Г. за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на ТО Гоце Делчев към РП Благоевград.

Относно изложените възражения по отношение на мотивите на съдебните актове, настоящата съдебна инстанция и тях за неоснователни.

На първо място е налице мотивиран отговор в актовете и на двете инстанции по същество, защо не се споделят възраженията за наличие на хипотезата на чл. 218 б от НК, а именно че се касае за деяние, изпълващо признаците на чл. 194, ал. 1 от НК, която разпоредба не е включена в посочения текст, както и защо не се касае за маловажен случай.

Във връзка с последното, дали е налице маловажен случай по смисъла на закона, или не, са налице обсъждане и оценка на всички обстоятелства по делото – стойността на отнетите вещи, съпоставена с обществената опасност на деянието и на дееца, както и съучастническата дейност, времето и мястото на извършване, характеристиката на отнетите вещи. В предвид на това, не може да се приеме че се касае за порок в мотивите на съдебните актове, водещ до нарушено право на защита, т.с. да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви, което да послужи като основание за възобовяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане.

Не е налице и неяснота на мотивите на въззивното решение. Действително на л. 5 от въззивното решение във връзка с приложената от районния съд разпоредба на чл. 55 от НК, е изписал израза „непълнолетните подсъдими“, което трябва да се възприеме като техническа грешка и което обстоятелство не е нарушило правата на осъденото лице М., още повече, че приложението на чл. 55 от НК при определяне на размера на наказанието му, е по – благоприятният за него.

Мотивите на районният съд не страдат от порок, в изразения смисъл от молителят, че същите не съдържат отговор на всички въпроси, визирани в чл.301 от НПК.

Видно от същите, след като са изложени мотиви във връзка с възприета фактическа обстановка, в производство по чл.371, т.2 от НПК, с признаване на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт от страна на осъденото лице, е отвоговерно и на възраженията на защитата. Същевременно изложената фактическа обстановка и направения разбор на доказателствата, че не е налице хипотезата на чл. 218 б от НК, представлява и отговор на въпроса защо не може да бъде постановено присъда, с която да бъде оправдан подсъдимия и съответно да му бъде наложено административно наказание по „смисъла на 3 чл.301, ал.4 от НПК“.

Въззивната инстанция е заявила, че споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на данни за малозначително деяние, с позоваване и на противообществените прояви на подсъдимия. Данни за такива могат да бъдат изведени от дадените характеристични данни от досъдебното производство /л. 43 ДП/ от Мл. ПИ Р. М. – осъденият М. не се ползва с добро име сред съседи и съселяните си, избухлива и конфликтна личност. Споменаването в мотивите на въззивното решение на това обстоятелство, не са във връзка с определяне на наказанието, а единствено и само като съществуващ факт, въз основа на който е направен извод от първоинстанционният съд за личността на осъденото лице и приложението на чл. 218 б от НК.

При така изложеното, правилно и законосъобразно двете инстанции по същество са приели и приложили материалния закон - деяние, квалифицирано по чл. 194, ал. 1 от НК, с наличие на хипотезата на чл. 197 от НК. Видно от мотивите на решението, въззивната инстанция се е позовала на първоинстанционната присъда относно възприетото в нея относно наличието на многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства и приложението на чл. 55 от НК.

В предвид на изложеното, не може да бъде споделено твърдяното от страна на защитата, че е налице несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1 , т. 3 от НПК, което да води до възобновяване на наказателното производство и изменение на размера на наказанието „Пробация“.

В принципен план, следва да се подчертае, че предмет пред настоящата извънредна инстанция е начинът, по който е изградено вътрешното убеждение на инстанциите по същество и преценка дали то е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото. В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги в основата на фактическите си констатации.

Съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава, когато не са изложени съображения, относно оценката на доказателствените материали, когато същите са оценени едностранчиво, тенденциозно или са изведени изводи на базата на негодна или несъществуваща доказателствена основа. В предвид на изложеното по – горе, това не беше установено.

Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 3ти състав, на основание чл.424, ал.1, във връзка с чл.422, ал.1, т.5 от НПК РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 16 / 2023 год. по описа на Районен съд – Гоце Делчев с отмяна на 4

Решение № 318 / 08.12.2023год. по ВНОХД № 807/2023год. по описа на Окръжен съд – Благоевград и присъда №9/01.06.2023год. по НОХД № 16/2023год. по описа на РС-Гоце Делчев и връщане на делото за ново разглеждане от РС – Гоце Делчев, направено от осъденото лице К. Т. М., чрез договорния му защитник – адв. А. Г. от АК-Благоевград.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5