Решение № 170 от 11.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Кюстендил, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Б. като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500137 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Д. М. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „******************“ №*, чрез пълномощника адв. Е. П. от АК Благоевград, със служебен адрес: гр. Б., ул.

„***************“ № **, ет. *, офис *, насочена срещу Решение № 601 от 22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1881/2024 г. по описа на РС- Дупница.

С обжалвания съдебен акт, районен съд е признал за установено по отношение на Д. М. Б., че дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сума в общ размер на 1 145.13 лв., от която: 970.45 лв., представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № ************ от **.***** г., сключен между Д. М. Б. и „*** ****** ********* ******** **“ клон България, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (28.05.2024г.) до окончателното плащане; 92.22 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 27.10.2022 г. до 30.10.2023 г. и 82.46 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 31.10.2023 г. до 28.05.2024 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда).

Д. М. Б. обжалва решението на районния съд изцяло, като го счита за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява, че не са доказани основните предпоставки за уважаването на исковете, а именно: сключването на валиден договор за заем, предоставянето на сумата по договора, основанието и размера на претендираните суми. Акцентира върху това, че по делото не са представени 1 доказателства, че сумата от 1000 лева e била реално усвоена. Твърди, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че издадената от „*** ****** ********* ******** **“ клон България кредитна карта е получена от въззивницата, както и че същата е извършвала транзакции, поради което с оглед на реалния характер на договора за заем намира за недоказано наличието на сключен договор за заем. Сочи, че районен съд не е взел предвид и обстоятелството, че договорът за потребителския кредит е недействителен, като в тази насока са развити подробни съображения. Иска отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на съдебната практика и отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, както и за правилност и законосъобразност на постановеното съдебно решение. Моли за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на постановеното решение от РС – Дупница.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Въззивната жалба като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговарящ на изискванията на закона се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните (т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

По правилността на решението, въззивният съд установи следното:

По делото е представен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ************* от 27.10.2022 г., в който е посочено, че на посочената дата между ответницата Д. М. Б., в качеството й на кредитополучател, и „*** ****** ********* ******** **“, клон България", в качеството му на кредитор - праводател на ищеца, е бил сключен договор от разстояние, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв.. Уговорено е, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта ***********, която е електронен платежен документ и представлява пластмасова карта, върху която е записана електронна информация и чрез нея се извършва идентификация на кредитополучателя и се осигурява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. В т. 6 от договора е уговорено, че преди началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира, съгласно приложената процедура по активация. В т. 13 е предвидено, че месечни погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението, най- малко в минимален размер, съгласно тарифата, част от договора.

Представяни са доказателства: Рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания от 15.02.2022 г. и допълнително споразумение към него от 27.07.2023 г., потвърждение за извършена цесия на вземания и уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до въззивницата Д. Б., както и известие за получаването му, касаещи извършената цесия в полза на въззиваемото дружество.

От така установените факти по делото, се налагат следните правни изводи:

При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземанията, предаване на сумата по договора за кредит от кредитодателя на кредитополучателя, изискуемостта на претендираните вземания, уведомяването на кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост при твърдение за такава, 2 размер и период на вземанията – главница, възнаградителна лихва, сключване на договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия.

В настоящия случай съдът счита, че по делото не е доказано, че кредиторът е предал на въззивницата сумата по договора за кредит. Съображенията за това са следните:

Договорът за кредит (паричният заeм) в общия случай е неформален. Доколкото в настоящия случай се касае за потребителски кредит, с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК следва да е в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.

Договорът за заем е и реален, поради което елемент от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата по него.

В настоящия случай от доказателствата по делото не се установява предаване на заемната сума от кредитодателя на кредитополучателя. Ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за револвиращ потребителски кредит, усвоен посредством кредитна карта, т ъ й като не са представени никакви доказателства, че сумата от 1000 лева е реално усвоена от въззивницата Б.. Не се доказа и обстоятелството, че същата е активирала картата и е усвоила сумата по договора. От представените по делото доказателства не може да се направи категоричен и безспорен извод, че е издадената от кредитора кредитна карта и че тя е получена от Д. Б., както и че именно последната е извършвала трансакции, усвоявайки предоставения й кредитен лимит. Следователно не се установява съществуването на облигационно правоотношение между праводателя на въззиваемото дружество и въззивницата Б.. Доколкото не е налице една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска, то ищцовото дружество следва да понесе неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, поради което предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК във вр. с чл. 6 от ЗПФУР във вр. с чл. 99 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Предвид неоснователността на главната искова претенция, неоснователни се явяват и претенциите за заплащане на договорна и мораторна лихви, поради което и те подлежат на отхвърляне.

Предвид на изложеното решението на районен съд следва да бъде отменено като се постанови ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

С оглед на изхода на делото на въззивницата Д. Б. се дължат направените от нея по делото разноски, които са в общ размер на 328.45 лв., от които 78.45 лв. държавна такса за въззивното обжалване и 250 лв. Адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба.

С оглед изхода на делото в полза на пълномощника на въззивницата Д. Б. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ- процесуално представителство пред въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер, определен от съда на 250 лева с оглед ниския материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената работа от пълномощника пред въззивната инстанция.

С оглед на горното Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 601/22.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1881/2024 г. по описа на Районен съд- Дупница и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

3

„****************“ № **, офис сграда „********“, ет. *, офис *, срещу Д. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. Б., ул. „************“ №***, общ. К., обл. К. по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79, ал. 1 във вр. чл.9 от ЗПК във вр. с чл. 6 от ЗПФУР във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Д. М. Б., че дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК, сума в общ размер на 1145.13 лв. от която: 970.45 лв., представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № ************ от **.**.****г., сключен между Д. М. Б. и „„*** ****** ********* ******** **““ клон България, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (28.05.2024г.) до окончателното плащане; 92.22 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 27.10.2022г. до 30.10.2023г. и 82.46 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 31.10.2023г. до 28.05.2024г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда).

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****************“ № **, офис сграда „*********“, ет. *, офис * да заплати на Д. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: с.

Б., ул. „*************“ №***, общ. К., обл. К. сумата 328.45 лв.- деловодни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*******************“ № **, офис сграда „*********“, ет. *, офис * да заплати на адв. Е. А. П.- адвокат към АКБлагоевград, със служебен адрес: гр. Бл., ул. „**************“ №**, ет.*, офис * адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ във въззивното производство в размер на 250 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4