Решение № 15200 от 29.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15200 гр. София, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БМ като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20221110130537 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.411, ал.2 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД излага в исковата молба, че на 05.07.2022г. е настъпило ПТП между л.а „Митцубиши Лансър“ с рег.№РВ3103ТА, управляван от С. И. П. и л.а. „Опел Мерива“ с рег.№СВ0021КМ, управляван от Б. Б., който спрял рязко управлявания от него автомобил, без видима причина, с което нарушил чл.24, ал.1 от ЗДвП. Към посочената дата собственикът на л.а „Митцубиши Лансър“ с рег.

№РВ3103ТА имал сключен договор за застраховка „Каско+“ при ищеца, поради което предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, която е уважена от ищеца. Лекият автомобил е ремонтиран в сервиз, който издал фактура за сумата от 1621,84лева с ДДС. С ликвидационен акт ищцовото дружество одобрило посочената сума като обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат събитие, и сумата е заплатена на собственика на лекия автомобил. от застрахователното

От съставения констативен протокол е установено, че собственикът на л.а. „Опел Мерива“ имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, което обуславя правния интерес от предявяване на иска с правно основание чл.411 от КЗ за възстановяване на процесната сума. Относно размера на обезщетението, ищецът се позовава на чл.499, ал.2 от КЗ, според който отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е в размер на действителната вреда, която в случая е до размера на платеното на увреденото лице обезщетение.

След изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на увреденото лице на основание чл.410 от КЗ, поради което е изпратена регресна покана до ответното дружество за възстановяване на процесната сума, която включва и 15,00лева 1 ликвидационни разходи. До датата на исковата молба сумата не е платена.

Предвид изложеното, ищецът предявява иск за осъждане на ответника да плати сумата от 1621,84лева, регресно вземане по щета №*** и 15,00лева ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗАД "Д****“АД е представил писмен отговор в срок, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Счита че вина за настъпване на ПТП има изцяло водачът на другия автомобил, който е нарушил чл.23, ал. 1 от ЗДвП като не е спазвал необходимата дистанция, за да избегне настъпване на ПТП при спиране на движещото се пред него превозно средство. Излага съображения за нарушение на чл.104 б, т.2 от ЗДвП, тъй като същият водач е използвал пътното платно за изпълнение на дрифт, изгубил е контрол над управлявания автомобил, като е ударил задната си дясна врата в задната броня на МПС, марка „Опел“.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение от 16.09.2022г. са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищцовото дружество и лицето, управлявало л.а „Митцубиши Лансър“ с рег.№РВ3103ТА, е сключен договор за застраховка "Каско +", че е изплатено от ищеца на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на процесната сума с включени 15,00лева ликвидационни разходи, че ПТП е настъпило по време и място описани в исковата молба, че между ответното дружество и лицето, управлявало л.а. „Опел Мерива“ с рег.№СВ0021КМ е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валидна към датата на ПТП, поради което събраните доказателства за установяване на тези обстоятелства не следва да се обсъждат.

Между страните се спори относно механизма и вината за настъпване на ПТП, както и размерът на настъпилите в причинно-следствена връзка с него вреди.

За установяване механизма на ПТП е представен двустранен протокол за ПТП, подписан от участниците в ПТП, в който е посочена схема на настъпването му, а именно „ При подготовка за изпреварване от автомобил „В“-Митцубиши, автомобил „А“ спира непредвидено, заради паднала чантичка от предното табло на пода на автомобила, без да подаде сигнал“.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С. П., който дава показания, че помни процесното ПТП, при което е управлявал л.а.“Мицубиши“, когато движещият се пред него автомобил марка „Опел“ спрял рязко, даже тръгнал леко назад.

Свидетелят тръгнал да го заобикаля, като навлязъл леко в насрещното платно. Шофьорът на другия автомобил бил възрастен човек. Ударът бил изключително лек, поради което автомобилите били в движение, като след обаждане на тел.112 ги посъветвали да съставят констативен протокол. Водачът на другия автомобил споделил, че му е паднала чантичката от таблото и се навел да си я вземе, поради което спрял рязко. Свидетелят не помни с каква 2 скорост е управлявал автомобила, но с около 40км.ч. тръгнал да го заобикаля.

Приета е съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено заключение относно механизма на ПТП, че настъпва след предприета маневра за изпреварване от водача на л.а. „Мицубиши“, при която реализира ПТП със спрелия внезапно пред него л.а. „Опел Мерива“. Според вещото лице от техническа гледна точка водачът на л.а. Опел Мерива е можел да предотврати ПТП, ако не е предприел внезапно спиране без видима причина. На въпрос дали преди настъпване на ПТП водачът на л.а „Мицубиши“ е направил опит за спиране, вещото лице отговаря, че има данни единствено за предприета маневра изпреварване от този водач.

Съдът кредитира заключението на вещото лице относно механизма на ПТП, тъй като съответства на отразеното в двустранния протокол. П риема че двустранният констативен протокол има доказателствена стойност на частен документ, регламентирана в чл.180 от ГПК. Същият представлява доказателство, че направените в него волеизявления са на лицата, които са го подписали, а именно участниците в процесното ПТП. С подписването на този протокол участниците в ПТП са се съгласили с посочената в протокола схема на настъпване. От подписването на протокола от двете страните следва да се направи извод, че участниците в ПТП са имали съгласие относно обстоятелствата при които е настъпило.

Съдът приема, че от посочената схема на ПТП в двустранния констативен протокол, който е подписан без възражения от участниците в ПТП, и показанията на свидетеля, се установяват обстоятелствата при които същото е настъпило. С оглед установения механизъм следва да се извърши преценка за това чия е вината за настъпване на ПТП и кой от двамата участници в него е извършил нарушение на ЗДвП.

Съгласно чл. 23, ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Предвид установения механизъм на ПТП следва да се направи извод, че ПТП е настъпило в резултат от противоправното поведение на водача на л.а „Митцубиши Лансър“ с рег.№РВ3103ТА, който не е спазвал дистанция с движещия се преди него автомобил.

Нещо повече установява се, че е предприел маневра изпреварване, без да е налице необходимата дистанция, поради което е ударил движещия се пред него автомобил, след неговото спиране. Без значение са причините за внезапното спиране на автомобила, тъй като именно за предотвратяване на ПТП посочената по-горе разпоредба предвижда спазване на достатъчна дистанция.

Предвид изложеното, съдът приема за надоказано ПТП да е настъпило по вина на водача на л.а. „Опел Мерива“ с рег.№СВ0021КМ, застрахован при ответника, тъй като ако водачът на л.а. „Мицубиши“ беше спазил необходимата дистанция и предприел маневра спиране, при спиране на движещия се пред него автомобил, произшествието не би настъпило. Според заключението на вещото лице Й., налице са данни единствено за 3 предприето изпреварване от водача на л.а.“ Мицубиши“, но не са налице данни да е предприел спиране, за да избегне удара с движещия се пред него автомобил.

Предвид изложеното, поради не установяване вина за настъпване на процесното ПТП у водача на л.а. „Опел Мерива“ с рег.№СВ0021КМ, не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество, с което последният е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Предвид изложеното предявения иск следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 210,00лева възнаграждение за вещо лице и 300,00лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Софийски районен съд :

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д*“АД с ЕИК **** срещу „ЗАД Д****“АД с ЕИК****** с правно основание чл.411, ал.2 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1621,84лева, регресно вземане по щета №*** и 15,00лева ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „Д*“АД с ЕИК **** да заплати на „ЗАД Д****“АД с ЕИК****** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 210,00лева възнаграждение за вещо лице и 300,00лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4