Решение № 1344 от 18.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. Варна, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110202151 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. К. Т. с ЕГН ********** срещу НП 23-0460-000468 на Началник група към ОДМВР Варна, РУ 05 Златни Пясъци, с което на Т. за три нарушения са наложени административни наказания „глоба“ по чл. 185 от ЗДвП в размер на 20 лв., по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП в размер на 50 лв. и по чл. 179,ал.6, т.2 от ЗДвП в размер на 200 лв., в общ размер на 270 лева съответно за нарушение на чл. 6,т.1 ЗДвП, нарушение на чл. 137А, ал.1 ЗДвП и за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно в частта за налагане на глоба в размер на 200 лв. на осн. чл. 179,ал.6,т.2 от ЗДвП. Твърди, че нарушението на чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП е неправилно посочено, това че нямал пожарогасител не било техническа неизправност.

В с. з. въззивникът не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна изразява своето становище по отношение на депозираната жалба единствено посредством писмени бележки, не се представлява от законен или процесуален представител по време на откритото съдебно заседание по делото.

1

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.04.2023 г. полицейски служители, сред които св. С. Г., който бил на пост заедно с колегата си на бул. „ Княз Борис“, до хотел „Сана“, на пътя в посока „ Златни пясъци“, като забелязали въззивника да управлява лек автомобил „Рено Меган“ с регистрационен номер В7727ВС до пътния възел идващ от посока „ Св. св. Константин и Елена“. Полицейските служители решили да го спрат за проверка, защото го видели директно да нарушава маркировка М2 да се включва в движението, без да е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила.

След извършената проверка установили и че въззивника не е оборудвал автомобила си с пожарогасител. Полицейският служител съставила акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното. Деянието било квалифицирано като такова по чл. 6,т.1 ЗДвП, по чл. 137А, ал.1 ЗДвП и по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Като свидетел при съставянето на акта бил вписан другият полицейски служител – Пр. М.. Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника, който не вписал в графата за възражения такива. В срок по преписката не постъпили възражения.

На 27.04.2021г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението е била дадена правна квалификация по ЗДвП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционната норма на чл. 6, т.1 ЗДвП, по чл. 137А, ал.1 ЗДвП и по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП на въззивника били определени съответните административни наказания.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства - показанията на св. Г.; заповед, докладна записка, писмо, справка за нарушител - водач и др.

Показанията на св. Г. са такива на свидетел - очевидец, който пряко е възприел ситуацията, видял е въззивника в нарушение и е говорил с него.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му 2 задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу акт подлежащ на обжалване и пред съда компетентен да се произнесе по основателността и допустимостта й. Съставеният акт и впоследствие издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение.

Въззивника счита, че АУАН и НП не съдържат пълни констатации и не дават възможност за установяване на относимите към случая факти.

Липсата на пожарогасител не била предпоставка за техническа неизправност.

По така наведените възражения на първо място следва да се отбележи, че като водач на МПС въззивникът е задължен да се съобразява с поставените пътни знаци, както и да оборудва МПС, с което се движи с „пожарогасител“.

Не е спорно между страните, а това се установява и от показанията на разпитаните свидетели-контролните органи, извършили проверката, че в автомобила, управляван от въззивника, в момента на проверката не бил наличен пожарогасител.

Спорът се свежда до тълкуването на посочената като нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Нормата действително създава едно формално задължение за водачите/собствениците да осигурят в движещия се по пътищата автомобил пожарогасител, като наличието на изправен такъв е достатъчно, за да се приеме, че е спазено това изискването на закона.

3

Липсата на пожарогасител обаче би могла да доведе до техническа неизправност, защото за да се гарантира не само възможността за неговото използване по предназначение, но и неговата безопасност, включително за самия водач, всяко едно МПС следва да се използва едва, когато е удостоверена тази годност, и то от компетентните органи, дори и да е на пръв поглед технически изправно.

Самият факт, че за успешно преминаване на годишен технически преглед за всяко МПС се изисква да бъде оборудвано с пожарогасител в него съгласно чл. 139, ал. 2 , т. 3 и то изправен такъв, годен да извърши функциите по предназначението си, не само че го причислява към задължителното оборудване на всяко годно за движение МПС, но и определя липсата на пожарогасител като техническа неизправност на същото, както АНО правилно е възприел.

Нарушението е с формален характер на просто извършване именно поради наличието на сериозна обществена опасност в управлението на МПС, което е технически неизправно.

Това е така, защото пожарогасителят, като активно устройство за гасене или ограничаване на пожари, съставлява бутилка, съдържаща агент под налягане, поради което създава потенциална опасност от избухване, възможно е да се появи корозия, механични увреждания и т.н., именно поради което следва не само да има пожарогасител, а същия да преминава ежегоден преглед, който да се удостоверява със съответен стикер. Именно такава според настоящия съд логика е вложена и в Методиката за извършване на периодичен преглед и проверка на техническата изправност на ППС Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от наредба Н-32/2011 г. , част І "Насоки за оценяване на неизправностите", където в т.7.2 за "пожарогасител" е посочено, че липсата на такъв, респективно такъв, който не е в съответствие с изискванията, е неизправност, която се установява при визуална проверка и която се определя като значителна неизправност . Наличието на знак "х" определя пожарогасителят като елемент, който е свързан със състоянието на превозното средство и неговата годност за използване на пътя. Затова, както правилно е приел и АНО, липсата на пожарогасител в автомобила, е основание ПС да не се движи по пътищата, поради наличието на значителна техническа неизправност.

4

На следващо място, въззивника реално не оспорва останалите цитирани в НП нарушения, както и обстоятелството, че не е оборудвал МПС по изискванията на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, а само че според него не било нарушение на член 139, ал. 1, т. 1 процедурата по поставяне на пътни знаци, компетентността на органите, разпоредили поставянето им и т.н. е недопустимо в производството по въззивна проверка на издадено наказателно постановление, а следва да се развие в отделно производство.

В конкретния случай, от показанията на св. Г. и наличното по делото писмено доказателство АУАН се установява фактическата обстановка и движението на въззивника, като въззивникът се е движил, не съобразявайки поведението си с пътната маркировка и без колан и без пожарогасител в автомобила - факт, който не се оспорва и от самия него.

Въз основа на квалификацията на деянията правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата.

Правилно е бил преценен вида на наказанията с императивно определен размер, поради което и съдът не е овластен да редуцира размера му. След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

Предвид изхода на спора, съдът намери, че следва да присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт, които предвид фактическата сложност на делото и обстоятелството, че по делото са били депозирани единствено писмени бележки, следва да се определи в минималния, предвиден в закона - чл.27е от Наредба за правната помощ, размер от 80 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП 23-0460-000468 /27.04.2023г. на Началник група към ОДМВР Варна, РУ 05 Златни Пясъци, с което на Т. за три нарушения са наложени административни наказания „глоба“ по чл. 185 от ЗДвП в размер на 20 лв., чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП в размер на 50 лв. и по чл. 179,ал.6, т.2 от ЗДвП в размер на 200 лв., в общ размер на 270 лева за нарушение на чл. 6,т.1 ЗДвП, нарушение на чл. 137А, ал.1 ЗДвП, нарушение 5 на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. К. Т., с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР –Варна направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6