Решение № 328 от 23.07.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Плевен, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500353 по описа за 2025 година

С решение № 149 от 27.12.2024 г. по гр.д.№ 20244420100169 по описа за 2024 година на НРС е признато за установено по отношение на А. И. В., че дължи на „А1 България”ЕАД със седалище гр.София, сумата от общо 338.06 лв., представляваща цената на абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 23.03.2021 г. до 22.09.2021 г., по рамков договор № 505297190 от 05.04.2018 г. по партида № М 5968844, по фактури с № 429637275/26.04.2021 г., 431169725 от 26.05.2021 г. 432699918 от 25.06.2021 г., 434233967 от 26.07.2021 г., 435762618 от 26.08.2021 г. и 437287661 от 27.09.2021 г., както и мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на общо 84.57 лв. за периода от 22.05.2021 г. до 10.01.2024 г., ведно със законна лихва, считано от 22.01.2024 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното му изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 43/2024 г. по описа на НРС, като е отхвърлен иска за сумата от 342.00 лв., представляваща неустойка, поради предсрочно прекратяване на същия рамков договор, както и за мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 74.68 лв., за периода от 25.05.2021 г. до 10.01.2024 г., като неоснователен.Осъден е А. И. В. да заплати на „А1 1

България”ЕАД със седалище гр.София на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 374 лв., представляваща разноски за исковото производство и сумата от 37.50 лв., представляваща разноски в заповедното производство Депозирана е въззивна жалба от „А1 България“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу решение № 149 от 27.12.2024 г. по гр.д.№ 169/2024 г. по описа на РС - Никопол, в частта му, в която е отхвърлен искът за сумите 342 лв. - главница, претендирана като неустойки и 74.68 лв. мораторна лихва, претендирана върху горепосочената главница, претендира като неустойки.Счита решението в обжалваната му част за неправилно.Прави се искане да се отмени решението в същата и да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че А. И. В. му дължи сумите от 343 лв. - главница, претендирана като неустойки и 74.68 лв. - мораторна лихва, претендирана върху горепосочената главница, претендирана като неустойки.

Въззиваемата страна А. И. В. не изразява становище във въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва частично – в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 342 лв., представляваща неустойка, поради предсрочно прекратяване на същия рамков договор, както и за мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 74.68 лв. за периода от 25.05.2021 г. до 10.01.2024 г. като неоснователен.

Във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че неустоечната клауза, с която са договорени процесните неустойки между страните е нищожна поради противоречие с добрите нрави.Видно от обстоятелствената част на исковата молба претендираните неустойки са начислени за невърнато оборудване по ценова листа, предоставено за ползване за процесните услуги.Първоинстанционният съд е обсъдил в решението си неустойки, които са сбор от месечни такси до края на договора.В производството не се претендират такива неустойки.Процесните неустойки се 2 претендират и на основание различна клауза от приложенията от тази, която е коментирана от първоинстанционния съд.По този начин първоинстанционният съд е достигнал да напълно грешни изводи относно претендираните в производството неустойки.Размерът на предоставеното за ползване оборудване е посочен в ценовата листа, приложена към исковата молба, неоспорена от ответника и към която реферират разпоредбите на договора и приложенията към него.

От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги № 505297190 от 05.04.2018 г., с партиден номер М5969944.

Предоставените услуги са мобилна услуга за номер 08888185097 и пакетна услуга фиксирана телевизия № 201001718828 и фиксиран интернет чрез мобилна мрежа на мобилен номер ***.

Поради това, че въззиваемият А. В. не е погасил задължението си, на 01.10.2021 г. договор №505297190 с партиден номер М5969944 е прекратен.

От заключението на ВЛ И., което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че са начислени неустойки във връзка с едностранно прекратяване на рамковия договор № 505297190 по вина на абоната, а именно: стойност на невърнато оборудване - 340 лв. и обезщетение за обработка на просрочени задължения - 2 лв.

ВЛ е посочило, че общият размер на начислените неустойки е 342 лв., които включват: обезщетение за обработка на просрочени задължения - 2 лв.; неустойка за невърнато оборудване за услуга Net box - 140 лв.; неустойка за невърнато оборудване за цифрова ТВ - 100 лв.; неустойка за невърнато оборудване за цифрова ТВ - 100 лв.

По делото са приложени два броя приемо-предавателни протоколи от страна на „А1 България“ ЕАД, като вторият - от 14.06.2019 г. не касае предоставено и невърнато оборудване.

От първия протокол от 12.06.2019 г. се установяват предоставени два броя оборудване за ползването на услугата фиксирана телевизия № 201001718828 - 2 бр. цифрови приемници KAONMEDIA KSTB 1001 (налични са 2 баркода с Chipset ID 00698100799 за едното оборудване и с Chipset ID 00698098103 за другото оборудване).

3

ВЛ е посочило също така, че при проверката му е бил предоставен приемо-предавателен протокол от 11.06.2019 г., който е за закупено крайно устройство WiFi рутер - Huawei B310s-22+2pc FMC external antenna, а не за предоставено устройство.Това оборудване се инсталира за ползването на фиксирана услуга през мобилна мрежа на мобилен № 0989766159 или така наречената NetBox услуга и без него тази услуга не може да бъде ползвана.На ВЛ е било обяснено, че поради техническа грешка в протокола е посочено, че оборудването е закупено, а не предоставено за ползване, който протокол не е приложен по делото.Неустойката, която е начислена в документ № 556732862/01.10.2021 г. за това оборудване, е в размер на 140 лв.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че решението в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният установителен иск за сумата от 140 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване по ценова листа (фиксирана услуга през мобилна мрежа на мобилен № 0989766159) - неустойка поради предсрочно прекратяване на рамков договор № 505297190 от 05.04.2018 г., е правилно, не са налице основания за отмяната му и следва да бъде потвърдено в същата.

В процесният случай това оборудване, което се инсталира, както се посочи по - горе, за ползването на фиксирана услуга през мобилна мрежа на мобилен № 0989766159 или така наречената NetBox услуга и без него тази услуга не може да бъде ползвана, е закупено от А. В., а не предоставено за ползване, поради което и въззиваемият не дължи неустойка за това невърнато оборудване по ценова листа.

Следва да бъде отменено решението в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 140 лв. до 342 лв., т.е. за сумата от 202 лв., представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на същия рамков договор, като следва да се постанови ново по съществото на спора в тази му част (решение № 493/2.09.2024 г. на ОС - Враца по в.гр.д.№ 290/2024 г.).

Следва да бъде признато за установено по отношение на А. В., че дължи на „А1 България“ЕАД със седалище гр.София разликата над 140 лв. до 342 лв., т.е. сумата от 202 лв. (главница), представляваща неустойки - сбор от сумата за начислени две неустойки за невърнато оборудване за цифрова телевизия и обезщетение за обработка на просрочени задължения, след 4 прекратяване на договора на 01.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 43/2024 г. по описа на НРС.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва и в частта му, в която е отхвърлен предявеният установителен иск за мораторна лихва за забава върху тази сума (342 лв.) в размер на 74.68 лв., за периода от 25.05.2021 г. до 10.01.2024 г., като неоснователен.

Установителният иск е предявен за сумата от 74.68 лв. - мораторна лихва върху сумата от 342 лв., претендирана като неустойки, като лихвата е начислена за периода от 25.05.2021 г. до 10.01.2024 г.

В заповедта за изпълнение е посочена сумата 159.25 лв., представляваща мораторна лихва за период от 26.04.2021 г. до 21.01.2024 г.

В рамките на исковото производство по предявения иск за установяване на вземането по чл.422 ГПК кредиторът може да претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за по - кратък период от този, за който е издадена заповедта за изпълнение, което той е сторил в процесния случай.

ВЛ в заключението си е посочило, че върху начислените неустойки за периода от 25.05.2021 г. до 10.01.2024 г. е начислена лихва за забава в размер на 74.68 лв.

ВЛ е посочило също така, че съответните документи относно обезщетение за обработка на просрочени задължения, респ. за двете неустойки от по 100 лв. (общо 200 лв.) за невърнато оборудване за цифрова ТВ са издадени на дати 24.05.2021 г., респ. на 01.10.2021 г.

Според чл.86, ал.1 ЗЗД при забава на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение, което има акцесорен характер.

В процесния случай, както се посочи, договорът между страните е прекратен на 01.10.2021 г., поради което за въззиваемия е възникнало задължението да върне процесното оборудване на обща стойност от 200 лв., но то не е било върнато.

Следователно за периода от 01.10.2021 г. ( на която дата и мобилният оператор е издал съответния документ, посочен в заключението на ВЛ) до 10.01.2024 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница от 200 лв. (100 лв.+100 лв.) възлиза на 51.06 лв., 5 изчислена при условията на чл.162 ГПК по преценка на съда.

Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2 лв. за периода от 25.05.2021 г. до 10.01.2024 г., изчислена при условията на чл.162 ГПК по преценка на съда, възлиза на 0.57 лв.

Т.е. общо обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 51.63 лв.

Ето защо следва да бъде потвърдено решението на първоинстанциониня съд в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва за забава върху тази сума (140 лв.) в размер на 23.05 лв., за периода от 25.05.2021 г. до 10.01.2024 г., като неоснователен.

Следва да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва за забава върху тази сума (за разликата над 140 лв. до 342 лв., т.е. за сумата от 202 лв. главница) за разликата над 23.05 лв. до 74.68 лв., т.е. за сумата от 51.63 лв., за периода от 25.05.2021 г. до 10.01.2024 г., като неоснователен, като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора в същата.

Следва да бъде признато за установено по отношение на А. В., че дължи на „А1 България“ЕАД със седалище гр.София разликата над 23.05 лв. до 74.68 лв., т.е. сумата от 51.63 лв., мораторна лихва за забава върху тази сума (за разликата над 140 лв. до 342 лв., т.е. за сумата от 202 лв. главница), за периода от 25.05.2021 г. до 10.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 43/2024 г. по описа на НРС.

В решението на първоинстанционния съд е допусната ОФГ с оглед на чл.247 от ГПК относно ЕГН на А. В..

Разпечатката съдържа 43 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/216b30f1-ea1e-42c0-96bd-2860a0c1edf8