Определение № 323 от 17.04.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Шумен, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500179 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 4595/04.03.2026 г. при ШРС, депозирана от „Ай тръст“ ЕООД гр. София, представлявано от И. М. Ш., действащо чрез пълномощника си юриск. С. С., против определение № 397/05.02.2026 г. по гр.д. № 1922/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което била отхвърлена молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, които дружеството следва да заплати на И. К. К..

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Счита, че определеното възнаграждение на адвоката, представлявал ищцата в производството е прекомерно.

Сочи, че съдът следва да извърши преценка за съответствието на адвокатското възнаграждение, като вземе предвид правната и фактическа сложност на делото, която в случая намира за ниска. Поради това, счита, че определеният от съда размер, възлизащ на 480,00 лв. е прекомерен и следва да бъде намален до 240,00 лв.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да измени решение № 1015/18.12.2025 г. по гр.д. № 1922/2025 г. по описа на ШРС в частта относно разноските, като в полза на ищцата бъдат присъдени такива в размер на 240,00 лв. с вкл. ДДС.

В законния срок, насрещната страна – И. К. К., действаща чрез пълномощника си – адв. М. М. от АК-Пловдив изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба. Позовава се на практика на ВКС относно определяне на възнаграждение на адвокат, осъществяващ безплатна правна помощ. Моли, частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на 1 обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 1922/2025 г. е образувано въз основа на обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал.

4 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявени от И. К. К. срещу „Ай тръст“ ЕООД гр. София, представлявано от И. М. Ш. с искане да бъде признато за установено, че договор за потребителски кредит № 2766870/30.04.2023 г., сключен между страните е недействителен, като ответното дружество бъде осъдено да й заплати сума в размер на 120,00 лева.

Впоследствие, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е допуснато изменение на осъдителния иск, като същият се счита предявен за сума в размер на 9,81 лева. Установява се, че ищцата била представлявана от адв. М. М. от АК-Пловдив. Приложени били пълномощно и договор за правна защита и съдействие между ищцата и адвоката. В последното е посочено, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за оказване на помощ на материално затруднено лице.

С решение № 1015/18.12.2025 г., постановено по делото, съдът уважил предявените от И. К. искове, като прогласил за нищожен сключения между страните договор за потребителски кредит, осъдил ответника да заплати на ищцата сума в размер на 9,81 лв. и осъдил същият да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 61,09 лв., съразмерно с уважената част от исковете и да заплати на адв. М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 445,63 лв. съразмерно с уважената част от исковете. В мотивите си, ШРС приел, че адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да възлиза на 480,00 лв. с включен ДДС.

С молби от 05.01.2026 г. и от 22.01.2026 г., съответно ищцата И. К. и ответникът „Ай тръст“ ЕООД инициирали производство по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Дружеството отправило молба постановеното по делото решение да бъде изменено в частта му за разноските, като определения размер на адвокатското възнаграждение, следващо се адв. М. бъде намалено на 240,00 лв. с вкл. ДДС.

Районен съд – Шумен приел молбата на ответника за допустима и неоснователна.

Изложил е, че съобразно правния интерес и положената от адвоката работа, справедливия размер на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде определен на адв. М., в случая възлиза на 480,00 лв. с вкл. ДДС. Описал положения от адвоката труд, съобразил наличието и на други, образувани в съда дела от същия.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

В случая, ищцата и пълномощникът й – адвокат са представили договор, в който са приели, че последният ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство. Същото е завършило с постановяване на решение, с което предявените от К. срещу ответника искове са изцяло уважени. Поради това, на адв. М. се следва присъждане 2 на адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на материално затруднено лице.

Относно размера на определеното от ШРС адвокатско възнаграждение:

Първоинстанционният съд е изложил доводи, съобразени и с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, по силата на което не следва да се прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за възнагражденията за адвокатска работа, респективно предвидените в нея размери на възнагражденията. Настоящият състав приема, че правилно ШРС е съобразил релевантните в случая обективни критерии: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, съдът намира, че на пълномощника правилно е определен размер за представителство по делото, възлизащ на 480,00 лв. с включен в него ДДС, като осъдил ответника да плати такова, съобразявайки, че за част от претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД производството било прекратено.

Предвид изложеното, ШОС счита, че частната жалба, депозирана от „Ай тръст“ ЕООД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а постановеният съдебен акт – потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 397/05.02.2026 г. по гр.д. № 1922/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което с което е оставена без уважение молбата на „Ай тръст“ ЕООД гр. София, представлявано от И.М.Ш. за изменение на решение № 1015/18.12.2025 г. по гр.д.

№ 1922/2025 г. по описа на ШРС в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл.

274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3