Решение № 358 от 15.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Перник, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500532 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 446 от 22.05.2024 г., постановено по гр.д. № 5979/2023 г., Районен съд Перник е отхвърлил предявения от „Инсейн гараж“ ЕООД срещу М. Г. Д. иск по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1008,40 лв., претендирана като възнаграждение за извършен ремонт на парното на автомобил „Рено Сценик“ с шаси № *** в периода от *** до *** съгласно работна карта от ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 23.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4916/2023 г. на ПРС.

Срещу решението е постъпила жалба от ищеца, с която се иска неговата отмяна и уважаване на иска. Сочи се, че първият съд не е направил правилна оценка на свидетелските показания, от които се установявало наличието на твърдяното в исковата молба правоотношение по договор за възлагане на ремонт на автомобил, както и извършването на този ремонт. Претендира разноски.

Въззиваемият М. Г. Д. иска решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

1

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

То е обжалвано от ищеца в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира следното:

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение (чл. 258 ЗЗД). Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение (чл. 261, ал. 1 ЗЗД). Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа (чл. 264, ал. 1 ЗЗД; чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).

При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците (чл. 264, ал. 2 ЗЗД). Ако не направи такива възражения, работата се счита приета (чл. 264, ал. 3 ЗЗД). Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението (чл. 265, ал. 1 ЗЗД). Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора (чл. 265, ал. 2 ЗЗД).

От систематичното тълкуване на обстойно цитираната нормативна уредба на договора за изработка следва на първо място, че когато няма възражения за недостатъци на работата, възложителят е длъжен да приеме работата и да заплати на изпълнителя пълния размер на договореното възнаграждение. Ето защо, по иск с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД фактът на приемането на работата подлежи на доказване от изпълнителя само при насрещно наведени от възложителя възражения за недостатъци на работата. Нещо повече, ако недостатъците не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят трябва да заплати възнаграждение въпреки тези недостатъци. При несъществени недостатъци, в зависимост 2 от упражненото право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, са възможни следните хипотези: отлагане на изискуемостта на вземането за възнаграждение при искане за поправяне на работата в подходящ срок; възникване на насрещно вземане в полза на възложителя за вече сторени разходи за поправяне на работата; намаляване на размера на дължимото възнаграждение със стойността на бъдещите разходи за поправяне на работата.

В настоящия случай ищецът твърди, че по възлагане от ответника и съгласно задачите в работна карта от *** е извършил ремонт на автомобил „Рено Сценик“ с шаси № *** в периода от *** до ***. Ответникът, от своя страна, оспорва както да е възлагал такъв ремонт, така и неговото извършване. Предвид това, по процесния иск с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за изработка с посочения предмет, извършването на ремонта и размера на уговореното възнаграждение. Приемането на работата в случая не подлежи на доказване. Като е приел обратното в мотивите си, районният съд е предпоставил постановяването на неправилен краен резултат.

За установяване на сключването на договора и изпълнението на ремонта ищецът е ангажирал писмени доказателства - договор за поръчка № *** с отбелязани дата на приемане за ремонт на процесния автомобил – ***, и дата на предаване – *** (л. 5 ПРС); работна карта за възложени ремонтни задачи по отношение на автомобила и за тяхната цена (л. 7 ПРС); фактура за общата цена на ремонта (л. 6 ПРС); приемо-предавателни протоколи за автомобилни части с получател ищеца (л. 8-10 ПРС); покана за доброволно изпълнение чрез управителя С.Д. (л. 11 ПРС). Тези писмени доказателства обаче са частни, едностранно съставени от ищеца документи, свидетелстват за изгодни за него факти и не носят подписа на ответника, поради което съдържанието им няма самостоятелна доказателствена стойност.

Такъв тип документи могат да имат доказателствено значение единствено при съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал.

Представена е и обратна разписка (л. 12 ПРС), за която се твърди, че е от писмо, с което е изпратена поканата за доброволно изпълнение. Разписката носи подписа на ответника от външна страна, но обстоятелството на получаването на поканата не е част от фактическия състав на спорното право.

В откритото съдебно заседание пред районния съд са разпитани двама свидетели – К.В.П. на страната на ищеца и Г. М. Д. на страната на ответника.

Свидетелят П. е работил в сервиза на ищеца към *** *** г. Братовчед е на управителя на дружеството С.Д.. Спомня си, че по това време ответникът е оставил за ремонт при тях процесния автомобил с проблеми неработещо моторче на парното и неработеща ръчна спирачка. Заявява, че той е извършил ремонта на автомобила, както следва – сменил терморелето, буксите и окабеляването към релето. Ръчната спирачка не била ремонтирана, тъй като сервизът не разполагал с резервни части. След извършването на ремонта колата била закарана и предадена на ответника от управителя на дружеството. Възложителят казал, че няма да плати веднага, тъй като нямал възможност, а и имал възражения, че ремонтът не е извършен качествено и че много се е забавил. П. споделя, че по-рано през ***г. ответникът също е оставял при тях автомобила си за ремонт.

Свидетелят Д. е син на ответника. Свидетелства, че доколкото знае, баща му е откарал автомобила за ремонт при ищеца през месец ***или *** ***г., и също доколкото има 3 информация, баща му не е оставял автомобила си за ремонт през *** ***г. Заявява, че и той, и баща му във времето са възлагали на този сервиз ремонт на други автомобили.

Показанията на свидетеля П. са логични и последователни, като същите кореспондират изцяло на част от съдържанието на работната карта. В работната карта ищецът е описал, че е изпълнил повече задачи от посочените от П. дейности, но в същото време всички посочени от П. като изпълнени дейности са включени в тази работна карта. От друга страна, показанията на свидетеля Д. са подчертано неуверени („доколкото знам“, „доколкото имам информация“) и са производни на разказаното му от баща му, който е страна по делото. Ето защо, при съобразяване на чл. 172 ГПК и при отчитане на обсъдените особености, настоящата инстанция намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля П.. Въз основа на неговите показания и на кореспондиращата им част от приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че по възлагане на ответника ищецът е извършил ремонт на моторчето на парното на процесния автомобил в периода от *** до ***, както и че автомобилът е върнат на ответника. Ето защо, на основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в полза на ищеца е възникнало и изискуемо вземане за възнаграждение за положения труд.

За определяне на размера на това възнаграждение, в изпълнение на нормата на чл. 162 ГПК съдът намира за справедлив ценоразписа на работната карта, както следва: 22,00 лв. за термопаста, 30,40 лв. за силово реле и 240,00 лв. за електроуслуга.

С оглед на изложеното искът е основателен за сумата от 292,40 лв. За разликата до пълния предявен размер от 1008,40 лв. претенцията е неоснователна, тъй като не се доказа описаните в работната карта ремонтни дейности, освен посочените от свидетеля П., да са били извършени. Както вече се посочи, едностранно съставените изгодни частни документи нямат самостоятелна доказателствена стойност за съставилия ги.

Тук следва да се отбележи, че действителният спор между страните вероятно не е намерил разрешение в мотивите на настоящото решение, защото ответникът е избрал процесуална линия на защита, като се е задоволил да отрича възлагането и изпълнението на процесните ремонтни дейности, но не е въвел в процеса възраженията си за некачествено и забавено изпълнение.

Предвид липсата на съвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде частично отменено, като искът бъде уважен за сумата от 292,40 лв.

Решението следва да бъде потвърдено в останалата част, с която искът е отхвърлен за горницата над сумата от 292,40 лв. до пълния предявен размер от 1008,40 лв.

По разноските:

При този изход на спора решението следва да се ревизира в частта за разноските, като същото бъде отменено и на страните се присъдят разноски за двете инстанции, както и за заповедното производство, по компенсация.

Ищецът е сторил разноски в общ размер от 1300 лв., от които 1200 лв. за адвокатски възнаграждения (по 400 лв. за всяко едно производство – заповедно, първоинстанционно, въззивно) и 100 лв. за държавни такси (25 лв. в заповедното, 50 лв. в първоинстанционното, 25 лв. във въззивното производство). От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 376,95 лв.

4

Ответникът е сторил разноски в общ размер от 1200 лв. за адвокатски възнаграждения (по 400 лв. за всяко едно производство – заповедно, първоинстанционно, въззивно). От тях, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, му се следват 852,04 лв.

След изчисляването на разноските по компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 475,09 лв.