Решение № 190 от 11.12.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Бяла, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИ. М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от ЛИ. М. Ненова Гражданско дело № 20244510100812 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу П. Т. Н..

Ищецът твърди, че на 17.03.2022 г. ответникът като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България като кредитодател сключили Договор за потребителски кредит с № PLUS-*****, с размер на кредита 10500 лв. и застрахователна премия в размер на 2437,80 лв., като уговорили и заплащането на договорна лихва по заема в размер на 6557,40 лв.

Твърди, че съгласно договорните условия сумата по кредита следвало да бъде върната на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 324,92 лв., при дата на падеж на първата вноска: 15.05.2022 г. и дата на последната погасителна вноска: 15.04.2027 г. Уточнява, че договорът за кредит е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, като в хронологичен ред описва извършените действия от страните по сключване на договора за кредит, мястото на тяхното извършване и начина на извършването им. Твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл.5 от условията към договора, който предвиждал при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора да стане предсрочно изискуемо в целия му размер, която предсрочна изискуемост сочи, че е обявена на ответника на 12.04.2024 г. с получаването на нарочно уведомление. Сочи още, че съгласно условията по договора, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница по договора. Твърди, че вземанията по договора за кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и 1 принадлежности, включително всички лихви, са придобити от ищеца по силата на подписано между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България на 29.08.2023 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., за което ответникът бил уведомен с нарочно уведомително писмо. В условията на евентуалност сочи, че с връчване на ответника на уведомителното писмо с препис от исковата молба, прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо него. Отрича да е получавал плащания от страна на застраховател за погасяване на задължения по договора за кредит и уточнява, че не претендира от ответника суми за застрахователна премия. Уточнява още, че претендираната от него главница освен че не включва застрахователна премия, не включва и други такси или разноски. Сочи, че по заявление на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът възразил, с което обосновава правния си интерес от иницииране на настоящото исково производство.

При тези твърдения ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: 9249,36 лв. – главница за периода 15.04.2023 г. – 15.04.2027 г., 4193,53 лв. - договорна лихва за периода 15.04.2023 г. - 12.04.2024 г., 1171,95 лв. - обезщетение за забава за периода от 16.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло или отчасти кумулативно предявените обективно съединени установителни искове, ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати следните суми: 9249,36 лв. – главница за периода 15.04.2023 г. – 15.04.2027 г., 4193,53 лв. - договорна лихва за периода 15.04.2023 г. 12.04.2024 г., 1711,48 лв. - обезщетение за забава за периода от 16.04.2023 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира и разноски.

Извън горното ищецът оспорва да е налице основание за предоставяне на безплатна правна помощ на ответника.

Ответникът е подал бланкетно възражението по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. В отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК възразява срещу дължимостта на претендираните от ищеца суми и заема становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва действителността на договора за кредит като твърди, че същият противоречи на императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП, тъй като са уговорени различни видове такси, лихви и обезщетения в нарушение на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като договорът е разпечатан на шрифт по-малък от 12 в нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като в нарушение на чл.11, ал.1 от ЗПК от текста на договора не става ясно какви суми получава кредитополучателят и кога, каква е тази такса ангажимент и как се плаща, какво се погасява с плащането на всяка вноска. Оспорва да е подписвал представените от ищеца договор за паричен заем, общите условия, погасителна план и застрахователна полица /„Сертификат № PLUS-*****за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International“/. Оспорва да е получавал парични средства в заем от ищеца или от неговия праводател.

2

Твърди, че договорът за кредит не е подписан от лице с представителна власт спрямо кредитора, както и че договорът за цесия не е подписан от лице с представителна власт спрямо „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България. Сочи, че дори да е получил кредит и да не е върнал целия или част от него, кредиторът има застраховка „Защита на плащанията“, като твърди, че по застраховката са получени плащания от застрахователя. Възразява, че претенциите за договорна лихва и лихва за забава са прекомерни. По отношение на лихвата сочи, че същата е над 20% и ГПР е над 23%, поради което е прекомерна. Лихвата за забава също счита за прекомерна, като сочи, че основният лихвен процент за този период, определен от БНБ варира в рамките на 1-2%. Счита уговорките за неустойка и за предсрочно прекратяване на договора за кредит за неравноправни. Възразява до него да е достигало волеизявление, с оглед на което счита, че кредиторът не е обявил предсрочна изискуемост на кредита, като оспорва и писмо изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/РLUS - *****да е подписано от З. Б., която има право да представлява ищеца.

Оспорва парафите върху всички страници на Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., потвърждение за извършена цесия и Приложение № 1 от 29.08.2023 г. да са изпълнени от Ю.Х.Ю. - изп.директор на ищеца и Д. Д. – зам.управител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България. Освен това твърди, че договорът за цесия е абсолютно симулативен, поради което и нищожен, в условията на евентуалност твърди, че същият е за прехвърляне на бъдещи вземания, в условията на евентуалност нищожен поради липса на предмет, поради противоречие или заобикаляне на закона, липса на основание, липса на съгласие, в условията на евентуалност оспорва положените парафи в рамковия договор от 15.02.2022 г. и приложението към него да са положени от лица с представителна власт.

Оспорва цедентът да е получил цената по договора за цесия, като счита същият за нищожен и поради неравностойност на престациите. Оспорва и съдържанието на договора за цесия като документ с невярно съдържание, както и датата на договора. Оспорва ищецът да е бил надлежно упълномощен от цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а в условията на евентуалност счита упълномощаването за такова с невъзможен предмет.

Оспорва да е надлежно уведомен за цесията. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Като съобрази твърденията и възраженията на страните и отправеното към съда искане, съдът намира, че е сезиран с предявени по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД, съединени в условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД и насрещни възражения с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД вр.чл.22 вр.чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7, т.11 и т.12 от ЗПК, чл.33, ал.1 от ЗПК и чл.146, ал.1 от ЗЗП, чл.44 от ЗЗД и чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело № 436/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла, въз основа на подадено на 29.04.2024 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД заявление 3 срещу П. Т. Н. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 188/30.05.2024 г., поправена по реда на чл.247 от ГПК с Разпореждане № 632/28.04.2025 г., за следните суми: 9249,36 лв. – главница за периода 15.04.2023 г. – 15.04.2027 г., ведно със законната лихва считано от 29.04.2024 г. до окончателното изплащане; 4193,53 лв. - договорна лихва за период от 15.04.2023 г. до 12.04.2024 г.; 1171,95 лв. - обезщетение за забава за период от 16.04.2023 г. до 29.04.2024 г.; както и държавна такса в размер на 292,30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Вземанията си заявителят е основал на Договор за потребителски кредит с № PLUS-19207268 от 17.03.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и длъжника П. Т. Н., с твърдения за обявена предсрочна изискуемост на 12.04.2024 г. В подаденото до съда заявление заявителят обосновава качеството си на кредитор със сключен договор за цесия, на който се позовава и в исковата молба. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 07.08.2024 г., лично, като на 23.08.2024 г. е подадено бланкетно възражение от длъжника по чл.414 от ГПК за недължимост изпълнение на вземанията по заповедта. Във връзка с така подаденото възражение на 28.08.2024 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. С оглед на дадените указания, на 24.09.2024 г. по пощата е подадена исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предвид изложеното, кумулативно предявените обективно съединени главни установителни искове съдът намира за допустими - същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – подадено от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на издадена в полза на заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение, като исковете са насочени срещу ответник (длъжника в заповедното производство), който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154, ал.2 от ГПК и служебно известни на съда факти по смисъла на чл.155 от ГПК, като общоизвестен по смисъла на чл.155 от ГПК факт е, че в предмета на дейност на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България“ КТЧ с ЕИК *****е включено кредитиране, включително потребителски кредити, както и че търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България“ КТЧ с ЕИК *****е прехвърлено на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ******, вписано в Търговския регистър на 06.06.2023 г., който е публичен и общодостъпен.

По правилата на чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, поради което в тежест на ищеца е да установи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и ответника е възникнало правоотношение по сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-******от 17.03.2022 г., с твърдените параметри и съдържание, в това число реда и сроковете за заплащане на дължимите суми, уговорени договорна /възнаградителна/ лихва и лихва за забава на плащането и техните размери, условията за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, както и че договорът е сключен от разстояние; че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е изпълнило задължението си да предостави на 4 ответника заемната сума; че ответникът е уведомен за упражняване на правото на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем; размерът на непогасения остатък от главница и договорна лихва; период на договорната лихва; размер и период на обезщетението за забава; че клаузите от договора за кредит са индивидуално уговорени или не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави; че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е прехвърлило на ищеца вземанията по договора за кредит и че ответникът е уведомен за цесията.