Решение № 308 от 22.07.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Благоевград, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илина В. Г. като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20251210200500 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Кристиан Цветков“ ЕООД с ЕИК 207515364 с адрес гр. ****, представлявано от управителя **** против Наказателно постановление № 11/19.03.2025г, издадено от директора на РЗИ - Благоевград, с което на дружествотожалбоподател на основание чл.218, ал.2 Закона за здравето е наложено имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.56, ал.1 от същия закон.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че актът и наказателното постановление не съответстват на предвидените към съдържанието им изисквания. В тази връзка се твърди, че описанието на нарушението е направено бланкетно, като не са посочени обстоятелствата около извършването му. Липсвала и конкретизация на тютюневите изделия, използвани от клиентите на търговския обект.

Твърди се, че помещението, в което е установено санкционираното нарушение е тераса към ресторант, оградена със стъклени прозорци и врати, които през летния сезон са изцяло и напълно отворени и не представлява закрито обществено място по смисъла на закона.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. А., която поддържа депозираната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Митева, която моли да бъде потвърдено атакуваното НП. Счита, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка съответства на фактическото положение, като доказателствата по делото установявали по несъмнен начин извършването на нарушението, за което е отговорно санкционираното юридическо лице. Подчертава, че обектът, в който е констатираното тютюнопушеното представлява закрито обществено място. Излага съображения, че нарушението не може да бъде прието като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. Сочи, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, предпоставящи отмяна на санкционния акт. Прави искане за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.01.2025 г. в 09.55ч. свидетелите Б. И., М. Д. – служители на РЗИ- Благоевград и Д. Б. – служител на 02 РУ - Благоевград извършили проверка на ресторант „Бар 7“, находящ се в гр. ****, стопанисван от „Кристиан Цветков“ ЕООД Проверяващите установили, че стопанисваният от дружеството-жалбоподател ресторант се състои от две помещения- една основна зала и странично помещение –тераса.

Страничното помещение /тераса/ било разделено от основното, като една от стените била тухлена, а останалите - представлявали отваряеми стъклени прозорци и врати, като към момента на проверката всички врати и прозорци били плътно затворени.

Проверяващите констатирали, че към момента на проверката страничното помещение било силно задимено, като се усещала миризма на цигарен дим. На седем от масите били поставени пепелници, които били пълни с угарки /фасове/ от тютюневи изделия, а на три от масите клиенти на търговския обект пушели никотинови изделия /цигари/ като се образувал тютюнев /цигарен/ дим.

Направените при проверката констатации били обективирани в Констативен протокол от извършена проверка на обект с обществено предназначение за спазване на изискванията на ч.54 и 56 на ЗЗдр.

Предвид установеното в хода на проверката, свидетелката И. приела, че дружеството е извършило нарушение на чл.56, ал.1 ЗЗ.

На 28.01.2025 г свидетелката И. в присъствието на свидетелите М. Д. и В. Георгиеа и управителя на дружеството съставила срещу последното АУАН № 7/28.01.2025г. Актът е връчен на управителя на дружеството, който го подписал като посочил, че залата за пушачи е отделена от основната част и с отваряеми страни, като по време на проверката - 09.45 ч. не е отворена.

Въз основа на съставения АУАН, на 19.03.2025 г директорът на РЗИ- Благоевград издал обжалваното НП, което е връчено на управителя на санкционираното дружество на 26.03.2025 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда Б. И., М. Д., В. Г., Д. Б., **** и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Схема № 15-877460/29.05.2025 г., Скица на сграда № 15- 877267/29.05.2025 г., Схема № 15-877266/29.05.2025 г., пълномощно, договор за наем на недвижим имот от 01.10.2023 г., пълномощно, Писмо от 02 РУ при ОД на МВР Благоевград с изх. №УРИ 7352 р-1103/24.01.2025 г., Писмо с изх. №05-8-1/24.01.2025 г. на директора на РЗИ - Благоевград за определяне на служители за участие в СПО и съвместни проверки на 27.01.2025 г.; Констативен протокол от 27.01.2025 г., фискален бон, Покана до управителя на „КРИСТИАН ЦВЕТКОВ“ ЕООД от 27.01.2025 г. за явяване в РЗИ Благоевград за съставяне на АУАН, Акт за установяване на административно нарушение от юридическо лице №7/28.01.2025 г., известие за доставяне.

При изграждането на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията на свидетелите Б. И., М. Д., В. Г. и Д. Б., като съобрази незаинтересоваността им от изхода на делото, хронологичната издържаност и непротиворечивостта на показанията им.

Показанията на тези свидетели притежават висока доказателствена стойност, основана на пресъздаването на пряко възприети от тях обстоятелства.

Свидетелите И., Д. и Б. последователно описват местоположението и характеристиките на стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, както и направените по време на проверката констатации. От показанията им се установят всички съществени елементи от фактическия състав на санкционираното нарушение- дата, мястото 2 на извършване на нарушението, описание на обекта, в тази част и че допълнителното помещение било с плътно затворени врати и прозорци и извършването на тютюнопушене в него.

При анализа на показанията на свидетелите **** – клиенти на търговския обект към времето на извършената проверка, съдът отчете наличието на противоречия, както между показанията на двете свидетелки, така и с тези на проверяващите служители на държавните органи.

Ето защо съдът кредитира частично показанията на ****. Районният съд се довери на показанията на двете свидетелки в частта им, че били в стопанисвания от дружеството обект към времето на извършената проверка и възприели пряко действията на проверяващите

Съставът на районния съд не кредитира показанията на Смиленова, че в допълнителното помещение към ресторанта не е видяла някой от клиентите на заведението да пуши тютюневи цигари, с оглед оборването на тази част от показанията й от показанията на проверяващите и свидетелката ****, която сочи, че две жени и един мъж пушели обикновени цигари .

Не следва да се приемат за достоверни и показанията на ****, че към момента на проверката в допълнителното помещение, където е констатирано нарушението имало отворени прозорци. В тази част показанията на **** са опровергани от констативния протокол, показанията на проверяващите и тези на свидетелката Смиленова.

Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

От показания на свидетелите И., Д. и Б. и писмените документи се установят и обстоятелства около извършената проверка, направените при нея констатации, а от тези на Г. и за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи в рамките на материалната им и териториална компетентност с оглед разпоредбата на чл. 231, ал. 2 Закона за здравето, съгласно която нарушенията по чл. 218, ал. 1 - 6 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции и/или от държавни здравни инспектори от Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция.

Двата акта са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на предвидените с чл.42 и съответно чл.57 ЗАНН изисквания към тяхното съдържание. Фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му са отразени ясно и пълно в акта и наказателното постановление, по начин, който да гарантира упражняване правото на адекватна на административното обвинение право на защита.

3

Подробно е описано проверяваното помещение, както и обстоятелство, че в същото към дата на проверка се извършвало тютюнопушене.

Дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация съответства на направеното словесно описание на нарушението, като наказанието е наложено въз основа на приложимата в конкретния случай правна норма.

С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Районният съд намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.

С разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗЗ законодателят е въвел абсолютна забрана за тютюнопушене в закрити обществени места, чието съблюдаване е безусловно и не зависи от броя на пушилите лица, тяхната самоличност.

Задължителността на забраната по чл. 56, ал. 1 ЗЗдр и отговорността по чл. 218, ал.

3 ЗЗдр за неспазването й не зависи от това дали представител на наказаното дружество е възприело действията на пушилите в проверяваното помещение, стопанисвано от дружеството нито дали е позволил тютюнопушене в това помещение. Отговорността му като юридическо лице е обективна и е основана на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗЗдр, която съгласно чл. 83, ал. 1 ЗАНН, е за неизпълнение на задължение, визирано в императивната разпоредба на чл. 56, ал. 1 ЗЗдр.

Съгласно § 1, т. 11,б. „о“ от ДР на ЗЗдр спазването на нормативните установените с нормативен акт забрани и ограничения за тютюнопушенето е дейност със значение за здравето на човека. Изпълнението на всички тези държавни здравни изисквания се дължи по силата на закона от всички юридически лица, чиито обекти са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване с въздействие на рискови за здравето фактори, поради което всяка неосъществена дейност със значение за здравето на човека ангажира административнонаказателна отговорност на основание чл. 83, ал.1 ЗАНН, независимо от причините на които се дължи.

Разпечатката съдържа 47 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/216965af-ab88-4a0c-bd83-233bb64a0d16