Протокол № 688 от 17.04.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 688 гр. Пазарджик, 17.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20245220105211 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Й. С. К. (ищец), редовно призован чрез адвокат Д. В. М. от АК Пловдив, не се явява и не се представлява.

Съдът ДОКЛАДВА становище вх. № 7222/12.03.2025 г. от адвокат Д. В.

М., Адвокатска колегия - Пловдив, в качеството на пълномощник на Й. С. К., който не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Поддържа изцяло депозираната исковата молба и приложените с нея доказателства.

Моли да се приеме списък с разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Моли да се постанови неприсъствено съдебно решение.

В случай, че ответната страна изрази становище по хода на делото, поддържа искането си за задължаване на ответната страна за предоставяне на договора за кредит и справка за извършени плащания по него.

В условията на евентуалност, моли да се назначи ССчЕ, вещото лице по което, след като се запознае с материалите по делото и направи справка където е необходимо, да даде отговор на въпроса:

1.

Сключван ли е между страните договор за кредит № 9954721, и 1 при какви параметри.

2.

Каква е заплатената от подзащитната му сума по договор за кредит № 9954721 по пера главница, лихва, неустойка, такси и други.

Претендира разноски. Прави възражение претендираното възнаграждение за юрисконсулт. за прекомерност на

Наред с изложените в исковата молба основания, изтъква допълнителни аргументи в подкрепа на исковите твърдения изложени в писменото си становище.

„МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД (ответник), редовно призован, не изпращат представител.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх.№ 10575/11.04.2025 г. от Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, представлявано от С. И. А., чрез пълномощника си адвокат Д. Х. П., САК, личен №1600675310, съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 30, електронен адрес:

************ телефон: **********.

В молбата се сочи от пълномощника на ответното дружество, че първо във връзка със служебни ангажименти бил възпрепятстван да вземе участие в откритото съдебно заседание по делото, поради което моли да бъде извинен.

2.

Моли да бъде даден ход на делото.

3.

Представя и моли да бъде приет препис от индивидуален договор за заем № 104355/05.07.2024 г.

4.

В случай, че ищецът представи нови доказателства и има нови искания, моли да им се даде възможност да вземат становище по същите.

5.

В случай, че бъде даден ход по съществото на делото, моли да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен, поради това, че атакуваната от ищцата клауза не била част от сключения между тях договор и същата не предвиждала неустойка в размер на 309.04 лв., както се твърди в исковата молба.

Излага подробни писмени съображения, при евентуално даване ход на делото по същество.

6.

В случай, че делото бъде насрочено за друга дата, се моли да бъдат 2 уведомени за това.

7.

Молят да се присъдят сторените от дружеството разноски, за които представят сключен договор за правна зашита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

8.

Молят копие от протокола от съдебното заседание да бъде изпратено на следния електронен адрес: *************.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл.143 от ГПК:

СЪДЪТ докладва делото:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба в РС Пазарджик от адв. Д. В. М., Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, ул. Парк Отдих и Култура № 3Б, ет.2 ап.5, в качеството му на пълномощник на Й. С. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес обл. П., с. М., ул. ********* № ** съдебен адресат по делото: гр.Пловдив, ул. Парк Отдих и Култура № 3Б, ет.2 ап.5 срещу "МОЯТ КРЕДИТ" ЕООД, ЕИК: 203939675 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Александър Стамболийски" № 55, ет. 3, с управител: С. И. А., с предмет на иска:

По установителния иск: чл.26 ал.1 от ЗЗД

По осъдителния иск: чл.55 ал.1 от ЗЗД

Цена на иска:

По установителния иск: 986.44 лева

По осъдителния иск: 364.50 лева

В исковата молба се твърди, че доверителката му сключила Договор за кредит № 104366/05.07.2024г. с Моят Кредит ЕООД на стойност 500 лева.

Съгласно Договор за кредит № 104366/05.07.2024г. доверителката му следвало да върне сумата в общ размер на 986.44 лева, при сума на 3 получаване 500 лева, при дължима лихва от 55.10 лева и неустойка от 431.34 лева, при срок на кредита от 13 вноски, при ГПР:40.18%, Сочи, че съгласно чл.12. ал.4 от Договор за потребителски кредит същата дължала неустойка в размер на 431.34 лева.

Доверителката му била заплатила по Договор за кредит №

104366/05.07.2024г. сумата от 500 лева главница, 55.10 лихва и 309.40 лева неустойка.

На първо място, процесния договор не отговарял на изискваният на чл.

11 ал.1 т 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за кредит № 104366/05.07.2024г. сключен с Моят Кредит ЕООД бил посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Сочи се, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не ставало ясно какво точно било включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на неустойка.

Не ставало ясно дали същите били отразени в ГПР. Не ставало ясно, изобщо 4 какво се включвало в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Сочи се, че следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както е посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите били включени при формиране на ГПР, нито че същите бил изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин бил формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирал годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било включено в тях. Именно и поради това, Договор за кредит № 104366/05.07.2024г. бил недействителен, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че наред с това Договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала за неустойка в размер на 431.34 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще правел по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.