Решение № 38 от 02.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Бургас, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. П. Дакова при участието на секретаря Станка Ст. А. в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600206 по описа за 2025 година С присъда № 66/18.11.2024 год., постановена по НОХД № 240/2023 год., Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимата И. Х. Т., ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 03.11.2017 г. в гр. Бургас, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № У .. АТ, на път I-6, км. 9-ти, до отбивка за „Чикън груп“ с посока на движение гр.

София, нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20, ал.2, изр. първо от ЗДвП, и по непредпазливост причинила смъртта на Х. С. В., ЕГН **********, настъпила на 07.11.2017 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, изпълнението на което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимата И. Х. Т. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР - гр. Бургас, сума в размер на 5614.83 лева, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза, както и по сметка на Окръжен съд - гр. Бургас сума в размер на 6629.05 лева, съдебни разноски.

1

Съдът е осъдил подсъдимата И. Х. Т., да заплати на адвокат К. К. С., ЕГН ********** от САК адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ на частните обвинители С. Х. В. ЕГН ********** и Р. С. В. ЕГН ********** пред Окръжен съд-Бургас, в размер на от по 1500 лева за всеки от тях, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като отхвърлил искането в останалата му част до пълния претендиран общ размер от 6000 лева.

С присъдата ОС-Бургас се е разпоредил и с веществените доказателства по делото, постановявайки: лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег.№У..АТ и принадлежащите му 1 брой ключ и 1 брой регистрационна табела от предна част на превозното средство - да се върнат на собственика им - И. Х. Т. след влизане на присъдата в сила; компактдиск с аудиозаписи и компактдиск със снимков материал от огледите на местопроизшествие – да останат на съхранение по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М. А. от АК-Ямбол, упълномощен защитник на подсъдимата И. Т..

В жалбата се съдържа бланкетно оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на постановената присъда, конкретни съображения в каквато насока не се излагат. Направено е искане за отмяна на присъдата на ОС-Бургас и постановяване на нова такава, с която подсъдимата Т. да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение за извършено транспортно престъпление, алтернативно – изменяване на присъдата в санкционната й част с намаляване на наложеното наказание.

В допълнително писмено изложение, подадено в срока по чл. 320 ал.4 от НПК от упълномощения защитник адв. М. А., се излагат пространни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на атакувания акт.

Поддържа се, че мотивите към присъдата не покриват стандарта, заложен в чл.

305, ал.3 от НПК, тъй като в тях се открояват явни противоречия, съдържанието им е непълно и неясно по отношение на извършения доказателствен анализ, както и липсва изложена от съда убедителна и безпротиворечива аргументация на възприетите фактически и правни изводи.

В конкретика се сочи, че в мотивите на акта са изложени непоследователни, противоречиви и неясни съображения относно кредитираните и некредитираните експертни изводи, като част от застъпените от вещите лица 2 изводи въобще не са подлагани на обсъждане и анализ, лишаващо подсъдимата и защитата й от възможността да разберат на каква база е било формирано вътрешното убеждение на съда относно фактическите и правни въпроси по делото. Прочитът на съда на експертното заключение, което е приел да кредитира, се определя като „странен“, предвид пропуска да отчете, че изводите на вещите лица не са обосновани с конкретен и самостоятелен анализ и извършени изчисления, а с позоваване на средностатистически данни, инкорпорирани изводи от научни трудове, както и личните им възприятия по други дела. Изтъква се, че съдът не е съобразил конкретни твърдения на експерта проф. С. по повод поставени му въпроси относно реалната видимост на Т. към пострадалия /цитирани в жалбата/, от които се извежда неразбирането му на обстановката, при която е протекло процесното ПТП, а именно, че в случая не е имало изпреварване а паралелно движение на два автомобила, всеки движещ се в своята лента. С цитати от съдебните мотиви се отправя критика към първата инстанция в подхода й при анализа и оценката на изготвените по делото автотехнически експертизи и аргументите, с които е приела, че с доверие следва да се кредитира назначената и изготвена такава в хода на съдебното производство тройна АТЕ, за която се подчертава, че не почива на свои изчисления, анализи и огледи. Съдът е упрекнат и в това, че е оставил без внимание и коментар заявеното в съдебно заседание на 30.09.2024 год. от вещото лице проф.С. относно липсата на реална видимост на подсъдимата към пострадалия, а само на геометрична такава, както и че не е обсъдил въпроса дали подсъдимата е могла да допусне и предположи, че млад човек ще предприеме пресичане на четирилентов път, разделен с мантинела, по време на силен трафик и в двете посоки на движение. Възразява се срещу отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.15 от НК, в каквато насока се поддържа, че мотивите в атакувания акт, изложени в отговор на така направеното искане, не само стоят в противоречие с доказателствата по делото и съдебната практика, но и страдат от вътрешно противоречие, водещо до невъзможност за страните да разберат каква е действителна воля на съда при решаването на спора. С горните аргументи, развити на плоскостта на повдигнатите възражения за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона, се прави искане за отмяна на присъдата на ОС-Бургас и постановяване на нова такава, с която подсъдимата Т. да бъде призната за невинна и оправдана по 3 предявеното й обвинение за извършено транспортно престъпление, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В срока и по реда на чл. 322 от НПК срещу подадената жалба е постъпило писмено възражение от частния обвинител Х. Х. Въвов, лично и със съгласието на законния му представител – неговата майка Г. А., чрез упълномощения повереник – адвокат В. от САК. Във възражението се излагат съображения в насока неоснователност на депозираната жалба. Поддържа се, че присъдата е постановена в съответствие със събраните по делото доказателства и със закона, като наложеното наказание, определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, се сочи, че не е прекомерно тежко, а напротив – явява се занижено с оглед тежкия противообществен резултат – смъртта на пострадалия. Развиват се съображения, с които се обосновава високата степен на обществена опасност на конкретно извършеното престъпление по транспорта, както и по принцип на този вид престъпления, предвид поС.но нарастващия им брой в страната и честите случаи, в които деянията са извършени при грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. Моли се жалбата на подсъдимата да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда – потвърдена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че съдът е изяснил обстоятелствата по делото обективно, всестранно и пълно въз основа на приобщен по надлежния процесуален ред, относим и достатъчен доказателствен материал, като е достигнал до обосновани правни изводи, че подсъдимата е осъществила деянието, посочено в обвинителния акт. Акцентира върху активността на съда по изясняване на обективната истина чрез назначаване на тройна АТЕ, съдебномедицинска експертиза и изслушване на множество свидетели, сред които и такива, които не са били установени в хода на ДП. Присъединявайки се към преценката на съда относно обосноваността и правилността на изготвената тройна АТЕ, ценена от него при решаване на релевантните по делото въпроси, прокурорът намира, че отказът на същия да сподели тезата на защитата за приложимост в казуса на чл. 15 от НК е правилен и надлежно обоснован. Представя собствен анализ на доказателствата по делото, както и подробни аргументи в подкрепа на заетото становище, че случаят не попада в 4 хипотезата на „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК. Изтъква, че подсъдимата е нарушила императивната разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като се е движила с несъобразена скорост от около 86,02 км/ч., поради което и предвид изведената за нея по експертен път възможност да избегне удар с пострадалия – при скорост, не по-висока от 72 км/ч., то не може да се приеме, че е налице „случайно деяние“. Наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице сочи, че не изключва отговорността на подсъдимата Т., която е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В становището си относно справедливостта на отмерената санкция прокурорът поддържа, че основания за следващото й редуциране не могат да бъдат изведени от данните по делото. Позовавайки се на сведенията, съдържащи се в представената в хода на въззивното производство актуална справка за нарушител, прокурорът обръща внимание върху множеството допуснати от подсъдимата нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е била санкционирана по административен ред, които счита, че не са получили адекватна оценка от съда при отмерване на мярката за наказателно въздействие. Във връзка с горното пледира въззивният съд да съобрази тези данни и да ги отчете като отегчаващи такива отговорността на подсъдимата. С горните аргументи, развити в подробен план, прокурорът пледира присъдата на ОС-Бургас да бъде потвърдена като правилна.

Частният обвинител Х. Х. В., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред въззивната инстанция. Същият се представлява от упълномощения повереник - адвокат Ц. В. от АК-София, която оспорва депозираната срещу присъдата жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че мотивите към присъдата съдържат ясен и подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, въз основа на който съдът правилно е изяснил фактическите обстоятелства относно механизма на пътнотранспортното произшествие и причинно следствената връзка между поведението на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат. Като несъмнено установено определя обстоятелството, че подсъдимата е имала възможност при движение с технически съобразена скорост със зоната на видимост и осветеността на фаровете на автомобила, който е управлявала, да реагира своевременно на опасността, да спре автомобила и да предотврати удара. В тази връзка и намира, че изложените в жалбата оплаквания за 5 наличието на „случайно деяние“ по чл. 15 НК, са неоснователни. Наложеното на подсъдимата наказание счита за справедливо. Акцентира върху данните, отразени в справката за нарушител, свидетелстващи за допуснати от подсъдимата нарушения на правилата за движение по пътищата, сред които и такива, касаещи режима на скоростта, като моли същите да бъдат съобразени от съда в преценката му относно справедливостта на отмерената санкция.

Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата съгласно представено по делото пълномощно.

Частните обвинители Р. С. В. и С. Х. В., редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция. Същите се представляват от повереника - адвокат К. С. от АК-София, който ангажира становище за неоснователност на жалбата.