Решение № 13747 от 09.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13747 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110161200 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 276566/12.12.2022 г./ на А. Д. Я. и Г. Б. М. срещу {**********], с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи солидарно на ищците следните суми: 2 000 лв. – предоставен депозит по прекратен Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г. за детето Г. Г.ев М., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното плащане; 36.67 лв. – мораторна лихва за периода от 27.03.2022 г. до 31.05.2022 г.; 970 лв. – предплатена такса за м. 03.2022 г. по прекратен Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г. за детето Г. Г.ев М., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното плащане; 17.78 лв. – мораторна лихва за периода от 27.03.2022 г. до 31.05.2022 г. Претендират се разноските за заповедното и исковото производства.

Ищците твърдят, че договорът е сключен в полза на сина им Г. Г.ев М., като по него ответникът в качеството на изпълнител се е задължил срещу заплащане на годишна такса в размер на 8 730 лв., платима на 9 равни месечни вноски – всяка в размер на 970 лв., да обучава ученика през учебното време на учебната 2021 г./2022 г., т.е. договорът е сключен за срок от 15.09.2021 г. до 31.05.2022 г. Излагат, че на 25.05.2021 г. за обезпечаване на плащанията по договора ищците са заплатили депозит в размер на 2 000 лв. Сочат, че детето е посещавало училището в периода от 15.09.2021 г. до 13.10.2021 г., след което започнало да боледува често и през по-голямата част от времето отсъствало от училище. Твърдят, че в края на месец февруари 2022 г. детето е диагностицирано с положителен тест за КОВИД, което е наложило болнично лечение в реанимация, провеждане на допълнителни изследвания след изтичане на 1 месец от боледуването и назначаване на продължаващо лечение, като на 18.03.2022 г. е прегледано от специалист, който е дал препоръка да не посещава детско заведение, а в Медицински протокол на ЛКК № 143/04.04.2022 г. е дадено заключение детето да не посещава детско заведение за срок от 2 месеца, считано от 01.04.2022 г., и е насочено към санаториално курортно и балнеолечение. Посочват, че са уведомявали ответника за здравословните проблеми на детето и са представяли медицински документи, като са искали той да изпълни задължението си за осигуряване на обучение чрез 1 платформа за дистанционно обучение, но това не се е случило, а той се е съгласил само да бъде извършено прихващане на вече платени такси за месеците ноември и декември 2021 г. с дължимите такси за месеците януари и февруари 2022 г. Излагат, че съгласно т. V.1., б. „в“ от договора той може да бъде прекратен по причини, свързани със здравословното състояние на ученика, като според т. V.2. в такъв случай предплатените вноски от годишната такса, отнА.щи се до месеците след датата на прекратяване, се възстановяват на родителите в срок от 30 дни, а депозитът се възстановява в пълен или частичен размер – след приспадане на неплатените задължения на родителите към училището. Твърдят, че на 27.02.2022 г. са уведомили ответника, че детето е в болница в интензивен сектор и са направили изявление за прекратяване на договора по причини, свързани със здравословното му състояние, но е последвал отговор, че усложненията от прекаран Ковид не са причина за прекратяване на договора на това основание. Считат, че уговореното в т. V.1., б. „в“ основание за прекратяване на договора касае обективна причина, каквато в случая е била налице. Сочат, че са поканили ответника да възстанови платения депозит и предплатената месечна такса за месец март 2022 г., като на 18.04.2022 г. той се е съгласил да ги възстанови, което сочи, че се е съгласил с прекратяването на договора, но въпреки това плащане не е последвало. В условията на евентуалност – ако съдът приеме, че договорът е прекратен едностранно от родителите на основание т. V.1., б. „д“, а не по силата на т. V.1., б. „в“, релевират възражение за нищожност на клаузата на т. V.3., изр. последно от договора, съгласно която, ако той бъде прекратен едностранно от родителите, пълният размер на депозита се удържа като неустойка за покриване на направените от изпълнителя разходи с цел обезпечаване обучението на ученика за целия срок на учебната година. Считат, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗЗП, като твърдят, че не е индивидуално уговорена. Навеждат доводи, че тя е нищожна и поради накърняване на добрите нрави. Излагат, че тя не отчита причините за прекратяването, сред които би могло да е и неизпълнението на договора от изпълнителя, обусловило развалянето му от родителите, както е в случая. Твърдят, че нееднократно са приканвали ответника да изпълни задължението си за осигуряване на платформа за дистанционно обучение, но въпреки това и въпреки че родителите ежемесечно са заплащали дължимите такси, той не е предложил никаква форма на дистанционно обучение. Сочат, че като изправна страна, упражнила правото си да развали договора поради неточното му изпълнение от изпълнителя, не следва да бъдат задължавани да плащат неустойка. Считат, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като изтъкват, че тя не отчита размера на разходите в началото и в края на срока на договора, а в случая дори надвишава размера на дължимите вноски от годишната такса до края на срока. Претендират процесните вземания при условията на активна солидарност при твърдения, че са сключили заедно договора в качеството си на родители на Г. Г.ев М. и са поели съвместно правата и са изпълнявали съвместно задълженията по него. Ако съдът не приеме наличието на основание за активна солидарност, претендират процесните вземания по равно.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника {**********], с който оспорва предявените искове. Признава сключването с ищците на Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г., по който се е задължил да обучава сина им Г. М. в периода от 15.09.2021 г. до 31.05.2022 г. Признава заплащането от ищците на посочените в исковата молба суми. Признава, че договорът е прекратен преди изтичане на срока му, но оспорва основанието и датата на прекратяването му. Счита, че договорът е прекратен на основание т. V.1., б. „д“ – едностранно от родителите с предизвестие, а не поради здравословни причини на ученика. Излага, че честите заболявания с краткотраен характер не са здравословни причини по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 5, предл. последно от Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование и т. V.1., б. „в“ от договора. Сочи, че към 27.02.2022 г. – датата на изявлението на родителите за прекратяване на договора по здравословни причини, 2 представените от тях медицински документи не установяват наличие на заболяване на детето, което да прави невъзможно присъственото му обучение за продължителен и непрекъснат период от време или да има забрана да посещава училището, поради което им е съобщил, че уведомлението ще се счита за отправяне на предизвестие. Излага, че едва на 18.03.2022 г. е дадена препоръка детето временно да не посещава детско заведение, без обаче да е посочено за колко време, а с Медицински протокол на ЛКК № 143/04.04.2022 г. е дадено задължително предписание детето да не посещава детско заведение за срок от 2 месеца, считано от 01.04.2022 г., поради което счита, че от този момент, а не от 27.02.2022 г., ищците биха имали право да прекратят договора поради здравословни причини. Поради това счита, че договорът е прекратен на 27.03.2022 г. – с изтичане на предизвестието.

Изтъква, че изявлението му от 18.04.2022 г. не съдържа съгласие за основанието за предсрочно прекратяване, нито извънсъдебно признание за дължимост на претендираните от ищците суми, а само съгласие, че договорът е прекратен предсрочно. Оспорва възраженията за нищожност на неустойката по т. V.3. от договора. Сочи, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави, защото неустойката се дължи само при едностранно предсрочно прекратяване на договора от родителите с предизвестие при безвиновно поведение на ответника, а не се дължи при неизпълнение на задълженията на училището, когато по силата на ЗЗД родителите имат право да развалят договора и да претендират евентуални вреди от неизпълнението. Оспорва ищците да са упражнили правото си да развалят договора поради неизпълнение на задължението на училището да осигури дистанционно обучение на детето им, като твърди, че такова задължение училището има, само когато присъственото обучение не е възможно за всички ученици или група ученици, а в останалите случаи има право на преценка дали да осигури дистанционно обучение за конкретно дете. Оспорва възражението, че неустойката е уговорена извън присъщите й функции, като акцентира, че договорът за обучение е срочен и дори при предсрочното му прекратяване училището е направило разходи, свързани с обучението на ученика, посочени в т. ІV.5., размерът на голяма част от които зависи от броя на записаните ученици за съответната година и се планира преди началото на учебната година. Твърди, че клаузата на т. V.3. от договора е индивидуално уговорена между страните – макар проектът на договора да е изготвен от училището, той е бил изпратен на ищците, които са имали възможност да предлагат промени, но не са направили такива предложения, при положение че в училището има практика да се правят изменения в текста на договора по инициатива на родителите.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 28712/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК, допълнена с Разпореждане № 123770/15.12.2022 г.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:

В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са предвидени искове за връщане на получено без основание, на неосъществено или отпаднало основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация. В случая, изхождайки от твърденията в исковата молба, съдът намира, че ищците се позовават на последния от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно претендират връщане на парични суми, предоставени 3 от тях на ответника и получени от него на отпаднало основание – прекратен/развален Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г. за детето Г. Г.ев М..

По тези искове в тежест на ищците е да докажат следните обстоятелства: че сумите от 2 000 лв. и от 970 лв. са излезли от техния патримониум; че те са постъпили в имуществения комплекс на ответника; че основанието за това имуществено разместване е отпаднало, което предполага да установят, че договорът за обучение е прекратен на 27.02.2022 г. поради здравословни причини, касаещи ученика, евентуално – че основанието за имущественото разместване е отпаднало поради надлежно упражнено от ищците право на разваляне на договора; наличието на основание за претендиране на вземанията при условията на активна солидарност.